Този път даже ще се съглася с Министерството на електронното управление – авторите даже не са синхронизирали текстовете със Закона за киберсигурност и с GDPR
Парламентарната Комисия по електронното управление и информационни технологии отхвърли проекта на Закон за използването и развитието на изкуствения интелект. Аз няма да цитирам цялото становище на Министерството на електронното управление (МЕУ), само най-важното:
Становище по проект на Закон за използването и развитието на изкуствения интелект, № 51-554-01-183, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 8 октомври 2025 г.
„… Законопроектът съдържа редица текстове, които се нуждаят от концептуално и юридическо прецизиране за осигуряване на пълно съответствие с Акта за изкуствения интелект, както и с оглед ефективното му и последователно прилагане. Наблюдава се липса на цялостна систематична логика и вътрешна консистентност на някои от текстовете, което затруднява определянето на точния обхват на правата и задълженията на националните компетентни органи и на заинтересованите ведомства. Това би довело до липса на правна сигурност и стабилност на уредбата, каквато следва да е целта на всеки законопроект. Така например, въведената фигура на национален координатор е непълно дефинирана като правомощия, обхват на действие, правила на взаимодействие и механизми за оперативна координация и разпределение на отговорностите. Не е ясно каква е правната природа на координатора, дали това е длъжност от изпълнителната власт, независима институция или експертна длъжност. Не е предвидено и ресурсното обезпечаване (с персонал, бюджет и експертиза) за изпълнение функциите на националния координатор. Също така, предложените със законопроекта разпоредби създават риск от припокриване на функции и неяснота относно отговорността на националния координатор и посочената като единно звено за контакт по Акта Комисия за регулиране на съобщенията (КРС). Съгласно Акта единното звено за контакт следва да бъде определено от органите за надзора на пазара, а в проектозакона КРС не е предвидена за орган за надзор на пазара. От друга страна, проектът предвижда Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да бъде орган за надзор на пазара „по отношение на всички останали сектори“. Подобна формулировка води до липса на конкретика и яснота, а така и до правна несигурност.
На следващо място, законопроектът съдържа разпоредби, които надхвърлят обхвата на европейския регламент, както и други, които изобщо не засягат въвеждането на предвидените в него национални мерки. Отделни текстове в проектозакона смесват изисквания, характерни за националното прилагане на Акта за цифровите услуги, мерките от който е предвидено да бъдат въведени с внесения в Народното събрание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. В законопроекта също така неправилно се смесват задълженията за прозрачност по чл. 50 от Акта за определени системи с изкуствен интелект и изискванията към модели с изкуствен интелект с общо предназначение. Законопроектът не конкретизира достатъчно ясно, че голяма част от задълженията към операторите по Акта се отнасят към високорисковите системи за изкуствен интелект и при непрофесионален прочит може да доведе до заблуждение, че изискванията се отнасят до всички системи с изкуствен интелект, независимо от установените нива на риск по Акта.
По отношение на уредените в законопроекта национални компетентни органи по надзор на пазара, Регламентът изисква тяхното определяне, но не посочва по какъв начин. В България Министерският съвет ръководи и координира изпълнителната власт и няма пречка компетентните органи да бъдат определени с негов акт (решение или постановление). Определянето на компетентните органи със закон намалява оперативната гъвкавост. Акт на Министерския съвет позволява адаптация при организационни промени без законодателно забавяне.
В законопроекта е налице нормативна празнота и по отношение на санкциите, като липсва глава „Контрол“, която да уреди компетентността и правомощията на компетентните органи за осъществяване на контролните им функции. Законопроектът следва да гарантира, че компетентните органи имат изрично законово правомощие и да осигури процесуални гаранции при налагане и обжалване на административни актове. Липсва също така и определен ред за налагане на санкциите.…
… 11. Във връзка с киберсигурността и защитата на данните е необходима изрична синхронизация на законопроекта със Закона за киберсигурност (по отношение на киберинциденти, минимални мерки, докладване) и със Закона за защита на личните данни и Общия регламент за защита на личните данни, за да има кохерентни оценки и общ режим за инциденти във връзка с изкуствения интелект.“