„Български пощи“ влязоха в годишния отчет на Европейския комитет по защита на данните с глоба от 700 000 лева

В отчета на Комисията за защита на личните данни обаче сумата е 1 000 000 лева

Европейският комитет по защита на данните (ЕКЗД/EDPB) публикува на 17 април годишния си отчет за 2022 година.

За българската Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) пише, че в раздела са включени четири „noteworthy“ решения, свързани със следните теми: сигурност на обработката, незаконна обработка и разпространение, съгласие, обществен интерес и чувствителни данни.

Това е отчетът на КЗЛД, в който пише, че имуществената санкция за „Български пощи“ е 1 млн. лева:

Първият случай в отчета на EDPB е за „Български пощи“:

През месец октомври в КЗЛД е получено съобщение за нарушение на сигурността на личните данни поради неработещи софтуерни приложения в „Български пощи” ЕАД. В резултат на последваща проверка е установено, че при осъществяване на дейността си като администратор на лични данни „Български пощи” ЕАД не са приложили достатъчно технически и организационни мерки. В резултат на което е допуснато неразрешено разкриване на лични данни на физически лица от поддържаните информационни бази данни. Поради неоторизиран достъп до данни от хакери е нарушена възможността за гарантиране на постоянна поверителност, наличност, интегритет и устойчивост на системите и услугите за обработка, както и възможността за бързо възстановяване на достъпа до личните данни. Затова КЗЛД наложи на „Български пощи” ЕАД санкция в размер на 700 000 лв. (приблизително 358 098 евро) за нарушение на чл. 32, параграф 1, букви „б“, „в“ и „г“ на GDPR, както и чл. 32, параграф 2 от GDPR, във връзка с чл. 5, параграф 1, буква „е“ от GDPR.

Други два интересни случая бяха разгледани през декември 2022 г. Първият се отнася до жалба, подадена срещу кредитна институция (банка), с твърдения за неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя за целите на директния маркетинг. КЗЛД твърди, че имейлът, изпратен до жалбоподателя, след като той е прекратил отношенията си с банката, относно оферта за „предлаган от дружеството „изцяло дигитално“ * потребителски кредит, е неуместен. Действително, банката не успява да гарантира и докаже, че обработването на личните данни на жалбоподателя за маркетингови цели е извършено в съответствие с GDPR, което е задължение на администратора по чл. 24 на GDPR. Впоследствие банката получава „официално предупреждение“* от КЗЛД и предприема активни действия, за да гарантира, че статусът на клиентите, прекратили отношенията си с банката, ще бъде маркиран от „активен на „неактивен“ веднага след закриване на сметка в дружеството.

През декември е подадена и жалба от народен представител с твърдения за неправомерно разпространение в национални медии на данни, свързани със здравословното му състояние и по-конкретно ваксинационния му статус в контекста на COVID-19. Докато жалбоподателят оспори, че ваксинационният му статус е излъчен без негово съгласие, КЗЛД счита, че обработването на личните му данни е законосъобразно. Действително, КЗЛД основа решението си на аргумента, че съгласието на лицето не е елемент от законосъобразността на обработването на лични данни за журналистически цели. Освен това КЗЛД твърди, че обработването е извършено за спазване на свободата на изразяване и правото на информация в една демократична общност.

И накрая, текущо дело относно обработване на лични данни на починали лица от политически партии по време на изборите за народни представители през октомври 2022 г., образувано от КЗЛД през август 2022 г. За момента КЗЛД установи, че осем политически субекта обработват без правно основание и в нарушение на обществения интерес данните за по-малко от десет починали лица в „съответните им списъци на избирателите, подкрепящи регистрацията им за участие в изборите за народни представители, насрочени за 02.10.2022 г.*

Предстои произнасяне на КЗЛД, пише в отчета на EDPB.

По повод на публикуването на отчета Андреа Йелинек, председател на EDPB, е цитирана да казва, че EDPB не само гарантира, че законодателството за защита на данните се прилага последователно в ЕИП, но помага за оформянето на цифровото бъдеще на Европа.

*цитатът е от отчета на КЗЛД