Липсата на ресурси подкопава прилагането на защитата на данните в ЕС, пише в доклада, основан на 70 интервюта с представители на органите за защита на данните от всички 27 държави членки на ЕС между юни 2022 г. и юни 2023 г.
По време на пленарното си заседание през декември 2024 г. Европейският комитет по защита на данните (ЕКЗД/EDPB) излезе с изявление относно втория доклад на Европейската комисия относно прилагането на Общия регламент относно защитата на данните (GDPR).
В изявлението си ЕКЗД приветства докладите на Европейската комисия и Агенцията на ЕС за основните права (FRA). Важно е, че ЕКЗД подчертава значението на правната сигурност и съгласуваността на цифровото законодателство с GDPR и припомня някои от своите текущи инициативи за изясняване на взаимодействието на прилагането на GDPR с Регламента за AI, EU Data Strategy и Digital Services Package.
Освен това EDPB обявява, че ще засили създаването на съдържание за неексперти, малки и средни предприятия и други групи.
EDPB подчертава истинската нужда от допълнителни финансови и човешки ресурси, за да помогне на надзорните органи да се справят с все по-сложни предизвикателства и допълнителни компетенции.
Ето и основните констатации в доклада на FRA за опита на надзорните органи при прилагането на GDPR: голям брой жалби, липса на човешки и финансови ресурси и нарастващо натоварване – това са част от предизвикателствата, пред които са изправени повечето органи за защита на данните при прилагането на GDPR. FRA призовава страните от ЕС да гарантират, че органите за защита на данните разполагат с необходимите ресурси, за да гарантират, че личните данни на хората са защитени.
Докладът на FRA „GDPR на практика – Опитът на органите за защита на данните“ подчертава ключови проблеми, показва най-добрите практики и предлага решения:
- Липса на ресурси – недофинансирането и липсата на кадри пречат на властите да изпълняват пълноценно своите мандати. Новите закони на ЕС, като AI Act или EU border management systems, ще създадат допълнителни задачи за тях. Те ще бъдат трудни за изпълнение без подходящи ресурси. Държавите от ЕС трябва да осигурят необходимите финансови и човешки технически ресурси, за да позволят на органите за защита на данните да изпълняват своята роля.
- Надзорни правомощия – органите за защита на данните вече имат правомощия за разследване, но се нуждаят от повече инструменти, за да подсилят своя надзорен капацитет. Те включват възможността за провеждане на разследвания под прикритие или възможността за глобяване на организации, които отказват да сътрудничат. ЕК и ЕКЗД следва да преценят кои инструменти са необходими и да подсилят правната рамка, ако е необходимо.
- Обмен на най-добри практики – при липса на ресурси органите за защита на данните често трябва да дадат приоритет на разглеждането на жалби пред други задачи. За да подпомага по-добре органите при обработката на голям брой жалби, ЕКЗД следва да предоставя повече насоки и да улеснява обмена на най-добри практики. Това може също да наложи предоставянето на повече ресурси на ЕКЗД.
- Консултации и предоставяне на съвети – органите за защита на данните често не се консултират относно ново законодателство или им се дават кратки срокове. Някои публични органи също не се консултират с органите за защита на данните, преди да започнат операция по обработка на данни. За да се гарантира, че принципите за защита на данните се вземат предвид в законодателните предложения, държавите от ЕС трябва да се консултират с органите за защита на данните и да потърсят съвет от тях предварително. Те трябва също така да насърчават публичните институции да се консултират по-системно с органите за защита на данните.
- Повишаване на осведомеността – хората не разбират напълно правото си на лични данни. Организациите, които обработват лични данни, се борят да идентифицират и предотвратят рисковете за защита на данните, особено когато става въпрос за AI системи. Ето защо има много малко оценки на въздействието върху защитата на данните. Институциите на ЕС и държавите от ЕС трябва да насърчават осведомеността относно правилата и задълженията за защита на данните. ЕКЗД следва да разработи конкретни насоки относно обработката на данни, включваща нови технологии.
- Достъп до данни за научни изследвания – изследователите все още се борят за достъп до данни, въпреки че правилата на ЕС за защита на данните позволяват обработката на данни за научни цели. ЕКЗД следва да разработи конкретни насоки и да изясни какво е възможно съгласно правото на ЕС.
- Нови технологии – GDPR предоставя полезни инструменти за справяне с новите технологични предизвикателства, но много органи за защита на данните се борят да ги регулират правилно. Заедно с органите за защита на данните ЕКЗД следва да идентифицира специфични области, свързани с технологиите, където е необходима повече яснота. Органите за защита на данните трябва да работят в по-тясно сътрудничество, когато дават съвети относно нови технологии.
ЕК поиска от FRA да събере данни за опита, предизвикателствата и практиките на органите за защита на данните преди втората оценка на GDPR.