Решението по C-414/24 на СЕС трябва да извади правото на защита от дигиталното изгнание
Ако накой злоупотреби с личните ви данни, пред вас се откриват два пътя за защита: да подадете жалба до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) или директно да заведете дело в съда.
Досега в България съществуваше парадокс, породен от остарели процесуални правила: бяхте принудени да избирате само едното. Ако подадете съдебен иск, КЗЛД традиционно прекратяваше Вашата жалба с аргумента, че съдът вече е висящ. Обратното също бе заложено в нашенския закон – чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД изрично забранява на гражданите да съдят администратор, ако КЗЛД вече разглежда случая.
Едно ключово решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 18 юни 2026 г. по дело C-414/24 (Datenschutzbehörde) обърна тези правила с краката нагоре и извади на показ спешната нужда от законодателни промени у нас.
Историята зад делото: Австрийският казус, който лекува българския абсурд
Всичко започва в Австрия, където субект на данни изисква личните му данни да бъдат изтрити от онлайн платформа. Платформата отказва. Лицето завежда гражданско дело в съда, но паралелно с това подава и административна жалба до австрийския надзорен орган по защита на данните (DSB).
Австрийската комисия (точно по модела на нашенската КЗЛД) отхвърля жалбата. Мотивът? Тъй като вече има висящо съдебно производство със същия предмет, не е допустимо гражданите да ползват паралелно и двата инструмента. Спорът стига до Върховния административен съд на Австрия, който отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург: Позволява ли GDPR такова блокиране?
Вердиктът на Люксембург: Правата ви са независими
Съдът на ЕС попари практиката на националните органи. Магистратите постановиха, че средствата за правна защита по GDPR (жалба до комисия по чл. 77 и съдебен иск по чл. 79) са напълно независими, равнопоставени и паралелни:
– Няма йерархия: Нито съдът е по-важен от КЗЛД, нито обратното. Гражданите имат право да задействат и двете процедури едновременно.
– Забрана за прекратяване: Надзорен орган няма право да откаже разглеждане на жалба само защото по същия казус има заведено дело, по което все още няма влязло в сила решение.
– Решението при риск от противоречие: Ако има опасност съдът и комисията да излязат с противоположни решения, националният съд може временно да спре своето дело и да изчака експертизата на надзорния орган. Но никой няма право автоматично да лиши гражданина от правото му на жалба или правото му на съд.
Парадоксът на „страницата призрак“ в сайта на КЗЛД
Преди да стигнем до самото решение обаче, си струва да отбележим един чисто нашенски, дигитален абсурд. Ако се опитате да намерите практиката на Съда на ЕС (СЕС) от началната страница на официалния уебсайт на КЗЛД, най-вероятно ще ударите на камък. Рубриката липсва в основните навигационни менюта.
В уеб дизайна това се нарича Orphan Page, но в случая изразът страница призрак пасва много по-точно. Тя съществува дълбоко в уеб сървъра, кодът ѝ е там и търсачки като Google я откриват, но за простото око на потребителя тя е невидима. Иронично е, че едно от най-важните решения за правата ни през последните години е публикувано именно в такава фантомна секция – сякаш институцията умишлено или по невнимание е оставила това знание в административно изгнание.
А знанието по дело C-414/24 е ключово, защото лекува един дългогодишен български правен абсурд. Ето и самия текст на решението:
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
Член 77, параграф 1 и член 79, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат надзорен орган, сезиран с жалба по член 77, параграф 1, да може да я отхвърли единствено с мотива, че преди това в съответствие с член 79, параграф 1 е упражнено право на съдебна защита със същия предмет, и въпреки че решението, постановено в това съдебно производство, все още не е влязло в сила.
А ето и важният аргумент на съда:
„Когато надзорният орган отхвърли жалба с единствения мотив, че има висящо съдебно производство, образувано на основание член 79, параграф 1 от този регламент, от една страна, както бе посочено в точка 47 от настоящото решение, този орган не може да бъде сигурен, че в рамките на това съдебно производство действително ще бъде постановено решение по същество. От друга страна, подаването на нова жалба по административен ред може да се окаже невънможно в хипотезата, при която националното право обвързва това със спазването на срок за допустимост, какъвто е настоящият случай, и този срок вже е изтекъл. При това положение не може да се изключи възможността лицето, засегнато от обработването на лични данни, да бъде лишено от всякаква ефективна защита, когато жалбата му по съдебен ред е отхвърлена на процесуално основание, без да е налице произнасяне по същество, или ако желае да оттегли жалбата си по съдебен ред.“
Време е за законодателни промени в България!
Принципът за предимство на европейското право означава, че практиката и законите в България трябва спешно да се реформират. В сегашния си вид българската нормативна уредба директно нарушава GDPR, тълкуван от СЕС.
- Срочна отмяна на чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД: Текстът, който казва, че „субектът на данни не може да сезира съда, когато има висящо производство пред комисията“, е в пълно противоречие с решението по дело C-414/24. Българският парламент трябва незабавно да изтрие тази разпоредба.
• Реформа в АПК: КЗЛД редовно прекратяваше производства на основание чл. 27, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) заради висящ съдебен спор. Тъй като GDPR има директно действие, АПК трябва да бъде изрично допълнен, за да се изключат производствата по защита на личните данни от това общо ограничение. КЗЛД вече няма право да „вдига рамене“ и да препраща гражданите към съда.
Защо комбинацията от двата пътя е важна за гражданите?
Двата канала за защита носят съвсем различни резултати и нито един от органите не може да замести другия:
- Пред КЗЛД: Производството е по-бързо и безплатно, а Комисията има правомощия да налага огромни административни глоби и задължителни предписания. Тя обаче не може да присъди парично обезщетение за претърпените от Вас вреди.
- Пред Съда: Единствено съдът може да осъди администратора да Ви плати имуществени или неимуществени вреди (обезщетение) за стреса и негативните последици от изтичането на данните Ви.
Благодарение на дело C-414/24, българските граждани вече държат и двата коза в ръцете си. Сега на ход е българският законодател, който трябва да приведе ЗЗЛД в съответствие с европейската реалност, вместо да поддържа текстове, които ограничават правата ни.
Бележка на автора: Материалът е подготвен от екипа на duncheva.bg с помощта на ИИ (изкуствен интелект) за първоначален преглед на практиката на Съда на ЕС и търсене в сайта на КЗЛД. Статията има изцяло информативен характер, отразява личното професионално мнение на автора към момента на публикуване и не представлява конкретна юридическа консултация или правен съвет по индивидуален казус.