Напълно съм съгласна с позицията на СРС, че качеството адвокат не е достатъчно основание за получаване на достъп до лични данни на физически лица, съдържащи се в делата на съда
Висшият адвокатски съвет изпрати искане до Висшия съдебен съвет и Инспектората към Висшия съдебен съвет да бъдат предприети спешни мерки за преустановяване на незаконосъобразното ограничаване на правата на адвокатите за достъп до делата, извършено с Разпореждане № 8 от 24.04.2024 г. на съдебния администратор на СРС, което е издадено при липса на компетентност и в разрез с чл. 31 ЗА и чл. 77, ал. 3 ПАС, приет от самия ВСС.
На мен ми харесва новият ред в служба „Съдебно деловодство“, при който адвокатът ще подава искане до съдията по конкретното делото, с което трябва да обоснове наличието на правен интерес за достъп до делото и копия от книжа по него.
Едва след уважаването на искането от съдията, адвокатът ще може да се запознава с конкретното дело.
Адвокатите пишат: „Този нов ред се оказва въведен с Разпореждане № 8 от 24.04.2024 г. на съдебния администратор на Софийския районен съд, с което е указано на съдебните служители в „съдебно деловодство – гражданско отделение“ да предоставят достъп до делото само на адвокат пълномощник по него, като изрично е посочено да не се дава дело за преглед на адвокат без пълномощно от страна по него. Като правно основание за издаване на това разпореждане са посочени разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и чл. 5, ал. 1, т. 1 от Правилника за администрация на съдилищата (ПАС), които разпоредби оправомощават съдебния администратор да: „планира, организира и ръководи съдебните служители“ (чл. 5, ал. 1, т. 1 ПАС), като в изпълнение на тези функции, съдебният администратор издава разпореждания, които са задължителни за съдебните служители (чл. 6, ал. 1 ПАС). Казано иначе, съобразно ПАС съдебните администратори могат да издават актове, които касаят единствено вътрешната организация на съдебните служби в даден съд.
С издаденото Разпореждане № 8 от 24.04.2024 г. на съдебния администратор на СРС не е създадена вътрешна организация за работата на деловодството, а ново по същество правило за достъп на адвокатите до дело, по които не са процесуални представители на страна, което правило е в разрез с разпоредбата на чл. 31 Закона за адвокатурата (ЗА) и чл. 77, ал. 3 ПАС.
В Разпореждане № 8 от 24.04.2024 г. на съдебния администратор на СРС не са изложени каквито и да било мотиви за издаването му, но от писмото на председателя на СРС, изпратено до ВАдвС (Писмо с изх. № 9001291/24.04.2024 г.), става ясно, че „достъп до дело представлява обработка на лични данни и понеже СРС има качеството на администратор на лични данни, който определя целите и средствата за обработване на лични данни във връзка с осъществявана от него публична функция и дейност, като такова качество има и адвокатът. Със съображението, че „администраторът е задължен да осигури принципите и условията за допустимост на обработването на лични данни“, председателят на СРС е заключил, че ЗА бил общ нормативен акт спрямо Закона за личните данни (ЗЛД) и Регламент (ЕС) 2016/679 и правото на адвоката до достъп на лични данни, не може да бъде по-широко от правото на лицето, което представлява. Крайният извод на председателя на СРС е, че „качеството адвокат не е достатъчно основание за получаване на достъп до лични данни на физически лица, съдържащи се в делата на СРС“.
Висшият адвокатски съвет не споделя мотивите, изложени в писмото-отговор на председателя на Софийски районен съд и намира, че това е поредното посегателство върху свободата, независимостта и авторитета на адвокатската професия. Адвокатите са професионални участници в работата на съдебната система и точно както съдиите и прокурорите имат право на достъп до всички дела, което неминуемо води до узнаване на лични данни на различни лица, но имат и същите задължения, каквито имат магистратите професионална тайна свързана с упражняваната от тях професия“, пише в писмото.
Не зная как ще завърши спора, но съм убедена, че не може адвокат без мое знание да чете документи по мое дело.