Според UODO самото закъснение за плащане с най-малко 60 дни не дава право на кредитора да обработва данни без съгласието на клиента
При изтичане на договора за кредит банката може да обработи данните на клиент, който има просрочие, при условие че ефективно уведоми клиента за това свое намерение предварително и изчака 30 дни. Полският Върховен административен съд потвърди това тълкуване на чл. 105а раздел 3 от Закона за банките.
Това се случи в единадесет дела – председателят на UODO спечели всички, като съдът отмени пет решения на Окръжния административен съд. Той обаче потвърждава шест решения на Окръжния административен съд, в които се приемат аргументите на UODO, пише в сайта на полския надзорен орган.
Спорът се отнася до това, кога финансова институция може да обработи данните на забавило плащанията лице с изтекъл договор без неговото или нейното съгласие. Законът гласи, че след забавянето банката трябва да информира субекта на данните, че възнамерява да обработва неговите данни без негово съгласие и да го информира за целта на обработката. И от този момент трябва да минат 30 дни. През това време бившият клиент на банката може да погаси просрочените задължения – тогава банката няма да може да обработва неговите данни, защитени от банкова тайна.
В спора с банките председателят на UODO твърди, че задължението да докаже, че вече са изминали 30 дни, е на банката. Трябва да може да се докаже, че бившият клиент е информиран за намерението да се обработват данните му без негово съгласие. И трябват доказателства, че е изпълнено задължението към клиента, посочено в чл. 105а раздел 3 от Закона за банките, т.е. действително е уведомен за намерението да се обработва информация за него, представляваща банкова тайна, без негово съгласие, след изтичане на задължението, произтичащо от договора.
Следователно банката трябва да може да определи датата, на която субектът на данните е бил информиран за намерението да обработва личните му данни след изтичане на задължението, без негово или нейно съгласие, а не датата, на която лицето би могло хипотетично да се запознае с горната информация.
Самото забавяне на изпълнението на задължение с най-малко 60 дни не дава право на банката да обработва данни при условията, посочени в чл. 105а раздел 3 от Закона за банките. Трябва да изминат още 30 дни, като този период не тече автоматично (ex lege), а само от момента, в който потребителят е ефективно информиран за намерението. Председателят на UODO подчертава необходимостта от определяне на дата. През този 30-дневен период клиентът може да погаси просрочените задължения и банката няма да може да обработва данните на клиента, като ги въведе например в база данни на неблагонадеждни клиенти.