ЕК не само отвори вратата за разводняване на защитата на основните права в цифровата ера. Тя изрита вратата от пантите ѝ

Digital omnibus отбелязва точката, от която няма връщане назад, смятат 127 организации на гражданското общество, сред които NOYB, EDRi и ICCL

На 19 ноември 2025 г. Европейската Комисия написа, че благодарение на новия цифров пакет европейските предприятия, от фабрики до стартиращи фирми, ще отделят по-малко време за административна работа и съответствие и повече време за иновации и разрастване.

127 организации на гражданското общество, сред които NOYB, EDRi и Ирландският съвет за граждански свободи (ICCL) и синдикати настояха Европейската комисия да спре планирания си „Цифров/Дигитален омнибус/digital omnibus“, предупреждавайки, че предложенията ще отслабят основни закони на ЕС, като GDPR и AI Act и ще представляват най-голямото отстъпление от цифровите права в историята на ЕС.

NOYB отбеляза, че въпреки сериозните критики от страна на гражданското общество и голяма част от Европарламента, ЕК публикува предложението си за „Дигитален омнибус“. Противно на официалното съобщение на Комисията за пресата, тези промени не „поддържат най-високото ниво на защита на личните данни“, а масово понижават защитата на европейците. Въпреки че по принцип нямат реална полза за средния европейски малък и среден бизнес, предложените промени са подарък за големите технологични компании в САЩ, тъй като отварят много нови вратички, от които техните правни отдели да се възползват. Максимилиан Шремс, почетен председател на Европейския център за цифрови права (NOYB), е цитиран да казва, че „Това е най-голямата атака срещу цифровите права на европейците от години насам. Когато Комисията заявява, че „поддържа най-високи стандарти, това очевидно не е вярно. Тя предлага да подкопае тези стандарти.“

Вместо да се придържа към първоначалния план за „проверка на състоянието на цифровите технологии“ през 2026 г., за да намали административната тежест, ЕК изглежда следва мотото на Силициевата долина „move fast and break things„, за да прокара реформи на основните правила в рамките на ускорена процедура. Липсата на каквато и да е оценка на въздействието или събиране на доказателства изхвърля зад борда отдавна установените принципи на минимални стандарти за законотворчеството на ЕС, пише NOYB.

Неправителствената организация публикува и Първи преглед на основните проблеми: Комисията предлага значително стесняване на определението за „лични данни“ – в резултат на което GDPR няма да се прилага за много дружества в различни сектори.  Вместо да има обективно определение за лични данни (напр. данни, които са свързани с пряко или косвено идентифицируемо лице), субективното определение би означавало, че ако дадена компания твърди, че (все още) не може или не се стреми (в момента) да идентифицира дадено лице, GDPR престава да се прилага. Такова решение за всеки отделен случай е по своята същност по-сложно и е всичко друго, но не и „опростяване“. Това също така означава, че данните могат да бъдат „лични“ или не, в зависимост от вътрешното мислене на компанията или предвид обстоятелствата, с които се сблъсква в момента. Това може също да направи сътрудничеството между компаниите по-сложно, тъй като някои биха попаднали в обхвата на GDPR, а други не.

Освен това, подобно „субективно“ определение прави невъзможно потребителите или властите да знаят дали GDPR се прилага във всеки отделен случай. На практика това може да направи GDPR трудно приложим поради безкрайни дебати и разногласия относно истинските намерения и планове на дадена компания.