Решението по дело C‑80/23 е свързано с прилагането на Директива (ЕС) 2016/680 и дело C‑205/21
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6, буква а) и член 10 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (ОВ L 119, 2016 г., стр. 89).
Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу В.С. и насочено към принудителното събиране на отнасящи се до нея биометрични и генетични данни за целите на регистрацията им. С постановление от 1.03.2021 г. В.С. е привлечена като обвиняема на основание член 255 и член 321, алинеи 2 и 3 от НК за това, че заедно с още три лица е участвала в организирана престъпна група за избягване на установяване и плащане на данъчни задължения във връзка с данъка върху добавената стойност.
След предявяване на посоченото постановление за привличане на обвиняем В.С. е поканена от полицейските органи, които са компетентните органи по смисъла на член 3, точка 7 от Директива 2016/680, да окаже съдействие за осъществяване на полицейската регистрация, предвидена в член 68 ЗМВР. Тя отказва да бъде дактилоскопирана и фотографирана за целите на регистрацията и да ѝ бъдат иззети образци за ДНК профил. Полицейските органи отправят искане до Специализирания наказателен съд (България) да разреши принудителното ѝ събиране. Към искането са приложени само копия от постановлението за привличане на В.С. като обвиняема и от попълнената от нея декларация.
Тъй като изпитва съмнения относно съвместимостта на производството за полицейска регистрация с правото на Съюза, с определение от 31.03.2021 г. Специализираният наказателен съд отправя до Съда преюдициално запитване. Междувременно вследствие на законодателна промяна, влязла в сила на 27.07.2022 г., Специализираният наказателен съд е закрит и считано от тази дата, делото в главното производство преминава в компетентност на Софийски градски съд (България), който е запитващата юрисдикция.
Съдът нарича решението по дело C‑205/21 „Регистрация на биометрични и генетични данни I“, то също е свързано с отказа на В.С.
По изложените съображения Съдът (пети състав) решава:
Член 10 във връзка с член 4, параграф 1, букви а) – в) и с член 8, параграфи 1 и 2 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че когато национално законодателство предвижда системното събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган по смисъла на член 3, точка 7 от посочената директива да провери и докаже абсолютната необходимост от това събиране на данни в съответствие с член 10 от същата директива, спазването на такова задължение не може да бъде осигурено от съда, сезиран от компетентния орган за целите на принудителното извършване на посоченото събиране на данни, тъй като именно посоченият компетентен орган следва да извърши преценката, изисквана съгласно този член 10.