Решение на Съда на ЕС по дело C-422/24
Ако по време на проверка на билети се използва носима за тяло камера, определена информация трябва да бъде предоставена незабавно на съответния пътник. Най-важната информация може да бъде посочена на предупредителен знак, докато друга информация може да бъде предоставена на леснодостъпно място, пише в прессъобщението на Съда на ЕС по дело C-422/24.
Компания за обществен транспорт в Стокхолм (Швеция) оборудва своите проверяващи билети с телесни камери, за да заснемат пътниците по време на проверка на билети.
Шведският орган за защита на личните данни глоби тази компания за нарушение на няколко разпоредби от Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД/GDPR)1.
Наред с други неща, то счита, че използването на телесни камери е позволило личните данни да бъдат събирани директно2 от заснетите лица, на които не е била предоставена достатъчно информация в това отношение.
Дружеството оспорва, че е имало нарушение на задължението за предоставяне на информация. То твърди, че е събрало данните непряко3, метод на събиране, който определя времето и обхвата на това задължение по различен начин и според него прави глобата неоправдана.
Шведският съд, разглеждащ този спор, поиска от Съда на ЕС да тълкува GDPR.
Съдът отговаря, че тъй като данните, получени чрез телесни камери, се събират директно от субекта на данните, на този субект на данни трябва да бъде предоставена определена информация4 веднага.
Класификацията на събирането на данни като „пряко“ не изисква нито субектът на данните съзнателно да предоставя данни, нито някакво конкретно действие от негова страна. Следователно, данните, получени чрез наблюдение на субекта на данните, се считат за събрани директно от него.
Втората ситуация, свързана с непрякото събиране на данни, се прилага, когато администраторът не е в пряк контакт със субекта на данните и получава данните от друг източник.
В случай на събиране на данни директно от субекта на данните, задължението за предоставяне на информация може да бъде многопластов подход. 5 Най-важната информация може да бъде посочена върху предупредителен знак. Другата задължителна информация може да бъде предоставена на субекта на данните по подходящ и пълен начин, на леснодостъпно място.
1 Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО.
2 Член 13 от GDPR, озаглавен „Информация, която се предоставя, когато лични данни се събират от субекта на данните“.
3 Член 14 от GDPR, озаглавен „Информация, която се предоставя, когато лични данни не са получени от субекта на данните“.
4 Тази информация включва самоличността и данните за контакт на администратора, целите на обработването, правното основание за обработването, получателите на данните, периода, за който ще се съхраняват личните данни, и правото да се поиска достъп до данните и тяхното изтриване.
5 Съгласно Насоките 3/2019 на Европейския комитет по защита на данните (ЕКЗД/EDPB) относно обработването на лични данни чрез видеоустройства, приети на 29 януари 2020 г.