Според NOYB ако принципът бъде узаконен идва краят на истинското съгласие за използването на европейските данни
Неправителствената организация за защита на неприкосновеността на личния живот NOYB днес съобщи, че обединява сили с 27 други неправителствени организации (включително Wikimedia Europe, Bits of Freedom и Норвежкия съвет на потребителите), за да призове EDPB да издаде становище, което защитава основното право на защита на данните.
Европейският комитет за защита на данните (EDPB/ЕКЗД) скоро ще издаде това, което вероятно ще бъде най-значимото му становище до момента: то ще определи дали европейците продължават да имат реалистична възможност да защитят правото си на поверителност онлайн. През ноември 2023 г. Meta възприе подхода „Pay or Okay“. Оттогава потребителите са принудени или да плащат „такса за поверителност“ от € 251,88 на година, или да се съгласят да бъдат проследявани. Затова нидерландският, норвежкият и хамбургският органи за защита на данните поискаха обвързващо становище на ЕКЗД по този въпрос. Ако принципът „Pay or Okay“ бъде узаконен, компаниите във всички индустриални сектори биха могли да последват примера на Meta – което може да отбележи края на истинското съгласие за използването на европейските данни.
След като Съдът на ЕС обяви обработката на потребителски данни от Meta за незаконна през юли миналата година, Meta прибягна до следващия най-добър вариант за заобикаляне на GDPR и внедри така наречената система „Pay or Okay“. От ноември 2023 г. потребителите на Instagram и Facebook са принудени или да плащат такса до 251,88 евро на година, или да се съгласят да бъдат проследявани за целите на персонализираната реклама.
С други думи: Вместо накрая да поиска съгласие с да или не, Meta начислява такса от €251,88 за натискане върху бутона „отхвърлям“. В действителност повечето хора просто нямат друг избор, освен да приемат използването на техните данни, когато се сблъскат с такса. Ефектът е ясно илюстриран от научни изследвания: например, главният изпълнителен директор на доставчика на „Pay or Okay” contentpass заявява, че 99,9% от посетителите са съгласни с проследяване, когато са изправени пред такса от €1,99. В същото време обективни проучвания показват, че само 3-10% от потребителите искат личните им данни да се използват за персонализирана реклама.
Макс Шремс е цитиран да казва, че съгласно законодателството на ЕС потребителите трябва да имат „свободен и истински избор“, когато се съгласят да бъдат проследявани за персонализирана реклама. В действителност те са принудени да плащат такса, за да защитят основното си право на неприкосновеност на личния живот.
Надзорните органи на Нидерландия, Норвегия и Хамбург вече са поискали становището на EDPB относно този подход, който ще определи бъдещето на свободното онлайн съгласие. Възможните последици от това мнение далеч надхвърлят събирането на потребителски данни от Meta: ако „Pay or Okay“ бъде легитимирано, подходът ще се разпространи като горски пожар. Това може да се види в Германия, където 30% от 100-те най-големи уебсайта вече използват „Pay or Okay“, за да увеличат процента на съгласие. Въпреки че Съдът на ЕС и надзорните органи досега бяха категорични, че например „предварително отбелязани квадратчета“ или бутони за отхвърляне на втория слой на банера за съгласие са незаконни, изглежда, че простото искане на пари не се разглежда като ясен проблем. Ако органите за защита на данните не заемат ясна позиция срещу това, европейците могат бързо да загубят „истински или свободен избор“ да приемат или отхвърлят обработването на личните си данни, което беше крайъгълен камък на GDPR и многократно е потвърждавано от Съда на ЕС .
Според Макс Шремс е ясно, че laissez-faire подходът на „Pay or Okay“ в някои държави-членки е неуспешен. Например Германия беше наводнена от системи „Pay or Okay“ само за девет месеца, след като властите го разрешиха. Сега властите имат шанса да променят националния си подход, когато това бъде гласувано в Брюксел.
Първите схеми „Pay or Okay“ бяха въведени от затруднени новинарски организации, които губеха все повече приходи от реклама. Следователно изглежда, че органите за защита на данните са дали зелена светлина на такива системи с надеждата да подкрепят новинарската индустрия. В действителност обаче издателите получават само остатъците от рекламните приходи, ако хората приемат проследяването. Освен това до 99,9% от хората избират опцията „Okay”, което води до минимални продажби на платени абонаменти. Реалните печалби от персонализирани реклами остават при големи корпорации като Meta и Google.
Макс Шремс казва: Надеждата беше, че „Pay or Okay“ може да спаси новинарските медии, които загубиха приходите си от реклама в полза на „големите технологии“. Това не проработи, тъй като 99,9% отказват да платят, за да получат обратно собствените си данни. Иронията е, че „големите технологии“ сега използват вратичката за себе си.“
Ако значителен брой компании и уебсайтове преминат към „Pay or Okay“, разходите бързо ще излязат извън контрол. Средностатистическият европеец има 35 инсталирани приложения на своя смартфон. Ако всички тези приложения последват примера на Meta и начисляват такса, подобна на 251,88 евро на година, цената би разбила бюджета на повечето хора. За да бъдем по-конкретни, едно четиричленно семейство със само 35 приложения на телефон би получило сметка от 35 263,20 евро на година. Това би направило правото на защита на данните до голяма степен недостъпно и не само за 22,6% от европейското население, което в момента е изложено на риск от бедност или социално изключване .
Макс Шремс е цитиран да казва, че потребителите работят със стотици уебсайтове, приложения и компании всеки месец. Всички те могат просто да начислят „такса за поверителност“, ако не сте съгласни вашите данни да се събират, споделят или продават. Ако направите изчисленията, това прави хиляди евро на година.
Ето защо долуподписаните 28 неправителствени организации и организации за защита на правата на потребителите (включително Wikimedia Europe, Bits of Freedom и Норвежкия съвет на потребителите) призовават ЕКЗД и всички национални органи за защита на данните да се противопоставят категорично на „Pay or Okay“, за да предотвратят създаването на значителна вратичка в GDPR. Становището на ЕКЗД ще оформи бъдещето на защитата на данните и интернет за години напред. От изключителна важност е становището наистина да гарантира на субектите на данни „истински и свободен избор“ при обработването на техните лични данни.
Макс Шремс казва: „28 организации на гражданското общество сега призовават властите да гарантират, че основните права няма да се превърнат в стока или в луксозна стока. Това вероятно е най-важното решение относно правото на неприкосновеност на личния живот в ЕС от десетилетие.“