Видеонаблюдението продължава да е водеща тема при проблемите с поверителността
Комисията за защита на личните данни съобщи, че е „депозирала в деловодството на Народното събрание Годишния отчет за дейността си през 2024 година.
Отчетът е депозиран съгласно чл.7, ал.6 от Закона за защита на личните данни и обхваща периода от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. Състои се от 249 страници, обособени в 13 основни раздела.“
Какво пише в отчета за жалбите? „През 2024 г. КЗЛД е сезирана с над 1080 жалби, подадени от физически лица, не само български, но и чуждестранни граждани, с твърдения за нарушения при обработване на лични данни и упражняване на права. Забелязва се значително увеличаване на броя жалби в сравнение с предходната 2023 г., когато броят на жалбите е 900 и тези, подадени през 2022 г. – 770.
Запазва се тенденцията подадените жалби да се отличават с правна и фактическа сложност – повече от един жалбоподател и/или ответни страни, жалбоподатели, не само български, но и чуждестранни граждани или администратори на лични данни с основно място на установяване извън територията на Република България. Най-често при подаване на жалби срещу администратори на електронни сайтове не се посочват пасивно легитимирани страни, обстоятелство, което изисква и сътрудничество с органите на МВР за установяване на последните. Фактическата и правна сложност на казусите е свързана и със сложен фактически състав на твърдените нарушения, касаещи различни форми на обработване на лични данни и участие на повече от един администратор и/или обработващ в процеса на обработване на личните данни. Все по-често се налага провеждането на повече от едно открито заседание, извършване на проверки на място, допускане на експертизи, събиране на гласни доказателства, служебно конституиране на страни и сътрудничество с други надзорни органи, както и междуинституционално взаимодействие. В тази връзка за поредна година може да се отчете успешно междуинституционално взаимодействие/сътрудничество между Комисията, от една страна, и Националната агенция за приходите (НАП), Централната избирателна комисия (ЦИК), Националния институт по криминалистика, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Комисия за финансов надзор, органите на МВР и прокуратурата, от друга.
Запазва се като отрицателна тенденция в производствата, влияеща както върху продължителността, така и върху изхода им, пасивното поведение на жалбоподателите, които не вземат отношение по събраните в хода на производството доказателства, не оспорват твърденията на ответниците, не представят доказателства в подкрепа на твърденията си въпреки дадени от КЗЛД изрични указания за разпределяне на доказателствената тежест в процеса. Липсата на процесуална активност от страна на жалбоподателите невинаги може да бъде компенсирана от служебното начало, поради което част от жалбите се оставят без уважение като неоснователни и недоказани. Негативно влияние върху производството, и най-вече върху неговата продължителност, оказва и липсата на сътрудничество от страна на администраторите. Все по-често се наблюдава изричен отказ от съдействие при събиране на доказателства особено при проверки на място, или мълчалив отказ – непредоставяне в срок или въобще на изискани от надзорния орган изрично посочени писмени доказателства, относими към конкретното производство, или депозирани едва в рамките на откритите заседания множество нови доказателства, което налага отлагане на разглеждането на жалбите по същество за следващо заседание.
Секторите на дейност на АЛД, срещу които най-често постъпват през 2024 г. жалби от физически лица, са следните:
Запазва се тенденцията сектор „Видеонаблюдение“ да е водещ по брой жалби. Наблюдава се драстично увеличение на подадените през 2024 г. жалби, които достигат 345, като продължава тенденцията по-голяма голяма част жалбите да са провокирани от дългогодишни конфликтни междуличностни проблеми на битово ниво. Броят на жалбите, подадени през 2024 г., е почти двойно по-голям от жалбите в сектора, подадени 2023 г. За сравнение броят на жалбите през 2023 г. е 178 на фона на 345 за 2024 г.
Разглеждането на казуси, свързани с обработване на лични данни чрез изградени системи за видеонаблюдение, отнема сериозен финансов и експертен ресурс на КЗЛД. Отчита се липсата на уреждане на обществените отношения извън тези по Закона за частната охранителна дейност, свързани с изграждане и поддържане на системи за видеонаблюдение от физически и юридически лица с цел защита на имоти. Все по-голям е броят на жалбите с предмет видеонаблюдение извън столицата, което допълнително затруднява производствата предвид липсата на териториални административни звена на КЗЛД. Допълнителен проблем е и липсата на сътрудничество в хода на производството от страна на администраторите.“
Това е текста на отчета. Имам обаче забележка – в отчета за 2023 година пише, че „се наблюдава драстично увеличение на подадените през 2023 г. жалби, които достигат 235. В сравнение броят им за 2022 г. е 178, а за 2021 г. – 196.“
