Вместо да предложат адекватни текстове в наредбата, искат да се пита Люксембург, да ни се смее цяла Европа на акъла
Първо чух, а след това и прочетох въпроси, които адвокати искат да стигнат до Съда на ЕС чрез ВАС, по повод Наредбата за функционирането на националната здравноинформационна система.
Като PR от кариерата смятам, че не е нормално личното его да е по-голямо от имиджа на страната ни. Ако тези въпроси наистина стигнат до Съда на ЕС, ще е голям срам. Защото отговорите са ясни от почти 6 години.
Затова, първо трябва да се поправи закона, след това Наредба № Н-6 от 21.12.2022 г. за функционирането на националната здравноинформационна система.
Няма да дам линк към текста на искането, защото ме е срам от авторите. Само ще припомня няколко становища:
На 10.10.2022 г. писах как Комисията за защита на личните данни попиля проекта за наредба за функционирането на Националната здравноинформационна система:
19.В чл. 17 предложеният текст „петдесет годишен срок от датата на смъртта на лицето” за съхраняване на електронното здравно досие е изключително дълъг и необоснован. Освен това, срокът за съхранение следва да е определен в Закона за здравето, по аналогия със сроковете определени в Закона за счетоводството, Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Кодекса на труда и др. чл. 17, ал. 2 във връзка с ал. 3 от проекта на наредба – така представената формулировка не дава яснота дали е предвидено въобще унищожаване на данните в определен момент и при какви условия. Определянето на срокове за съхранение и средствата за защита на данните е извън предметната област на компетентност на КЗЛД. По общо правило, същите се определят от администратора на лични данни или от нормативен акт. Тъй като се предвиждат значително дълги срокове за съхранение на данните, МЗ, като компетентен орган, който предлага и приема наредбата, следва да извърши анализ на обществения интерес, вследствие, на който да се определят подходящите, необходими и пропорционални срокове и механизми за защита на данните, съответстващи на преследваните цели, като например псевдонимизация, анонимизация, криптиране и пр.
30.Използването на съгласието на физическото лице, като предпоставка за осъществяване на служебен достъп (напр. от НЗОК и държавните органи, за които е предвиден в закон достъп до регистри с национално значение1) до неговото електронно здравно досие, повдига въпроса как тези органи и институциите ще упражняват своите задачи и правомощия при липсата или при оттеглено съгласие от лицето.
В допълнение чл. 18, ал. 5 и чл. 25, ал. 3, т. 3 предвиждат, че достъп до електронните здравни записи за служебни цели имат и държавните органи, за които е предвиден в закон достъп до регистри с национално значение. Това означава, че имат право на достъп на съответно нормативно основание – чл. 6, пар. 1, буква в) от ОРЗД „обработването е необходимо за спазване на законово задължение, което се прилага спрямо администратора”. Следователно администраторът – МЗ има законово задължение да осигури достъп до НЗИС на държавните органи, на които съответният закон им дава право на достъп до регистри с национално значение. Във връзка с посоченото изискването за предоставяне на съгласие като основание за обработване на лични данни за служебни цели на съответните държавни органи изпада в противоречие с разпоредбите на ОРЗД.
31.В първото изречение на чл. 29 от проекта се предвижда, че съгласието може да се променя или оттегля. Доколкото това съгласие е тъждествено със съгласието като основание за обработване на лични данни по смисъла на ОРЗД, следва да се има предвид, че съгласието по ОРЗД може да се дава или оттегля. Неговото „променяне” не е термин, който се използва в ОРЗД и поради тази причина (в случай че е приложимо) предлагаме да се направи терминологична съгласуваност с понятията, използвани в ОРЗД.
- В чл. 30 от предложението за Наредба трябва да се добави нова т. 2, която да предвижда информираност на физическите лица за осъществения достъп по ал. 1 на същия член. В чл. 30, ал. 10 от проекта е предвидено, че НЗИС ще осигурява проследимост (одитен дневник) на действията на всеки потребител, като се изброява минимума на реквизитите, които ще се запазват: дата/час на действието; модул на системата, в който се извършва действието; действие; обект, над който е извършено действието; допълнителна информация и IP адрес.
На 4.01.2023 г. припомних историята на наредбата и важни моменти от общественото обсъждане Публикуваха наредбата за функционирането на Националната здравноинформационна система
Къде бяха тези адвокати тогава? 165 страници са становищата по наредбата и не виждам имената им.