Засега е готово заключението на генералния адвокат Мачей Шпунар по дело C‑654/23
Генералният адвокат Мачей Шпунар излезе със заключение по едно от най-важните дела, свързани с комуникациите – C‑654/23:
На 26 септември 2019 г. Националният надзорен орган за обработването на лични данни, Румъния (наричан по-нататък ANSPDCP) изготвя акт за констатация и налагане на административно наказание, с който налага на дружеството Inteligo Media административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 42 714 RON (румънски леи) (равняващи се на 9 000 евро). В този акт е прието за установено, че от юли 2018 г. Inteligo Media е обработвало лични данни (електронна поща, парола, потребителско име) на 4 357 потребители (физически лица) на правно основание, което не е било подходящо за целта на разглежданото обработване, а именно ежедневното изпращане по електронната поща на бюлетина „Personal Update“, без да представи доказателство, че е получило изричното съгласие на съответните потребители за обработването на техните лични данни за тази цел. ANSPDCP стига до заключението, че Inteligo Media е нарушило чл. 5, пар. 1, б. а) и б), чл. 6, пар. 1, б. а) и чл. 7 от ОРЗД/GDPR.
Inteligo Media подава жалба до Tribunalul București – Secția a II-a de Contencios Administrativ și Fiscal (Окръжен съд Букурещ – Второ отделение по административни и данъчни спорове, Румъния), с която иска главно отмяната на акта на ANSPDCP и освобождаването му от отговорност за административно нарушение.
Постановеното на 5 юни 2020 г. решение на този съд, с което се отхвърля подадената от жалбоподателя жалба, е отменено от Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ, Румъния) и делото е върнато за ново разглеждане.
При повторното разглеждане на делото с решение по гражданско дело от 15.12.2021 г. Tribunalul București – Secția a II-a de Contencios Administrativ și Fiscal (Окръжен съд Букурещ – Второ отделение по административни и данъчни спорове) уважава частично жалбата и намалява размера на наложената имуществена санкция; съдът потвърждава обаче констатацията за налагане на административно наказание за нарушение на изискването за получаване на изрично съгласие за обработване на данни чрез „Personal Update“ в съответствие с ОРЗД.
Както жалбоподателят, така и ответникът подават жалби срещу посоченото по-горе решение по гражданското дело. Тези жалби са висящи пред запитващата юрисдикция Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ).
Запитващата юрисдикция счита, че изходът от спора в главното производство зависи от определянето на подходящото правно основание за обработването на личните данни, разглеждано в главното производство, и на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да е налице законосъобразно обработване в съответствие с Директива 2002/58 и ОРЗД.
Според тази юрисдикция е необходимо да се уточнят, първо, условията, при които адресът на електронна поща на потребител може да се счита за получен „в контекста на продажбата на продукт или услуга“ по смисъла на чл. 13, пар. 2 от Директива 2002/58, второ, обхватът на понятието „директен маркетинг“ в чл. 13 от тази директива и трето, дали това понятие е равностойно на понятието „търговско съобщение“, използвано от националния законодател при транспонирането на чл. 13 от нея.
На следващо място, ако в настоящия случай адресите на електронна поща на потребителите не са били получени „в контекста на продажбата на продукт или услуга“ по смисъла на чл. 13, пар. 2 от Директива 2002/58, ще бъде необходимо да се определи дали предаването по електронна поща на бюлетина Personal Update задейства прилагането на чл. 13, пар. 1 от тази директива, свързан с получаването на предварително съгласие от потребителите, и да се потвърди кои разпоредби предвиждат санкция за евентуално нарушение на тази разпоредба.
Накрая, запитващата юрисдикция счита за необходимо да уточни задълженията на ANSPDCP при прилагането на чл. 83, пар. 2 от ОРЗД, доколкото тези задължения не са ясни от текста на този член.
При тези обстоятелства запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави следните преюдициални въпроси на Съда:
„1) Когато издател на онлайн журналистически издания, предоставящи информация на широката общественост, който не е специалист в тази област, що се отнася до законодателните промени, които се извършват ежедневно в Румъния, получи адреса на електронната поща на потребител, при създаване от последния на безплатен потребителски профил, който му дава право: i) на безплатен достъп до допълнителен брой статии в разглежданото издание; ii) да получава по електронна поща ежедневен бюлетин, съдържащ резюме на законодателните новости, разгледани в статии в изданието, както и хипервръзки към съответните статии; и iii) да получи срещу заплащане достъп до допълнителни и/или по-обширни статии и анализи от изданието в сравнение с ежедневно изпращания безплатен бюлетин:
a) получен ли е този електронен адрес от издателя на онлайн журналистически издания „в контекста на продажбата на продукт или услуга“ по смисъла на член 13, параграф 2 от [Директива 2002/58];
б) извършва ли се изпращането от издателя на бюлетини, предоставящи информация като описаната в подточка ii), с цел „директен маркетинг на неговите собствени подобни продукти или услуги“ по смисъла на член 13, параграф 2 от [Директива 2002/58]?
2) При утвърдителен отговор на въпрос 1, букви а) и б), кои от условията, предвидени член 6, параграф 1, букви а) – е) от [Регламент ОРЗД] следва да се тълкуват в смисъл, че са приложими, когато издателят използва електронния адрес на потребителя за изпращане на ежедневен бюлетин като описания във въпрос 1, подточка ii), в съответствие с изискванията на член 13, параграф 2 от [Директива 2002/58]?
3) Трябва ли член 13, параграфи 1 и 2 от [Директива 2002/58] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която използва понятието „търговски съобщения“, съдържащо се член 2, буква е) от [Директива 2000/31/ЕО], вместо понятието „директен маркетинг“, предвидено в Директива 2002/58? При отрицателен отговор, представлява ли бюлетин като описания във въпрос 1, подточка ii) „търговско съобщение“ по смисъла на чл. 2, буква е) от [Директива 2000/31]?
4) При отрицателен отговор на въпрос 1, букви а) и б):
a) Представлява ли изпращането по електронна поща на ежедневен бюлетин като описания във въпрос 1, подточка ii) „използване на […] електронна поща за целите на директен маркетинг“ по смисъла на чл. 13, пар. 1 от [Директива 2002/58]?
б) Трябва ли чл. 95 от [ОРЗД] във връзка с чл. 15, пар. 2 от [Директива 2002/58] да се тълкува в смисъл, че неспазването на условията за получаване на валидно съгласие от потребителя по смисъла на чл. 13, пар. 1 от Директива 2002/58 ще бъде санкционирано съгласно чл. 83 от [ОРЗД] или съгласно разпоредбите на националното право, съдържащи се в акта за транспониране на Директива 2002/58, който от своя страна съдържа конкретни приложими санкции?
5) Трябва ли чл. 83, пар. 2 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че надзорният орган, който взема решение за налагане на административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ и който определя размера на това административно наказание във всеки отделен случай, е длъжен да анализира и да обясни в административния акт за налагане на наказанието отражението на всеки от критериите, посочени в букви а) – к), върху решението за налагане на административно наказание и съответно върху решението за размера на наложеното административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция?“.