България миналата година е наложила 81 глоби на стойност € 782 532, съобщи Европейският комитет по защита на данните

В Годишния доклад на EDPB за 2025 г. страната ни се споменава 5 пъти

Европейският комитет по защита на данните (EDPB/ЕКЗД) публикува своя Годишен доклад за 2025 г. в който България се споменава 5 пъти.

На национално ниво органите за защита на данните са наложили глоби на обща стойност 1,15 милиарда евро, пише в документа. Ето и информацията за България

В отчета на КЗЛД не намирам подобни данни.

Два казуса са цитирани от EDPB: Незаконно разкриване на лични данни от Агенция по вписванията – Правен проблем: Незаконно споделяне на лични данни (три имена, номер на лична карта и подпис) на 272 лица, Хронология: Приключено: март 2025 г., Резултат: Наложена глоба: 2.556 евро и Община Кюстендил незаконно съхранява копия от документи за самоличност и нотариални актове – Правен проблем: Незаконно съхраняване на копия от документи за самоличност на седем физически лица, които са кандидатствали за пропуски за достъп или паркиране, в резултат на което личните им данни са били незаконно обработени, Хронология: Приключено: ноември 2025 г., Резултат: Наложена глоба: 2.556 евро.

 

В контекста на текущите дискусии относно опростяването на регулаторната рамка на ниво ЕС, ЕКЗД активно допринесе за законодателни инициативи, насочени към намаляване на административната тежест и рационализиране на изискванията. Комитетът прие съвместно становище с Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) относно предложението на Комисията за регламент за изменение на някои регламенти, включително GDPR, пише в отчета.

Освен това, Съветът проведе важни дискусии по този въпрос по време на пленарни заседания, които впоследствие послужиха за основа на съвместните становища на EPDB/ENOPD относно предложенията на Комисията относно цифровия омнибус и  цифровия омнибус за изкуствен интелект, приети в началото на 2026 г.

Съветът също така представи пет становища, свързани с адекватното ниво на защита, относно Обединеното кралство, Бразилия и Европейската патентна организация.

Освен това, по искане на Комисията, Съветът прие препоръки относно правното основание за изискване за създаване на потребителски акаунти в уебсайтове за електронна търговия , както и  препоръки относно Световния антидопингов кодекс на WADA за 2027 г.

Междурегулаторното сътрудничество беше ключов фокус за ЕКЗД миналата година. ЕКЗД работи съвместно с Европейската комисия, за да изясни как си взаимодействат законите за защита на данните и цифровите закони и за да се справи с правните и практическите предизвикателства в междусекторни случаи.

През 2025 г. ЕКЗД прие първия си набор от съвместни насоки с Комисията относно взаимодействието между DMA и GDPR . Съветът също така работи с Комисията по съвместни насоки относно взаимодействието между Закона за изкуствения интелект и законите на ЕС за защита на данните, които ще бъдат приети през 2026 г.

Освен това, EDPB прие насоки относно взаимодействието между DSA и GDPR.

„Поставяне на заинтересованите страни в центъра на работата на ЕКЗД“ е друга тема в отчета.

През 2025 г. стартира обществена консултация относно съвместните насоки с Комисията относно DMA и GDPR. Съветът организира и обществени консултации относно насоките на EDPB относно DSA и GDPR, блокчейн технологиите, псевдонимизацията и относно препоръките относно правното основание за изискване за създаване на потребителски акаунти в уебсайтове за електронна търговия .

Освен това, в съответствие с целите на декларацията от Хелзинки за улесняване на спазването на GDPR, EDPB организира обществена консултация, за да разбере кои шаблони организациите считат за най-полезни за тях (напр. шаблон за известие за поверителност, шаблон за регистър на дейностите по обработка и др.).