Върховният административен съд можеше да се произнесе по безумните текстове в Наредбата за НЗИС
FB (или А. Ч.) посочва, че “през 2023 г. са му извършени дентални прегледи и екстракция на мъдреци, отразени в амбулаторни листове, съдържащи информация относно неговото здравословно състояние. Съгласно оспорената Наредба тази информация е била предоставена на НЗИС от съответното лечебно заведение независимо от факта, че извършените медицински дейности не са били финансирани от Националната здравноосигурителна каса, а са били заплатени лично от жалбоподателя”. Това е цитат от Определението от май 2026 г., което спря производството по административно дело № 11030 по описа на Върховния административен съд за 2025 г. и запрати напълно излишни въпроси към съда на ЕС.
Ако се чудите защо съм гневна – за мен делото е напълно ясно. И решението на съда няма нужда от патерици, които се използват само в удобни за него случаи. Защо по моето дело пред ВАС, по което нямаше никаква съдебна практика – не се пита Съда на ЕС?
Дело C-546/26 за мен е напълно излишно – колко по-лесно щеше да е депутатите да променят Закона на здравето, министерството да си промени наредбата и всички да се успокоят.
Сега какво се случва – Съдът на ЕС образува дело, а решение се чака най-скоро след година:
Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 26 май 2026 година – Министър на здравеопазването, FB, NY
(Дело C-546/26, Министър на здравеопазването)
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция Върховен административен съд
Страни в главното производство Касационни жалбоподатели: Министър на здравеопазването, FB, NY
Преюдициални въпроси
- Трябва ли член 9 от Регламент (ЕС) 2016/6791 на Европейския парламент и Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО2 (ОРЗД) във връзка с членове 7, 8 и 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), да се тълкуват в смисъл, че допускат национална уредба, при която основни параметри на централизираното обработване на лични данни за здравословно състояние са определени не в закон, а в подзаконов нормативен акт, издаден от орган на изпълнителната власт, въз основа на обща законова делегация?
- Трябва ли член 9, параграф 2, б. „в“, „ж“, „з“ и „и“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (ОРЗД) и член 7 и член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), да се тълкуват в смисъл, че допускат създаването и поддържането на обща национална информационна система, в която задължително се вписват данни за идентификация на лицето (имена, единен граждански номер, документ за самоличност, гражданство), както и всички медицински данни за лицето, като проведени медицински прегледи, издадени медицински направления, резултати от извършени медико- диагностични дейности, хоспитализации, имунизации, издадени рецепти, диспансеризация, кръвна група, алергии, прекарани остри инфекциозни заболявания, установени хронични заболявания или увреждания, провеждано медикаментозно лечение, вложени медицински изделия и др., включително данни за естетични хирургични процедури, извършвани от медицински центрове, включително такива, извършвани в интимната зона на пациентите?
- Трябва ли член 9, параграф 2, б. „в“, „ж“, „з“ и „и“ от ОРЗД и член 7 и член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), да се тълкуват в смисъл, че допускат информационна система, с характеристиките на описаната в предходния въпрос, да може да бъде достъпвана в пълнота, без съгласието на пациентите при „спешни състояния“, когато не е възможно своевременно получаване на съгласие на пациента?
- Трябва ли член 9, параграф 2, б. „в“, „ж“, „з“ и „и“ от ОРЗД и член 7 и член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), да се тълкуват в смисъл, че допускат информационна система, с характеристиките на описаната във втория въпрос, да може да бъде достъпвана в пълнота, със съгласието на пациентите, което обаче не може да бъде изразено частично (само за част от информацията в електронното досие, ограничаваща се до необходимата за съответния преглед, манипулация или друга медицинска интервенция или само за определен период) и нормативно се свързва с:
a. Даване на неограничен достъп до всички здравни записи в електронното здравно досие на пациентите на медицинските специалисти от лечебните заведения за първична здравна помощ „при и по повод осъществяване на функциите им“, но без системата да използва „филтър“, т.е. преценката с каква част от данните е необходимо да се запознае, е предоставена изцяло на медицинския специалист, съгласно чл. 27, ал. 2 от Наредбата, във връзка с чл. 27, ал. 8 от Наредбата.
b. Даване на неограничен достъп до всички здравни записи в електронното здравно досие на пациентите на медицинските специалисти от лечебните заведения за извънболнична здравна помощ „при и по повод осъществяване на функциите им“ за срок не по-дълъг от тридесет календарни дни от извършения от тях първичен преглед, но без системата да използва „филтър“ т.е. преценката с кои данни да се запознае и колко пъти да влиза в досието в рамките на 30-дневния срок, е изцяло предоставена на медицинския специалист, съгласно чл. 27, ал. 3 от Наредбата, във връзка с чл. 27, ал. 8 от Наредбата.
c.Даване на неограничен достъп до всички здравни записи в електронното здравно досие на пациентите на медицинските специалисти от болничната медицинска помощ, „при и по повод осъществяване на функциите им“ във връзка с хоспитализацията, за срок, не по-дълъг от тридесет календарни дни от изписване на пациента, но без системата да използва „филтър“, т.е. преценката с каква част от данните да се запознае и колко пъти да влиза в досието в рамките на 30-днвения [срок], е изцяло предоставена на медицинския специалист.
d.Даване на неограничен достъп до всички здравни записи в електронното здравно досие на пациентите на медицинските специалисти от здравните заведения, които се отнасят до изпълнението на конкретна тяхна дейност по отношение на същия, но без времево ограничение и без системата да използва „филтър“, т.е. преценката с каква част от данните да се запознае и колко пъти да влиза в досието в рамките на 30-дневния срок, е изцяло предоставена на медицинските специалисти, съгласно чл. 27, ал. 5 от Наредбата, във връзка с чл. 27, ал. 8 от Наредбата.
e. Даване на неограничен достъп до всички здравни записи в електронното здравно досие на пациентите на застрахователни дружества до „относимите здравни записи на пациента, при и по повод осъществяване на функциите им във връзка с конкретно застрахователно събитие“ по доброволно здравно осигуряване, въз основа на договор за медицинска застраховка, но без системата да използва „филтър“, т.е. преценката с кои данни да се запознае, е изцяло предоставена на застрахователното дружество, съгласно чл. 27, ал. 6 от Наредбата, във връзка с чл. 27, ал. 8 от Наредбата.
5. Трябва ли член 9, параграф 2, б. „в“, „ж“, „з“ и „и“ от ОРЗД и член 7 и член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), да се тълкуват в смисъл, че допускат информационна система, с характеристиките на описаната във втория въпрос, да може да бъде достъпвана в пълнота, без съгласието на пациентите от органите на досъдебното производство във връзка с висящи досъдебни или съдебни производства, въз основа на постановление на наблюдаващия прокурор, но без системата да използва „филтър“, т.е. преценката с кои данни да се запознае, е предоставена изцяло на наблюдаващия прокурор, съгласно чл. 27, ал. 9 от Наредбата?
6. Трябва ли член 9, параграф 2, б. „в“, „ж“, „з“ и „и“ от ОРЗД и член 7 и член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата), да се тълкуват в смисъл, че допускат пациентите да не бъдат уведомявани винаги за извършения достъп до данните им в информационна система, като разглежданата в главното производство, а само „при необходимост“, като хипотезите на „необходимост“ не са посочени в закона или Наредбата, съгласно чл. 27, ал. 11, изречение трето [от Наредбата]?
1 OB L 119, 2016 г., стр. 1
2 Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (B L 281, 1995 г., стр. 31; специално българско издание: глава 13, том 17, стр. 10)