Първа победа на счетоводната гилдия за „точката“ на НСИ, НАП и АВ

С всеки ден въпросите се увеличават, наредбата с отговорите я няма

От години мрънкам за Политиката на защита на личните данни на НАП, но пък на НСИ е от 2019 година! На фона на това недоволството на счетоводителите е доста по-ефективно – с любезното съдействие на г-н Димитров публикувам поста му в професионална група във Фейсбук: Във връзка с новата система на НСИ: Бях пуснал запитване до НСИ относно „Ред за упълномощаване на счетоводни предприятия и счетоводители в Информационна система „Единен портал“ на НСИ (ИСЕП) за подаване на годишни отчети за дейността в Информационна система “Единна входна точка“ (ИСЕВТ).“ Току що получих официален отговор, в който един от отговорите е:
„В процес на разработка е функционалност, която ще даде възможност юридическо лице, чийто управител не притежава КЕП, да упълномощи счетоводно предприятие чрез нотариално заверено пълномощно. Информация за стартирането ѝ ще бъде оповестена официално на сайта на НСИ.“

Напрежението следващата седмица ще продължи да нараства, защото въпросите са много, а наредбата с отговорите я няма.

От 1 януари 2027 г. годишните отчети за дейността, финансовите отчети и декларациите по чл. 38 ще се подават през новата информационна система „Единна входна точка“ (ИСЕВТ) на НСИ. На хартия идеята звучи чудесно – едно подаване за три институции (НСИ, НАП и Агенция по вписванията). На практика обаче счетоводната гилдия отново е поставена в познатата ситуация: системата е почти на старта, базови въпроси за това как реално ще работят стотици хиляди фирми се решават в движение, а „решенията“ на администрацията само умножават бюрокрацията. Счетоводителите започната навсякъде да поставят „улеснение“ в кавички.

Първият абсурд: Паниката около КЕП и липсата на елементарна комуникация

През последните дни в счетоводните групи се надигна вълна от напрежение дали всеки управител трябва спешно да купува фирмен електронен подпис на флашка, за да упълномощи счетоводителя си в новия Единен портал на НСИ.

Оказва се, че фирмен КЕП на носител не е нужен. Порталът проверява представителната власт автоматично по ЕГН в Търговския регистър, поради което личен квалифициран електронен подпис (включително облачен през телефон, стига в сертификата да е включено ЕГН) върши работа. Самият процес обаче е далеч от интуитивен: генерираш удостоверение с ЕГН в приложението на доставчика, влизаш в портала на НСИ, сваляш генериран PDF с пълномощното, подписваш го и го качваш обратно.

Вместо институцията да обясни тези стъпки на разбираем език още при представянето на системата, счетоводителите сами се превърнаха в „техническа поддръжка“ и започнаха да си препредават инструкции помежду си, за да успокояват клиентите си.

Още по-сериозен е въпросът какво правим с хилядите дружества, чиито управители изобщо нямат електронен подпис – възрастни собственици, хора без дигитални навици или чуждестранни управители без българско ЕГН. Достъпът с ПИК на НАП не решава проблема, защото за юридически лица системата не го приема за упълномощаване, а съществуващите пълномощни в НАП не се признават.

Въпросите на счетоводителите, на които никой не отговаря

В професионалните форуми вече съвсем основателно се задават два въпроса, които разбиват логиката на новата система:

  1. Защо, след като счетоводната кантора вече е упълномощена пред НАП и подава там ежемесечно декларации, ДДС и осигуровки, трябва да минава през ново упълномощаване за НСИ?
  2. Коя информация е по-чувствителна – данъчно-осигурителната в НАП или статистическата в НСИ? И защо за статистиката се поставят по-тежки формални бариери, отколкото за данъчната администрация?

Изводите, които се повтарят при всяка „дигитализация“

Случаят с Единната входна точка е поредното доказателство за начина, по който се правят електронните системи у нас – нарушава се принципът за еднократно събиране на данни. Нали според законите държавните органи нямат право да карат бизнеса да доказва наново представителна власт, която вече е установена пред друга администрация. Вместо системата на НСИ просто да наследи съществуващите права в НАП, тежестта отново се прехвърля върху бизнеса.

И за мен най-важният въпрос – защитата на личните данни. Такава мащабна промяна трябваше да мине според правилата – искане на становище на КЗЛД, оценка на въздействието, актуализирани политики за защита на личните данни и на трите ведомства, защото както си спомняте, обявяването трябва да предхожда самото действие. Кой ще ми каже НСИ дали е съвместен администратор (по чл. 26 от GDPR) или обработващ лични данни от името на Агенцията по вписванията и НАП?