Комисарят по защитата на данните и свободата на информацията от Баден-Вюртемберг публикува становище относно рамката за трансфер на данни между САЩ и ЕС
Публикуваха становище на държавният комисар по защита на данните и свободата на информацията в Баден-Вюртемберг д-р Стефан Бринк относно рамката за трансфер на данни съгласно заповедта на президента на САЩ от 7 октомври. В становището се казва:
„Фактът, че правителството на САЩ предприема действия по отношение на споразумението за трансфер на данни, е важна стъпка в правилната посока. За да не загубят Европа като важен търговски и бизнес партньор в дългосрочен план, САЩ трябва да преминат към … европейските принципи за защита на данните. Разпоредбите на изпълнителната заповед обаче разкриват значителни пропуски.“
На 7 октомври президентът на САЩ Байдън издаде изпълнителна заповед, която има за цел да приложи договореното споразумение за трансфер на данни между САЩ и ЕС в законодателството на САЩ. Той отговаря на изискванията на Европейския съд от така нареченото решение по делото Schrems II, като адаптира, наред с други неща, широкия достъп до данни в контекста на националната сигурност и процедурата за жалби и обжалвания.
По принцип LfDI приветства факта, че правителството на САЩ предприема действия по отношение на споразумението за трансфер на данни. Според Бринк е необходимо спешно жизнеспособно споразумение, особено за експортно ориентираните европейски компании и за всички, които използват американски доставчици на услуги.
Решението на Европейския съд доведе до правна несигурност за много германски и европейски компании и ако американските компании не искат да се откажат от важния и силен европейски пазар, правителството на САЩ ще трябва да разбере европейската съдебна практика и да се включи в европейските правила.
Въпреки положителното развитие и издаването на изпълнителната заповед, д-р Бринк вижда значителна правна неяснота:
– Възниква въпросът доколко изпълнителната заповед действително може да бъде ефективен инструмент за изпълнение на изискванията на Общия регламент относно защита на данните – GDPR. Той представлява вътрешна инструкция към правителството и подчинените органи и не е закон, приет от парламента …
– Спазването на обикновена изпълнителна заповед не подлежи на изпълнение, особено за гражданите на ЕС.
– Освен това не е ясно как изпълнителната заповед е свързана с други съществуващи разпоредби на САЩ, като например Cloud Act.
– Ограниченията върху обработката на данни, които сега са необходими и подходящи, изглеждат като отстъпка по смисъла на европейския принцип на пропорционалност – тълкуването на правното понятие за пропорционалност обаче се различава в Европа и САЩ, така че остава неясно кога, от гледна точка на САЩ, достъпът за национална сигурност остава допустим.
– Поставят се съществени изисквания при подаването на жалба от гражданите на ЕС. Посочена е минималната информация, която трябва да бъде изпълнена, така че все още да е възможно да се филтрират „нежеланите“ оплаквания.
– жалбоподателите не се информират изрично дали са били обект на разузнавателна дейност от властите на САЩ, а само получават стандартизирано съобщение, че разследването на жалбата им е приключило. Същата формулировка е дадена и за последващо решение на „Съда“.
– Съдът за проверка на защитата на данните ще бъде създаден в неговия ресор със заповед на министъра на правосъдието. Той вероятно ще бъде назначен в изпълнителната власт, което противоречи на неговата (съдебна) независимост.
Освен това Съдът на ЕС не само поиска правни средства за защита срещу държавно шпиониране, но и прекратяване на това наблюдение без причина. Това не може да се приеме в момента; исканата от съда промяна на системата не се осъществява.
Държавният комисар Бринк: „Сега Европейската комисия ще трябва да реши дали има еквивалентна защита на личните данни в САЩ. Вече е под въпрос дали Комисията изобщо е в състояние да преоцени нивото на защита на данните в САЩ и да издаде решение за адекватност въз основа единствено на изпълнителната заповед.
Големият брой открити въпроси, които все още предстои да бъдат изяснени, поражда съмнения. В този елементарен въпрос за защита на данните обаче гражданите на ЕС се нуждаят от правна сигурност точно толкова, колкото засегнатите от нея европейски и чуждестранни компании. Ако Европейската комисия позволи основните права на гражданите на ЕС да останат на заден план пред икономическите интереси за трети пореден път, тогава Европейският съд трудно ще приеме това.“
На 16 юли 2020 г. Съдът на Европейския съюз обяви Щита за личните данни между ЕС и САЩ за невалиден в своето така наречено решение „Schrems II“ (дело C‑311/18), тъй като не гарантира ниво на защита на данните, сравнимо с това на ЕС. От една страна, съдът се съсредоточи върху широкия достъп на американските власти, по-специално на разузнавателните служби, до данни от търговски предприятия, които обработват личните данни на граждани на ЕС.
Общото и недиференцирано масово събиране на лични данни нарушава принципа на пропорционалност от член 52 от Хартата на основните права. От друга страна, съдът не вижда достатъчна правна защита за гражданите на ЕС, тъй като неамериканците нямат възможност да се оплачат от достъп до собствените им данни и нямат достъп до независими съдилища.
Следователно прехвърлянето на данни към САЩ вече не може да се основава на Privacy Shield.
През март тази година Европейската комисия и президентът на САЩ Байдън обявиха, че са постигнали принципно споразумение за нова рамка за защита на данните между ЕС и САЩ. През последните няколко месеца беше извършена непублична работа за финализиране и изпълнение на това споразумение.