Дело след дело Съдът на ЕС казва, че има проблем и в закона, и с прилагането на директивата, но промяна няма
„На 27 април 2026 г. Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) отбеляза 10-годишнината от приемането на Общия регламент по защита на данните (ОРЗД/ Регламент (ЕС) 2016/679) с тематична конференция в Академията на Министерството на вътрешните работи.“ Браво! А като отбелязахте, говорихте ли си за решенията по българските дела в Съда на ЕС? Защото не забелязвам някаква промяна преди и след. Даже по-зле става.
Доколкото си спомням, за да бъдат улеснени да не извършват случайни или не толкова случайни грешки при писане на различни документи, например наказателни постановления, на данъчните им направиха готови текстове, които да си избират от падащо меню. Сега полицаите имат спешно нужда от нещо подобно. Защото редовият гражданин се чуди какво трябва да се случи, за да почнат полицейските началници да се съобразяват с решения на Съда на ЕС, свързани с принудителната полицейска регистрация. Още по-притеснително е, че съдии продължават да не се съобразяват с решенията по дела С-205/21, С-80/23, и френското C‑371/24.
Кулминацията беше определението на съдия от ОС Русе, с коeто разреши принудителна полицейска регистрация на 15-годишния младеж по случая с почерпения полицейски шеф.
Трябваше отделна „тематична конференция“ да посветите само на този случай – безобразен във всяка буква.
Но не е само Русе – пред мен са определения и от София, и от Бургас, с които се „РАЗРЕШАВА на основание чл. 68, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 2 от ЗМВР, принудително извършване на полицейска регистрация на… , обвиняем по досъдебно производство ..2025 г. по описа на РУ-СДВР, включваща дактилоскопиране и фотографиране, съгласно чл. 68, ал. 3, т. 2 от ЗМВР.
РАЗРЕШАВА принудително дактилоскопиране, фотографиране и изземване на образци за ДНК профил, съгласно чл. 68, ал. 3, т. 2 и т. 3 от ЗМВР, на обвиняемия по ДП № 2024 г. по описа на РПУ-, с адрес за извършване на полицейска регистрация по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация.“
Да припомня отново какво пише в Решението по дело C‑80/23 : “… когато национално законодателство предвижда системното събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган по смисъла на член 3, точка 7 от посочената директива да провери и докаже абсолютната необходимост от това събиране на данни в съответствие с член 10 от същата директива, спазването на такова задължение не може да бъде осигурено от съда, сезиран от компетентния орган за целите на принудителното извършване на посоченото събиране на данни, тъй като именно посоченият компетентен орган следва да извърши преценката, изисквана съгласно този член 10.“
Колко „тематични конференции“ за съдии трябва да се направят, за да започнат да отхвърлят искания за даване на разрешение за принудителна полицейска регистрация без доказателства за абсолютната необходимост от „фотографиране, дактилоскопиране и изземване на ДНК-профил“ на обвиняеми и без посочване на цел?