Ще следя транспонирането на директивите в публичната база данни
Европейската комисия изпрати три мотивирани становища на България за това, че не е уведомила Комисията за предприетите мерки за транспониране на три директиви в националното законодателство:
- Сборната директива относно европейската единна точка за достъп (ЕЕТД/ESAP) (Директива (ЕС) 2023/2864) във връзка с промените, въведени в 15 директиви, в които се призовава оповестяванията да се изпращат до ЕЕТД в специален формат с придружаващите ги метаданни;
- Изменение на Шестата директива за капиталовите изисквания (Директива (ЕС) 2024/1619) – важна актуализация на пруденциалната банкова рамка на ЕС, която има за цел да хармонизира правилата за предоставяне на банкови услуги от предприятия от трети държави в ЕС;
- Директивата за електронните доказателства (Директива (ЕС) 2023/1544), която предоставя на националните органи надежден канал за получаване на електронни доказателства от доставчици на услуги в ЕС, дори ако седалището им е в трета държава.
Това съобщи Представителството в България. Според съобщението на ЕК се предприемат “действия срещу няколко държави членки на ЕС, които не са я уведомили за мерките, които са предприели за транспониране на директивите на ЕС в националното си законодателство. Крайният срок за транспониране на тези директиви изтече наскоро. Комисията изпраща официално уведомително писмо до тези държави членки, като им дава два месеца, за да отговорят и да завършат транспонирането на директивите. Ако не го направят, Комисията може да премине към следващата стъпка и да издаде мотивирано становище. Въпросните държави членки не са транспонирали изцяло директивите на ЕС. Комисията ги призовава да предприемат незабавни действия за привеждане на законите си в съответствие с изискванията на ЕС.“
Комисията призовава държавите членки да транспонират изцяло Шестата директива за капиталовите изисквания по отношение на надзорните правомощия, санкциите, клоновете в трети държави и екологичните, социалните и управленските рискове.
Европейската комисия реши да открие производства за нарушение, като изпрати официално уведомително писмо до Белгия, България, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Финландия и Швеция за това, че не са транспонирали изцяло изменящата Шеста директива за капиталовите изисквания (Директива (ЕС) 2024/1619 – CRD6). CRD6 е важна актуализация на рамката на ЕС за пруденциално банкиране, която има за цел да хармонизира правилата за предоставяне на банкови услуги от предприятия от трети държави в ЕС, като ги подлага на набор от минимални изисквания и минимални хармонизирани правила за предоставяне на услуги. Тя се стреми също така да хармонизира надзорните правомощия и инструменти в редица области, като например пруденциално релевантни сделки, периодични наказателни плащания, оценки за пригодност и надеждност и независимост на надзорните органи; и да се засили допълнително разпоредбите относно екологичните, социалните и управленските рискове чрез по-добро интегриране на тяхното управление в пруденциалната рамка. Това е от полза за гражданите на ЕС, като осигурява финансова стабилност, гарантирайки, че банките могат да предоставят заеми и услуги на гражданите при всякакви икономически обстоятелства. Крайният срок за транспониране на Директивата в националното законодателство беше 10 януари 2026 г. Към днешна дата 22 държави членки не са уведомили Комисията за пълното транспониране на Директивата. Поради това Комисията изпраща официални уведомителни писма до съответните държави членки, които сега имат два месеца, за да отговорят, да завършат транспонирането си и да уведомят Комисията за мерките си. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да издаде мотивирано становище.
Комисията призовава държавите членки да транспонират изцяло Директивата за европейската единна точка за достъп (ESAP), за да гарантират достъпа на инвеститорите до корпоративна публична информация.
Европейската комисия реши да открие процедури за нарушение, като изпрати официално уведомително писмо до Белгия, България, Кипър, Дания, Естония, Гърция, Испания, Франция, Италия, Латвия, Люксембург, Литва, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Швеция за това, че не са транспонирали изцяло Директивата за европейската единна точка за достъп (ESAP) (Директива (ЕС) 2023/2864) във връзка с промените, въведени в 15 директиви, изискващи оповестяванията да се изпращат до ESAP в специфичен формат с придружаващи метаданни. Крайният срок за транспониране на тези промени беше 10 януари 2026 г. Директивата за ESAP е част от по-широкия законодателен пакет за ESAP, насочен към предоставяне на инвеститорите и заинтересованите страни на централизиран механизъм, предлагащ лесно достъпна, сравнима и използваема публична информация. Това подобрява видимостта на компаниите за инвеститорите, потенциално увеличавайки източниците на финансиране, което е от полза за малките компании на малките капиталови пазари, които могат да привлекат повече внимание както от ЕС, така и от международни инвеститори. Законодателният пакет предвижда три фази за разработване на ESAP, изграждане на платформата ESAP и постепенно добавяне на повече оповестявания, допринасящи за интеграцията на капиталовите пазари на ЕС, в съответствие с целите на Съюза за спестявания и инвестиции. Той би трябвало да улесни финансирането на компании от ЕС, да стимулира растежа и да стимулира създаването на работни места в ЕС. ESAP има три етапа на изпълнение. За първия етап държавите членки трябваше да транспонират промените, въведени с Директивата за прозрачност, до 10 юли 2025 г. За втория и третия етап, включващи гореспоменатите 15 директиви, крайният срок беше 10 януари 2026 г. Първата фаза започва през юли 2026 г., като компаниите попадат под Директивата за прозрачност, Регламента за проспектите и Регламента за късите продажби започват да изпращат своите оповестявания до ESAP. В следващите фази към ESAP ще бъдат добавени още публични оповестявания, като в крайна сметка общо ще бъдат приблизително 200 набора от данни от 50 правни акта. Поради това Комисията изпраща официални уведомителни писма до Белгия, България, Кипър, Дания, Естония, Гърция, Испания, Франция, Италия, Латвия, Люксембург, Литва, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Швеция, които сега разполагат с два месеца, за да завършат транспонирането си и да уведомят Комисията за мерките си. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да издаде мотивирано становище. 15-те директиви включват: Директива 2002/87/ЕО, Директива 2004/25/ЕО, Директива 2006/43/ЕО, Директива 2007/36/ЕО, Директива 2009/65/ЕО, Директива 2009/138/ЕО, Директива 2011/61/ЕС, Директива 2013/34/ЕС, Директива 2013/36/ЕС, Директива 2014/59/ЕС, Директива 2014/65/ЕС, Директива (ЕС) 2016/97, Директива (ЕС) 2016/2341, Директива (ЕС) 2019/2034, Директива (ЕС) 2019/2162.
Комисията призовава държавите членки да транспонират изцяло Директивата за електронните доказателства
Европейската комисия реши да открие процедури за нарушение, като изпрати официално уведомително писмо до Белгия, България, Чехия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Финландия и Швеция за това, че не са съобщили за пълното транспониране на Директивата за електронните доказателства (Директива (ЕС) 2023/1544). Директивата предоставя на националните органи надежден канал за получаване на електронни доказателства от доставчици на услуги в ЕС, дори ако седалището им е в трета държава. Като подкрепя работата на съдебните и правоприлагащите органи, тя допринася за повишаване на безопасността на гражданите на ЕС. Съгласно Директивата всички доставчици на услуги, предлагащи услуги в Съюза, трябва да определят законен представител или определено учреждение, което да получава, изпълнява и изпълнява искания за събиране на електронни доказателства от правоприлагащите органи. Например, прокурорите или съдиите в ЕС могат бързо да получат данни, свързани с наказателни разследвания или производства, от компания, базирана извън ЕС, като се свържат с нейния законен представител в ЕС. Държавите членки имаха срок до 18 февруари 2026 г., за да транспонират Директивата в националното си законодателство. Към днешна дата тези държави членки не са съобщили за пълното транспониране на Директивата. Поради това Комисията изпраща официални уведомителни писма до съответните държави членки, които сега разполагат с два месеца, за да отговорят, да завършат транспонирането си и да уведомят Комисията за мерките си. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да издаде мотивирано становище.“