Намерих файл с отчета на Комисията за защита на личните данни в Народното събрание
Понеже тази година Комисията за защита на личните данни не съобщи, че е „депозирала в деловодството на Народното събрание Годишния отчет за дейността си“ реших да намеря в парламента документа за 2025 година.
Отчетът би трябвало да е депозиран съгласно чл.7, ал.6 от Закона за защита на личните данни и да обхваща периода от 01.01.2025 г. до 31.12.2025 г. Състои се от 201 страници, обособени в 12 основни раздела.
Интересувам се от броя на подадените жалби, затова четем:
„През 2025 г. КЗЛД е сезирана с над 1700 жалби, подадени от физически лица, не само български, но и чуждестранни граждани, с твърдения за нарушения при обработване на лични данни и упражняване на права. Забелязва се значително увеличаване на броя жалби в сравнение с предходната 2024 г., когато броят на жалбите е 1080. Жалбите, подадени в КЗЛД през 2023 г., са 900, а тези, подадени през 2022 г. – 770. На този фон броят на подадените през 2025 г. е двоен.
Запазва се тенденцията подадените жалби да се отличават с правна и фактическа сложност – повече от един жалбоподател и/или ответни страни, жалбоподатели, не само български, но и чуждестранни граждани или администратори на лични данни с основно място на установяване извън територията на Република България. Най-често при подаване на жалби срещу администратори на електронни сайтове не са посочени пасивно легитимирани страни, обстоятелство, което изисква и сътрудничество с органите на МВР за установяване на последните. Фактическата и правна сложност на казусите е свързана и със сложен фактически състав на твърдените нарушения, касаещи различни форми на обработване на лични данни и участие на повече от един администратор и/или обработващ в процеса на обработване на личните данни. Все по-често се налага провеждането на повече от едно открито заседание, извършване на проверки на място, допускане на експертизи, събиране на гласни доказателства, служебно конституиране на страни и сътрудничество с други надзорни органи, както и междуинституционално взаимодействие. В тази връзка за поредна година може да се отчете успешно междуинституционално взаимодействие/сътрудничество между Комисията, от една страна, и Националната агенция за приходите (НАП), Централната избирателна комисия (ЦИК), Националния институт по криминалистика, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Комисията за финансов надзор, органите на МВР и Прокуратурата, от друга.
Поддържа се като отрицателна тенденция в производствата, влияеща както върху продължителността, така и върху изхода им, пасивното поведение на жалбоподателите, които не вземат отношение по събраните в хода на производството доказателства, не оспорват твърденията на ответниците, не представят доказателства в подкрепа на твърденията си въпреки дадени от КЗЛД изрични указания за разпределяне на доказателствената тежест в процеса. Липсата на процесуална активност от страна на жалбоподателите невинаги може да бъде компенсирана от служебното начало, поради което част от жалбите са оставени без уважение като неоснователни и недоказани. Негативно влияние върху производството, и най-вече върху неговата продължителност, оказва и липсата на сътрудничество от страна на администраторите. Все по-често се наблюдава изричен отказ от съдействие при събиране на доказателства, особено при проверки на място, или мълчалив отказ – непредоставяне в срок или въобще на изискани от надзорния орган изрично посочени писмени доказателства, относими към конкретното производство или депозирани едва в рамките на откритите заседания множество нови доказателства, което налага отлагане на разглеждането на жалбите по същество за следващо заседание.
Секторите на дейност на АЛД, срещу които най-често са постъпвали през 2025 г. жалби от физически лица, са следните:
