Сред вносителите има поне един адвокат, останалите депутати не са попълнили полето за професия, резултатът не е сериозен
Депутати внесоха вчера в Народното събрание законопроект за допълнение на Закона за защита на личните данни. Можеха да се постараят повече, защо са изпуснали тоалетните?
НАРОДНО СЪБРАНИЕ 51-654-01-22 Дата: 11.02.2026 г.
ДО РАЯ НАЗАРЯН
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 51-то
НАРОДНО СЪБРАНИЕ
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме проект на Законопроект за допълнение на Закона за защита на личните данни с мотиви към него и предварителна оценка на въздействието.
Молим законопроектът да бъде представен за разглеждане и гласуване съгласно установения ред.
ВНОСИТЕЛИ:
Александър Рашев, Тошко Йорданов, Танер Тюркоглу, Драгомир Петров, Ивайло Костадинов, Александър Вълчев, Венцислав Михайлов Асенов, Павела Митова, Димитър Гърдев, Петя Димитрова
ПРОЕКТ
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
(В сила от 01.01.2002 г., Обн. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2002г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.93 от 19 Октомври 2004г., изм. ДВ. бр.43 от 20 Май 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.91 от 10 Ноември 2006г., изм. ДВ. бр.57 от 13 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г., изм. ДВ. бр.81 от 18 Октомври 2011г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., доп. ДВ. бр.81 от 14 Октомври 2016г., изм. ДВ. бр.85 от 24 Октомври 2017г., доп. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2017г., изм. ДВ. бр.7 от 19 Януари 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2019г., изм. ДВ. бр.93 от 26 Ноември 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.11 от 2 Февруари 2023г., изм. ДВ. бр.84 от 6 Октомври 2023г., изм. ДВ. бр.70 от 20 Август 2024г.)
§1. В чл. 25д се добавя нова алинея трета:
(3) Администраторът или обработващият лични данни няма право да осъществява наблюдение на публично достъпни зони, включително чрез видеонаблюдение в помещения, в т.ч. и да поставя устройства за видеозаснемане в помещения, разкриващи чувствителни лични данни. Под помещения, разкриващи чувствителни лични данни по смисъла на настоящата алинея се разбира помещения за извършване на гинекологични прегледи и манипулации, помещения за извършване на козметични услуги, съблекални на обществени заведения, помещения за настаняване, в които се извършва хотелиерска дейност, както и всякакви други помещения, които могат да разкрият интимна информация относно физически лица.
§2. Създава се нова алинея осма на чл. 85:
(8) За нарушения по чл. 25д, ал. 3 на администратора или обработващия лични данни се налага глоба или имуществена санкция в размер от 10 000 евро до 50 000 евро.
МОТИВИ
КЪМ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
Настоящият законопроект е необходим поради липсата на ясна и изрична забрана за наблюдение в публично достъпни зони и в помещения, които по своето естество разкриват чувствителни лични данни, води до практики, които накърняват правото на личен живот, човешко достойнство и неприкосновеност на личността. Съществуващата нормативна база не предоставя достатъчно конкретни и ефективни гаранции срещу прекомерно, непропорционално или скрито наблюдение, особено когато то обхваща пространства, в които лицата имат легитимно очакване за поверителност.
В медийното пространство се разкри един мащабен проблем, свързан със злоупотреба на правото на личен живот, човешко достойнство и неприкосновеност на личността. Български граждани отиват на козметик или на преглед при гинеколог, след което откриват кадри на голите си тела в порнографски сайтове в интернет. Разкриха се поредица от случаи на видеозаписи от интимни процедури в козметични салони, които са били разпространявани онлайн без знанието и съгласието на заснетите лица. Потърпевшите се оказаха десетки, а сред тях има и непълнолетни лица. Изтичане на видеозаписи е имало и от гинекологични кабинети. Във връзка с тези крайно неприемливи практики е необходимо да се създаде нормативна база, която изрично да забрани поставянето на камери и видеозаснемане в помещения, разкриващи чувствителни лични данни.
Параграф първи от законопроекта предвижда обща забрана за поставянето на наблюдение на публично достъпни зони, включително чрез видеонаблюдение в помещения, в т.ч. и поставянето на устройства за видеозаснемане в помещения, разкриващи чувствителни лични данни. Под помещения, разкриващи чувствителни лични данни, предлагаме да бъдат дефинирани като помещения за извършване на гинекологични прегледи и манипулации, помещения за извършване на козметични услуги, съблекални на обществени заведения, помещения за настаняване, в които се извършва хотелиерска дейност, както и всякакви други помещения, които могат да разкрият интимна информация относно физически лица.
Параграф втори от законопроекта предвижда административно-наказателна отговорност при нарушаване на горепосочената забрана, като предлагаме тя да бъде глоба в размер от 10 000 до 50 000 евро. Считаме, че предложеният размер на глоба или имуществена санкция е обоснован, с оглед и закрилата на физическите лица.
Законопроектът има за цел да гарантира спазването на основни конституционни принципи, включително правото на личен живот и защита на личните данни. Наблюдението на публично достъпни зони, особено когато не е обвързано с конкретна, ясно определена и законово регламентирана цел, противоречи на принципите на необходимост и пропорционалност. Законопроектът цели да въведе ясна граница между допустимите мерки за сигурност и недопустимото масово събиране на лична и интимна информация относно гражданите.
Предложената уредба е в съответствие с европейските стандарти за защита на личните данни и личния живот, включително принципите, залегнали в Общия регламент относно защитата на данните (GDPR), както и в практиката на Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Законопроектът допринася за повишаване на правната сигурност и предвидимостта при използването на технологии за наблюдение.
Забраната не изключва възможността за използване на ограничени и строго регламентирани форми на наблюдение, когато те са наложителни, временно обосновани и подлежат на ефективен контрол.
ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
I.Основания за законодателна инициатива
Настоящият законопроект има за цел да въведе забрана за наблюдение в публично достъпни зони и в помещения, които по своето естество разкриват чувствителни лични данни, води до практики, които накърняват правото на личен живот, човешко достойнство и неприкосновеност на личността.
II.Заинтересовани групи
Заинтересовани групи лица са Министерство на вътрешните работи, Министерство на здравеопазването, Министерство на туризма, Комисия за защита на личните данни, както и всички граждани и юридически лица, които имат пряка връзка с осъществяваната дейност по Закона за защита на личните данни.
III.Анализ на разходи и ползи
За въвеждането на законодателната рамка, предложена с този Законопроект, няма да бъдат необходими допълнителни средства от държавния бюджет.
IV.Административна тежест и структурни промени
Със законопроекта не се предвиждат структурни и функционални промени в други държавни и местни органи на власт.
V.Въздействие върху нормативната уредба
Законопроектът не предвижда промяна в други нормативни актове.