Съдът на ЕС отговори на въпроса по повод на дела C-258/23, C-259/23 и C-260/23
Ако липсата на яснота е била основната пречка пред българската КЗК – проблемът е решен:
В рамките на разследване на антиконкурентни практики, португалският орган по конкуренцията изземва от помещенията на разследваните дружества електронни писма, разменени между служителите на тези дружества. Те оспорват изземването на електронните писма, като смятат, че то е трябвало да бъде разрешено от съдия следовател, а не от прокуратурата. Португалският съд, разглеждащ делата, сезира Съда на Европейския съюз.
Съдът приема, че извършените изземвания представляват ограничения не само на правото на зачитане на личния и семейния живот, но и на правото на защита на личните данни. Тези ограничения обаче изглеждат оправдани с целта от общ интерес, състояща се в запазването на т.нар. undistorted competition (неизкривена конкуренция). Освен това те изглеждат пропорционални. От това следва, че правото на Съюза по принцип допуска правна уредба на държава членка, съгласно която в рамките на разследване относно предполагаемо нарушение на правилата в областта на конкуренцията, националният орган по конкуренцията извършва, в служебни или търговски помещения, изземване на електронни писма, чието съдържание е свързано с предмета на проверката, без да разполага с предварително разрешение, издадено от съд.
Въпреки това, без предварително разрешение от съд, изземванията трябва да са регламентирани, строго ограничени и да подлежат на пълен последващ съдебен контрол. Впрочем, когато изземването на документи се осъществява от мобилни телефони, компютри или други информационни носители, използвани едновременно за лични и служебни цели, достъпът до съдържащите се в тях данни, може да представлява тежка, дори особено тежка намеса в разглежданите основни права. В такъв случай достъпът до тези данни трябва да подлежи на предварителен контрол от съд или от независима административна структура.
В рамките на разследване на нарушения на конкурентното право1 португалските органи изземват служебни документи, съдържащи се в електронни писма, разменени между служителите и ръководителите на разследваните дружества. Те оспорват изземването, като изтъкват, че правото на тайна на съобщенията2 е било нарушено и че разрешението за такива изземвания следва да бъде дадено от съдия-следовател, а не от прокуратурата.
Португалският съд, разглеждащ делата, по същество иска от Съда на Европейския съюз да установи дали издаденото от прокуратурата разрешение е било достатъчно.
Най-напред Съдът приема, че електронните писма от служебен характер, разменени между служителите и ръководителите на предприятие чрез електронната поща, попадат в обхвата на съобщенията, защитени от правото на зачитане на личния и семейния живот. Фактът, че предвид формата или съдържанието си електронното писмо може да бъде квалифицирано като „служебно“, не позволява да му бъде отнета тази защита.
По-нататък, Съдът подчертава, че изземването на въпросните документи от португалския орган по конкуренцията може да засегне не само правото на зачитане на съобщенията, но и правото на защита на личните данни3. В това отношение той отбелязва, че извършеното изземване на електронни писма по време на проверки в служебните помещения категорично представлява ограничение на упражняването на тези права.
Въпреки това Съдът припомня, че такива ограничения са допустими, ако са предвидени в закона, зачитат същественото съдържание на съответните права, отговарят на цели от общ интерес и са пропорционални.
Съдът приема, че тези условия изглежда са изпълнени в разглеждания случай. Той отбелязва по-специално, че властите нямат неограничен и всеобщ достъп до съдържанието на електронните писма и електронните пощи, и че данните, съдържащи се в тези съобщения, не могат да бъдат използвани за други цели, освен за установяване на антиконкурентното поведение, което е предмет на разследването, поради което същественото съдържание на правата изглежда е спазено. Той приема, че гарантирането на ненарушена конкуренция е цел от общ интерес, призната от Европейския съюз.
Що се отнася до пропорционалността на мярката, Съдът приема също, че значението на тази цел може да обоснове намеса във въпросните права и нито едно друго средство, също толкова ефективно и засягащо в по-малка степен тези права не се явява задоволителна алтернатива. Що се отнася до пропорционалността на ограничаването на упражняването на въпросните права, по-конкретно до неговата тежест, произтичаща от факта, че изземването е извършено без предварително разрешение от съд, Съдът отбелязва, че такова изземване по принцип е ограничено от процесуални гаранции, предназначени да гарантират по-специално сигурността, целостта и поверителността на тези данни. Освен това разпоредбите на правото на Съюза относно прилагането на правилата за конкуренция не изискват предварително разрешение от съд за проверка, извършена в служебни помещения.
Въпреки това Съдът подчертава, че при липсата на предварително разрешение, издадено от съд, защитата на лицата срещу злоупотреби и произвол изисква правна уредба и стриктно ограничаване на разглежданите мерки, както и гаранции под формата на последващ пълен съдебен контрол. Съдът добавя, че в разгледаните случаи проверките и изземванията са били разрешени от португалската прокуратура, която е независим съдебен орган. Издаденото от нея разрешение изглежда може да допринесе за строгата правна уредба на извършените проверки и изземвания, по-специално що се отнася до определянето на тяхната целесъобразност, срокове и материален обхват.
Накрая Съдът подчертава недопустимостта на проверки, които могат да доведат до изземване на мобилни телефони, компютри или други информационни носители, принадлежащи не на предприятията, чиито помещения се инспектират, а на физически лица – техните ръководители или служители. Тъй като такива устройства могат да се използват едновременно за лични и за служебни или търговски цели, достъпът до съхраняваните в тях данни може да доведе до сериозна, дори особено тежка намеса в разглежданите основни права, тъй като съвкупността от тези данни може да позволи да се направят много точни изводи относно личния живот на субекта на данни. Ако случаят е такъв, достъпът до тези данни трябва да подлежи на предварителен контрол от съд или от независима административна структура, който разполага с всички правомощия и предоставя всички необходими гаранции, за да осигури съвместяване на различните разглеждани законни интереси и права.
1 По-специално тези разследвания се отнасят съответно до потенциална съгласувана практика между предприятия, довели до увеличаване на цените при предоставянето на услуги за телерадиология на болнични дружества, които са част от националната здравна служба (дело C-258/23), потенциален картел относно цените на тестовете за 19 поискани от португалските здравни органи (дело C-259/23), и съмнение за злоупотреба с господстващо положение в областта на обработването на плащанията (дело C-260/23).
2 Член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съгласно който „Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите съобщения“.
3 Защитени от член 8 от Хартата на основните права.