Заключение на генералния адвокат на Съда Лейла Медина по дело C-12/25
„Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу“. Тази фраза, която едно от синоптичните евангелия приписва на Исус, често се разглежда като отражение на фундаменталната дихотомия, пред която са изправени хората от зората на времето, а именно разграничаването между сферата на светската държава (с нейните закони, които важат за всички) и сферата на вярата и религията (която се свързва с вътрешната съвест на всеки човек.
Тази фраза се възприема от мнозина и като призив за отделяне на църквата от държавата. Историята обаче показва, че религиите и църквите са имали значително влияние – както в Европа, така и на други места – върху легитимността на политическото управление, оформянето на местната култура и формирането на идентичността на обществото. Съответно през вековете светските закони са регулирали някои аспекти, отнасящи се както до религията (разбирана като система от вярвания), така и до църквите (т.е. общностите и институциите, които обединяват и представляват вярващите).
Това важи и в днешния свят, макар че специфичните особености на всяка правна система по този въпрос варират в различните държави, включително в Европа. Що се отнася до правния ред на Съюза, накратко може да се каже, че отношенията между „кесар и Бог“ са структурирани по четири основни оси.
Първо, Съюзът признава приноса на религията за възникването на съвременната европейска култура. Както ясно се посочва в преамбюла на Договора за ЕС, при вземането на решението за създаване на Европейския съюз авторите на договорите са се вдъхновили по-специално „от културното, религиозното и хуманистичното наследство на Европа, от което са се развили универсалните ценности на ненакърнимите и неотчуждими права на човешката личност, както и свободата, демокрацията, равенството и правовата държава“. В частност това общо наследство намира по-конкретно израз в ценностите на Съюза, изложени в чл. 2 ДЕС, и в основните права, признати в Хартата.
Второ, свободата на религията е едно от тези основни права като неразделна част от „свободата на мисълта, съвестта и религията“, закрепена в чл. 10 от Хартата. Съгласно пар. 1 от тази разпоредба „всеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията. Това право включва свободата да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, религиозни обреди и ритуали“.
Трето, Европейският съюз разполага с ограничени регулаторни правомощия в областта на религиозните въпроси. По-конкретно, на него изрично е възложено да приема необходимите мерки за борба с дискриминацията, основана в частност на религията или убежденията. В по-общ план, чл. 17, пар. 1 ДФЕС гласи, че „Съюзът зачита и не засяга статута, от който се ползват църквите и религиозните сдружения или общности в държавите членки съгласно националното законодателство“. Тази разпоредба изразява неутралността на Европейския съюз по отношение на начина, по който държавите членки организират своите отношения с религиозните сдружения. Европейският съюз приема и цени съществуващото разнообразие в начините, по които се изграждат поддържаните от държавите членки отношения между църквата и държавата, и не се намесва в тях.
От чл. 17, пар. 1 ДФЕС, разгледан в светлината на чл. 12 от Хартата (озаглавен „Свобода на събранията и сдруженията“), следва също, че религиозните сдружения се ползват с автономност при управлението на вътрешните си дела без необоснована държавна намеса. Понятието „вътрешни дела“ следва да се разбира като отнасящо се до въпроси, които са пряко свързани с основните им ценности, като вътрешни административни структури, назначаване на духовници и доктринални въпроси.
Четвърто, горепосочените принципи на неутралност и автономност не могат да се тълкуват като предоставящи имплицитно основание за разглеждане на религиозните сдружения като освободени от задължението за спазване на разпоредбите от правото на Съюза, които могат да засегнат тяхната дейност. Държавите членки също не могат да приемат правила, които предоставят изключения или дерогации от приложимите разпоредби от правото на Съюза, освен ако това не е изрично разрешено съгласно това право. Всъщност Съдът се е произнесъл в няколко решения относно съвместимостта с правото на Съюза на определени практики, възприети от религиозните общности, или на конкретни национални мерки, които уреждат аспекти на отношенията на съответната държава членка с тези общности.
Това следва съвсем ясно от факта, че Европейският съюз е общност, основана на принципа на правовата държава, в основата на която е убеждението, че никой не е над закона или извън неговата защита.
По настоящото дело на преден план излизат взаимодействието между тези характеристики и възможните напрежения, възникващи в този контекст. С въпросите си запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да установи дали разпоредбите от Общия регламент за защита на данните (наричан по-нататък ОРЗД) дават право на лице, което е било кръстено, преди да навърши пълнолетие, и което желае да се дистанцира от Римокатолическата църква в зряла възраст, да поиска личните му данни да бъдат изтрити от кръщелния регистър.
За да се даде отговор на този въпрос, е необходимо да се отчетат различни фактори, свързани с религиозните права и свободи: правото на лицата да сменят религията си и правото им на зачитане на личния живот; автономността на Църквата да урежда вътрешните си въпроси по свое усмотрение; както и степента на свобода на преценка на държавите членки да уреждат ролята на църквите в обществото. Доколкото в настоящия случай тези фактори сочат в различни посоки, според мен трябва да се постигне справедлив баланс между тях. Нито религиозните общности, нито настоящите или бившите им членове са над закона или извън неговата защита. Правата и интересите и на едните, и на другите следва, доколкото е възможно, да бъдат съгласувани. Това е въведението от заключението на Медина, ето и прессъобщението на съда:
Белгийски гражданин, който като дете е бил кръстен като католик, иска от епархията в Гент да заличи всяко вписване на данни относно неговата личност от всеки физически или цифров регистър или архив. Той се позовава на Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД/GDPR)1.
Впоследствие епархията регистрира напускането му на Църквата, като зачерква личните му данни, но ги оставя четливи. Тъй като не е доволен от този подход, той подава жалба до белгийския орган за защита на данните, който разпорежда на посочената епархия да изтрие личните му данни.
Епархията обжалва това решение пред белгийски съд, който на свой ред иска тълкуване на ОРЗД от Съда в този контекст.
В заключението си генералният адвокат Лейла Медина потвърждава, първо, че ОРЗД е приложим към делото. Кръщелният регистър съдържа „структуриран“ набор от лични данни на кръстените лица2 и следователно представлява „регистър с лични данни“ по смисъла на цитирания регламент3. Самостоятелността на църквите и религиозните организации не поставя под въпрос този извод. Ето защо въпросното обработване на данни – тяхното съхранение и, според случая, извличане и употреба – трябва да бъде в съзвучие с ОРЗД.
Второ, генералният адвокат счита, че обработването от Църквата на личните данни на жалбоподателя – преди да бъде подадено искането за оттегляне от Църквата – може да се счита за законосъобразно съгласно ОРЗД4 дори въпросното лице да не е дало изрично съгласие. Това лице обаче по принцип може да поиска5 тези данни да бъдат изтрити от кръщелния регистър, като официално възрази срещу обработването.
В този случай Църквата може да продължи да обработва данните, само ако докаже съществуването на убедителни законови основания6 за това. Въпреки че осигуряването на правилното извършване на тайнствата, включително на кръщаването7, може да се счита за такова основание, остава да се прецени дали обработването е необходимо за постигането на тази цел, както и дали интересът на Църквата има предимство пред интересите, правата и свободите на засегнатото лице.
Задачата да извърши тази сложна преценка във всеки отделен случай е възложена на националния съд. При претеглянето на засегнатите интереси националният съд следва да претегли две групи конкуриращи се интереси и права, които в правния ред на Съюза се считат за заслужаващи значителна защита: от една страна, правото на жалбоподателя на зачитане на личния и семейния живот, правото на защита на личните данни и неговата свобода на мисълта, съвестта и религията; от друга страна, автономността на Църквата и нейната свобода на мисълта, съвестта и религията.
Това претегляне не може да бъде абстрактно; националният съд трябва да вземе предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. По-специално националният съд следва да отчете мотивите за искането за изтриване и възможните последици за засегнатото лице в случай на отказ. В тази насока генералният адвокат отбелязва, че продължаващото съхраняване на лични данни от религиозна общност, от която дадено лице желае да се дистанцира, може да накърни правото на самоопределение на това лице, а при определени обстоятелства – да предизвика емоционален стрес. В този смисъл само реално съгласуване на съответните интереси може да гарантира справедлив резултат за засегнатите лица.
Трето, когато Църквата не може да обоснове по-нататъшното обработване на данните с горепосочените съображения, тя все пак може да извършва такова за целите на архивирането в обществен интерес или за исторически изследвания8. За това обаче трябва да са изпълнени някои условия: обработването трябва да е необходимо за постигането на тези цели, да спазва гаранциите, предвидени в правото на Съюза и в националното право за защита на правата и свободите на субектите на данни, и да зачита принципа на свеждане на данните до минимум9.
Проверката дали тези условия са налице е възложена на националния съд. Във връзка с това генералният адвокат Медина подчертава, че дейността по архивиране трябва да служи на обществото като цяло, да се основава на законово задължение за съхраняване на записи на информация или документи и да предвижда някаква форма на достъп до тях от страна на публичните органи или широката общественост. Що се отнася до понятието „исторически изследвания“, в контекста на ОРЗД то следва да се разбира като насочено предимно към дейности като извършваните от академични или изследователски организации, които в крайна сметка могат да бъдат от полза за обществото като цяло.
Накрая, ако националният съд реши, че по-нататъшното обработване на лични данни от Църквата не е оправдано, само по себе си зачеркването на лични данни в кръщелен регистър, което ги оставя четливи, и допълнителното отбелязване на напускането на Църквата от съответното лице, не представлява изтриване по смисъла на ОРЗД. Данните трябва да бъдат направени нечетливи, доколкото е необходимо, за да се гарантира, че лицето вече не може да бъде идентифицирано или лесно разпознато, докато информацията, че кръщение е било извършено на определено място и в определен момент, може да бъде запазена. Това не налага физическото премахване на страници от регистъра. Могат да бъдат взети подходящи мерки, за да се скрият относимите данни, а другата информация да остане непокътната.
1 Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни.
2 Като имена на кръстеното лице, дата и място на раждане, семейни връзки и религиозни убеждения.
3 член 4, параграф 6 от ОРЗД.
4 Член 6, параграф 1, буква е) от ОРЗД.
5 Съгласно член 17, параграф 1, буква в) от ОРЗД.
6 Член 21, параграф 1 от ОРЗД.
7 За римокатолическата църква кръщението е тайнство от особено значение. Тъй като може да се извърши само веднъж, е необходимо да се предотврати възможността вярващите да бъдат кръстени два пъти.
8 Член 17, параграф 3, буква г) и член 89, параграф 1 от ОРЗД.
9 Той изисква личните данни да се обработват във възможно най-малка степен и само доколкото са необходими за постигане на преследваните цели.