Решение на Съда на ЕС по дело C‑371/24
Полицейски орган може, в рамките на наказателно разследване, да събира биометрични данни само ако това е строго необходимо. За събирането на идентификационни данни трябва да бъдат посочени ясни причини, в противен случай наказанието, предвидено за отказ на съгласие за това събиране, ще бъде невалидно. Това става ясно от решение на Съда на ЕС по дело C‑371/24 Comdribus1.
В решението си Съдът пояснява изискванията, наложени на националните органи, когато събират биометрични данни (пръстови отпечатъци, снимки) за целите на наказателно разследване.
През май 2020 г. HW беше задържан в Париж (Франция) за организиране на демонстрация без предварително уведомление и за неподчинение.
Докато е бил под полицейски арест, той е отказал съгласие за събиране на данни за идентификация (снемане на пръстови отпечатъци и снимки).
Този отказ води до осъждането му2, въпреки че е оправдан за самото нарушение, което е било основание за планираното събиране на данните. Той оспорва присъдата, твърдейки, че приложимото френско законодателство не съответства на правилата на ЕС относно защитата на личните данни в наказателните производства.3
В този контекст Апелативният съд в Париж отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС. Националният съд пита по същество дали правото на ЕС позволява на националните органи систематично да събират пръстови отпечатъци и снимки на всяко лице, заподозряно в извършване на престъпление, без да е необходимо да посочват мотиви за тази мярка за всеки отделен случай. Пита също дали лице може да бъде наказано за отказ да даде съгласие за такова събиране, дори ако това лице в крайна сметка не е било преследвано за престъплението, в което е било заподозряно.
Преди всичко Съдът припомня, че биометричните данни са чувствителни лични данни по смисъла на правото на ЕС, което изисква засилена защита: тяхната обработка е разрешена само когато е строго необходима4 и когато са предвидени подходящи гаранции за правата и свободите на субекта на данните.
Съдът постановява, че самото наличие на едно или повече разумни основания за подозрение за престъпление не е достатъчно, за да оправдае събирането на биометрични данни. Всяко решение за събиране на идентификационни данни трябва да съдържа ясно изложени мотиви – дори и кратки – които позволяват на лицето да разбере причините за мярката и да упражни правото си на обжалване. Това задължение за посочване на мотиви не е прекомерна тежест за органите, тъй като събирането не може да бъде систематично.
Освен това Съдът уточнява, че националното законодателство, което прави събирането на данни систематично, без компетентният полицейски орган да може да прецени във всеки отделен случай дали такова събиране е необходимо, би противоречало на правото на ЕС, тъй като би довело до безразборно и обобщено събиране на биометрични данни. Законът трябва да определя конкретните цели на събирането.
Що се отнася до законосъобразността на наказанието за отказ да се даде съгласие за събиране на биометрични данни, Съдът приема, че това наказание е допустимо само ако самото събиране отговаря на изискването за „строга необходимост“. Ако това условие е изпълнено, наказанието не противоречи на правото на ЕС, при условие че спазва принципа на пропорционалност, залегнал в Хартата на основните права на ЕС.
1 Името на настоящото дело е измислено име. То не съответства на истинското име на никоя от страните по производството.
2 С решение на Наказателния съд в Париж, HW е осъден на глоба от 300 евро за отказ да даде съгласие за процедури за събиране на идентификационни данни, които да бъдат включени в полицейска база данни на лица, заподозрени в престъпление или друго нарушение.
3 Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение на Съвета 2008/977/JHA.
4 По смисъла на член 10 от Директива 2016/680, който определя правилата, уреждащи обработката на най-чувствителните данни, като например пръстови отпечатъци, портретни изображения или генетична информация.