Питаха го за прилагането на GDPR в контекста на провеждането на избори в държава членка, и ако се прилага в този контекст, какво е значението на разпоредбите на GDPR за възможността компетентните органи в областта на защитата на личните данни да ограничават или евентуално да забраняват обработването на такива данни в изборния процес
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) публикува Решение на Съда на ЕС по дело С-306/21 – преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Върховен административен съд в рамките на производство по дело Комисията и Централната избирателна комисия срещу Коалиция „Демократична България – Обединение“. Спорът беше за възможността за видеозаснемане при преброяване на изборните резултати.
„По делото КЗЛД беше конституирана като страна, а по същество се оспорваше приложимостта на Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД/GDPR) по отношение на провеждането на избори за Народно събрание, както и законосъобразността на съвместните указания на КЗЛД и ЦИК за обработването на лични данни в изборния процес. Националното производство се разви пред Административен съд – София град и пред Върховния административен съд, който се явява и запитваща инстанция пред Съда на ЕС (Съда, СЕС).
По първи и втори въпрос от преюдицианото запитване, Съдът на ЕС приема, че член 2, параграф 2, букви а) и б) от ОРЗД/GDPR е частично продължение на член 3, параграф 2, първо тире от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни и разглеждан във връзка със съображение 16 от този регламент, има за цел единствено да изключи от приложното поле на посочения регламент обработването на лични данни, извършвано от държавните органи в рамките на дейност, насочена към запазване на националната сигурност, или на дейност, която може да бъде причислена към същата категория, от което следва, че сам по себе си фактът, че дадена дейност е присъща на държавата или на публичен орган, не е достатъчен, за да може това изключение да се прилага автоматично към подобна дейност.
Дейностите, свързани с провеждането на избори в дадена държава членка, обаче не преследват такава цел и следователно не могат да се причислят към категорията на посочените в член 2, параграф 2, буква а) от ОРЗД/GDPR дейности, чиято цел е защитата на националната сигурност.
По въпроси от три до шест Съдът счита, че следва да се приеме, че с тях запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 6, параграф 1, буква д) и член 58 от ОРЗД/GDPR трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат компетентните органи на дадена държава членка да приемат административен акт с общо приложение, с който се ограничава или евентуално се забранява видеозаснемането при преброяване на изборните резултати в изборните помещения по време на избори в тази държава членка.
Той приема, че разпоредбите на член 6, параграф 1, буква д) от ОРЗД/GDPR във връзка с член 6, параграф 3 от същия регламент позволяват на държавите членки да приемат правила, въз основа на които администраторите могат да обработват лични данни при изпълнението на задача от обществен интерес или на задача, свързана с упражняването на официални правомощия.
За сметка на това СЕС приема също, че съвместните указания за обработване на лични данни на КЗЛД и ЦИК не представляват такива правила, а мярка за защита на личните данни на лицата, които присъстват в изборните помещения, като ограничават по отношение на представителите на средствата за масово осведомяване и като забраняват по отношение на останалите лица, които присъстват в изборните помещения, обработването на такива данни чрез видеозаснемане по време на конкретен етап от изборния процес, а именно при преброяване на изборните резултати и че в съответствие с посочения в член 5, параграф 1, буква в) от ОРЗД/GDPR принцип на свеждане на данните до минимум, предназначението на спорните указания е да сведат до минимум пречката пред правото на защита на личните данни, която се поражда от видеозаснемането на изборния процес.
В заключение СЕС подчертава, че съгласно член 85, параграф 1 от ОРЗД/GDPR държавите членки съгласуват със закон правото на защита на личните данни в съответствие с този регламент с правото на свобода на изразяване и информация, включително обработването на лични данни за журналистически цели.
Съгласно член 85, параграф 2 от посочения регламент държавите членки могат да предвиждат изключения или дерогации от някои глави на ОРЗД/GDPR, сред които е глава II, в която се съдържа член 6.
Тези изключения или дерогации трябва да се ограничават до необходимото за съгласуване на правото на защита на личните данни със свободата на изразяване и информация.
Изводът по въпроси от трети до шести е, че член 6, параграф 1, буква д) и член 58 от ОРЗД/GDPR трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат компетентните органи на дадена държава членка да приемат административен акт с общо приложение, с който се ограничава или евентуално се забранява видеозаснемането при преброяване на изборните резултати в изборните помещения по време на избори в тази държава членка.