Решение на Съда на ЕС по дело C-474/24
Съдът на Европейския съюз уточнява, че по принцип държавите членки могат да предвидят публикуване онлайн на имената на професионалните спортисти, нарушили антидопинговите правила, на срока на наложената им забрана и на мотивите за нея. Такава правна уредба трябва обаче да е в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД/GDPR). От това по-конкретно следва, че органът, който отговаря за публикуването, трябва да може предварително да претегли засегнатите интереси. Освен това при публикуването, и в частност при определянето на срока му следва да се спазва принципът на пропорционалност. Спортистите трябва да имат право да подават жалби пред компетентния орган за защита на личните данни превантивно, ако разполагат с определени косвени доказателства, че такова публикуване на техни данни предстои непосредствено или в близко бъдеще.
Антидопинговата правна комисия на Австрия (ÖADR) и Независимата арбитражна комисия на Австрия (USK)1 са наложили временна или постоянна забрана за участие в национални и международни състезания на четирима спортисти, които са нарушили антидопинговите правила.
Съгласно австрийското законодателство такива забрани се публикуват2 на уебсайта на Антидопинговата агенция на Австрия (NADA Austria). Публикуват се името и фамилията на съответния спортист, спортната му дисциплина, нарушението му на антидопинговите правила, наложената му санкция, както и началото и краят ѝ. ÖADR също публикува на уебсайта си тези данни, но посочва и наименованието на евентуално използваната забранена субстанция.
Четиримата спортисти оспорват3 пред Федералния административен съд на Австрия публикуването на имената и спортовете им на споменатите уебсайтове. Те по-конкретно твърдят, че публикуваната информация попада в обхвата на понятието „данни за здравословното състояние“, чието обработване по принцип е забранено, както и на лични данни, свързани с присъди и нарушения, чието обработване по принцип може да се извършва само под контрола на публичен орган. Освен това те твърдят, че предвиденият в Австрия недиференциран режим на публикуване е несъвместим с Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД)4. Федералният административен съд на Австрия отправя до Съда на Европейския съюз запитване5 по този въпрос.
Най-напред, Съдът отговаря, че публикуваната информация по принцип не попада в обхвата на понятието „данни за здравословното състояние“, освен ако указва наименованието или категорията на забранената субстанция или забранения метод на нарушението и това обстоятелство, разгледано заедно с друга информация за същото лице, може след логическа операция по съпоставяне или дедукция да разкрие, макар и косвено, информация за неговото минало, настоящо или бъдещо физическо или психическо състояние.
По-нататък, Съдът отговаря, че личните данни, отнасящи се за предвидени в национална антидопингова уредба нарушения и за наложени за такива нарушения санкции, не представляват лични данни, свързани с наказателни присъди и престъпления. Такива нарушения и санкции се отнасят само за определена група лица – спортистите, и също като дисциплинарните санкции имат за цел да гарантират, че членовете на групата спазват специфичните за нея правила за поведение.
Накрая, Съдът отговаря, че ОРЗД6 по принцип допуска публикуването в интернет на имената на нарушилите антидопинговите правила професионални спортисти, продължителността на наложените им забрани и мотивите за тях.
Борбата срещу допинга – която е насочена към гарантиране на справедливо, честно и обективно провеждане на спортните състезания, осигуряване на равни възможности за спортистите, защита на здравето им и спазване на етичните ценности в спорта – преследва цел от общ интерес.
Публикуването на данни за нарушенията на антидопинговите правила може да допринесе за постигането на преследваната цел от общ интерес, като подпомогне възпирането и предотвратяването на такива нарушения и като подобри ефективността на наложените санкции.
Освен това неограниченият достъп до публикуваните данни не изглежда да надхвърля необходимото за информиране на лицата, за които съответните санкции имат косвено отношение и чиито интереси засягат, каквито лица например са настоящите или потенциалните работодатели и спонсори на санкционираните спортисти.
При все това обаче органът, който отговаря за публикуването, трябва да може предварително да претегли засегнатите интереси, за да гарантира, че това публикуване е в съответствие с ОРЗД и в частност с принципа на пропорционалност7.
Освен това спортистите трябва да имат право да подават жалби пред компетентния орган за защита на личните данни превантивно, ако разполагат с определени косвени доказателства, че такова публикуване на данните им предстои непосредствено или в близко бъдеще.
1 USK е компетентен да преразглежда решенията на ÖADR.
2 Предвидени са изключения за непрофесионалните спортисти, особено уязвимите лица и „лицата, сигнализиращи за нередности“.
3 След като исканията им до NADA Austria и ÖADR, както и подадените след това жалби пред Органа за защита на данните на Австрия остават без резултат. Последният отхвърля жалбите на трима от четиримата спортисти като неоснователни. Жалбата на четвъртия спортист е отхвърлена поради липса на правен интерес, тъй като данните му все още не са били публикувани.
4 Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните).
5 След като Съдът на Европейския съюз отхвърля като недопустимо преюдициалното запитване на USK (вж. решение от 7 май 2024 г., NADA и др. C-115/22, както и прессъобщение № 80/24).
6 Който е напълно приложим към разглежданото публикуване. По-конкретно, то не попада в обхвата на изключението, приложимо за опазването на националната сигурност.
7 Съдът по-конкретно подчертава, че популярните спортисти от най-високо равнище носят особено голяма отговорност. От друга страна, поименното публикуване в интернет на разглежданата информация за срок, надхвърлящ периода на прилагане на съответните санкции, не би било пропорционално, като се има предвид, че води до тежка намеса в основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни.