Решението за приемането ú е взето в последните часове на служебното правителство
За съществуването на Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма (2026 – 2030 г.) научих от публикация на сайта sik.bg като колегите акцентират на опасността от неправомерно следене, която тя създава.
Всеки може да прочете текста на стратегията в сайта https://www.strategy.bg в раздела Актове на МС. Решението е 316 от 23 април. От раздела със стратегии става ясно, че действащите са 39, киберсигурността я няма. Там файлът с антитерористичната не е достъпен.
От тези 26 страници става ясно, че 6 години сме живели без подобна стратегия, а предишната Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма (2015 – 2020 г.) е доста по-задълбочена и смислена.
Например Планът за изпълнение на Стратегията за противодействие на радикализацията и тероризма (2015-2020 г.) има таблица с 5 колони съответно Цел 1. Изработване на ефикасна правнонормативна рамка за превенция и противодействие на радикализацията и тероризма има като дейност 1.3. Формиране на междуведомствена работна група за създаване на нормативна база за противодействие на изказвания и послания, подбуждащи към омраза по интернет и в СМИ, срок 2016 г., водеща отговорна институция е МВР, а подпомагащи ДАНС, МП, СЕМ, ВКП, доставчици на Интернет-услуги.
Сега никъде в текста на Стратегията няма „участници и заинтересовани страни“.
Пожелавам си всички членове на новото правителство да прочетат и да си дадат сметка, че документа засяга и тях лично, и децата им. С нетърпение очаквам плана към стратегията.
Ето и интересни откъси:
„1.1.4. Стратегическа комуникация и изграждане на обществена устойчивост
Развитието на стратегическата комуникация е ключова мярка за ограничаване на радикализацията и екстремистката пропаганда. Стратегията предвижда координирани институционални послания, насърчаване на позитивни обществени послания и устойчиви партньорства с медиите, местните общности и лидери, с влияние върху обществените нагласи. Чрез прозрачност и последователност стратегическата комуникация допринася за изграждане на доверие в институциите, укрепване на социалната кохезия и противодействие на дезинформацията и манипулативните изложения.
1.1.5. Медийна и дигитална грамотност като дългосрочна превантивна инвестиция
Насърчаването на медийната и дигиталната грамотност и критичното мислене се разглежда като стратегическа инвестиция в устойчивостта на обществото. Мерките са насочени към деца, младежи и други уязвими групи, както и към професионални общности с ключова роля в общественото мнение, с цел повишаване на способността за разпознаване на радикализиращи послания, дезинформация и външни зловредни влияния.
1.1.6. Диалог, партньорства и политики, основани на доказателства
Стратегията предвижда институционализиране на диалога и партньорствата с религиозни, етнически и местни общности като част от устойчив модел за ранна превенция, деескалация и социална реинтеграция. Паралелно с това се развива аналитичен и изследователски капацитет за наблюдение на процесите на радикализация и обществените нагласи, с цел разработване и актуализиране на политики, основани на надеждни данни, анализ и научни доказателства.
1.2. Очаквани резултати от изпълнението на стратегическата цел
- Изградена и функционираща национална система за ранна превенция с координация между институции и общности.
- Повишен институционален и професионален капацитет за ранно разпознаване и превенция на радикализацията.
- Намалена уязвимост на лица и общности в риск чрез прилагане на мерки, водещи до по-висока степен на социално включване, реинтеграция и устойчивост срещу екстремистки влияния.
- Засилена обществена устойчивост и доверие в институциите, и утвърждаване на позитивни обществени ценности.
- Повишено ниво на медийна и дигитална грамотност сред ключови целеви групи и устойчиви партньорства с общностни, религиозни и научноизследователски структури.
Стратегическа цел 2: Противодействие на онлайн радикализацията и екстремистката активност в дигитална среда
Дигиталната среда е основно поле за разпространение на екстремистки концепции, привличане на последователи, набиране на средства и оперативна координация. Тя се характеризира с повишена динамика, трансграничен характер и използване на множество платформи и технологии, включително криптирани комуникационни канали и нововъзникващи приложения на изкуствения интелект. Тези характеристики увеличават риска от ускорена радикализация и от преливане на онлайн влияния към насилствено поведение в реалната среда.
Противодействието на онлайн радикализацията изисква координиран и балансиран подход, който съчетава ефективно прилагане на европейската правна рамка, развитие на национален капацитет за мониторинг и анализ, активно партньорство с онлайн доставчици и защита на основните права и свободи, включително свободата на изразяване и защитата на личните данни. Целта е изграждане на устойчиви механизми за наблюдение, превенция и реакция, които ограничават разпространението и въздействието на екстремистко съдържание и допринасят за по-висока обществена и дигитална устойчивост.
2.1. Мерки за постигане на Стратегическа цел 2
За постигане на стратегическата цел стратегията предвижда прилагането на интегриран пакет от взаимно допълващи се мерки, обединяващи регулаторни, институционални, технологични и превантивни инструменти, както следва:
2.1.1. Национална рамка за мониторинг и регулаторно прилагане
Изграждане и развитие на устойчива национална рамка за мониторинг, анализ и оценка на процесите на онлайн радикализация и разпространение на екстремистко съдържание, при стриктно спазване на законовите правомощия и защитата на основните права. В този контекст се осигурява ефективно прилагане на европейската регулаторна рамка чрез ясно разпределени компетентности, засилена междуведомствена координация, функционален анализ на отговорните органи и последващо укрепване на техния институционален капацитет.
2.1.2. Оперативен капацитет и партньорства с онлайн средата и доставчиците на цифрови услуги
Развитие на оперативен и експертен капацитет за идентифициране, сигнализиране и ограничаване на незаконно онлайн съдържание, включително чрез устойчиво сътрудничество с онлайн платформи и доставчици на цифрови услуги. Особено внимание се отделя на по-малки и по-слабо регулирани платформи, както и на развитието на публично-частни партньорства с технологични компании, медии, академични среди и граждански организации за ранно сигнализиране и координирана реакция.
2.1.3. Технологични и аналитични инструменти за ранно откриване на рискове
Въвеждане и използване на съвременни технологични и аналитични решения за анализ на дигитално съдържание и онлайн поведения, включително автоматизирани аналитични инструменти и анализ на открити източници на информация. Тези мерки са насочени към ранно идентифициране на тенденции, когнитивни заплахи и транснационални мрежи, както и към укрепване на капацитета за киберустойчивост и дигитална защита в координация с националните структури за киберсигурност и операторите на критична инфраструктура.
2.1.4. Превенция, стратегическа комуникация и работа с рисково съдържание
Разработване и прилагане на стратегическа комуникация и контраинформационни подходи, насочени към ограничаване въздействието на екстремистки наративи и онлайн пропаганда – това включва идентифициране на ключови наративи и целеви групи, създаване на позитивни дигитални послания и алтернативни тези, както и прилагане на механизми за работа със съдържание в граничната зона между законно и незаконно чрез ранно идентифициране, превантивни интервенции и насочване към подходяща офлайн подкрепа.
2.1.5. Дългосрочна превенция и защита на уязвими групи
Насърчаване на медийната и дигиталната грамотност и критичното мислене като дългосрочна превантивна мярка чрез програми за деца, младежи, родители, учители, журналисти, държавни служители и местни лидери. Паралелно с това се изграждат устойчиви механизми за ранно идентифициране и подкрепа на лица в риск от онлайн радикализация, включително чрез координация между образователните, здравните и социалните системи и създаване на мултидисциплинарни национални звена с общи методики и структуриран обмен на информация.
2.2. Очаквани резултати от изпълнението на стратегическата цел
- Повишен капацитет за мониторинг, анализ и оценка на онлайн съдържание, свързано с радикализация, екстремизъм и терористична пропаганда.
- Подобрена координация и обмен на информация между компетентните институции, включително правоохранителни органи, регулаторни структури и аналитични звена.
- Ефективно прилагане на европейската регулаторна рамка в областта на цифровите услуги и противодействието на незаконно и вредно онлайн съдържание.
- Устойчиви партньорства с доставчици на онлайн услуги, академичната общност и организациите на гражданското общество.
- Въвеждане и използване на съвременни технологични и аналитични инструменти за ранно идентифициране на нововъзникващи онлайн заплахи и тенденции.