Становище на генералния адвокат по съединени дела C-258/23 – C-260/23
Според генералния адвокат Медина, спазването на правото на защита на личните данни не изисква предварително разрешение от съдебен орган при разследвания на конкуренцията. Изземването на служебни имейли обаче трябва да бъде предмет на адекватни и ефективни процесуални гаранции и на последващ съдебен контрол, пише в прессъобщение на Съда на ЕС.
Като част от разследване на нарушения на конкурентното право, португалският орган за защита на конкуренцията иззема имейли, разменени между служители на разследвани дружества. Тези дружества възразяват като твърдят, че правото им на тайна на кореспонденцията е било нарушено и че разследващият съдия, а не прокуратурата, е трябвало да разреши такива изземвания.
Португалският съд, разглеждащ делата, по същество пита Съда дали разрешението, издадено от прокуратурата, е било достатъчно или дали самият факт, че иззетите документи произлизат от съобщения, съдържащи се в служебните имейли на служителите, позволява тези документи да се квалифицират като „кореспонденция“, чиято неприкосновеност е основно право, което се ползва с по-висока степен на защита, поради което изисква намесата на разследващия съдия.
В първото си становище от 20 юни 2024 г. генералният адвокат Лейла Медина предложи Съдът да предостави отговор на португалския съд, в който да се посочи, че основното право на зачитане на личния живот1 не пречи на национален орган по конкуренцията да изземва имейли без предварително съдебно разрешение.
След постановяване на решението по делото Bezirkshauptmannschaft Landeck2 делата бяха препратени към Grand Chamber. В това решение Съдът постанови, че правото на ЕС не пречи на националните правни норми, които предоставят на компетентните органи възможността за достъп до лични данни, съдържащи се в мобилен телефон, за целите на наказателните разследвания. Позоваването на тази възможност обаче трябва да бъде предмет, inter alia, на предварителен контрол от съдия или независим административен орган, освен в надлежно обосновани случаи на спешност.
В отговор на искане на Съда, за да допълни първото становище, генералният адвокат Медина заема становището, че съдебната практика по делото Bezirkshauptmannschaft Landeck не може да бъде приложена към разглежданите дела, тъй като ситуацията не е сравнима. Извършените от националните органи по конкуренция конфискации са предназначени да разкрият антиконкурентни практики на вътрешния пазар и се отнасят до търговска информация, отнасяща се до юридически лица, а не до физически лица, които по принцип са засегнати от подобни конфискации по съпътстващ начин. Освен това достъпът до имейлите на едно предприятие не позволява пълен и неконтролиран достъп до всички данни, съхранявани на едно място, което вероятно ще предостави много подробна и задълбочена картина на личния живот на субекта на данните, за разлика от конкретния случай на мобилен телефон.
Що се отнася до намесата в основното право на защита на личните данни3, създадена от въпросните дейности по проверка, генералният адвокат Медина счита, че принципът на пропорционалност е спазен, при условие че са осигурени определени процедурни гаранции. Тези гаранции са в допълнение към задълженията, произтичащи от националните органи за защита на конкуренцията съгласно Общия регламент относно защитата на данните4, и към последващия съдебен контрол както по време, така и в края на процедурата по разследване. Предварително съдебно разрешение по принцип би се изисквало само в случай на изземване на имейли, извършено в частния дом на лице или с цел инкриминиране на физическо лице по наказателно право.
Генералният адвокат добавя, че правото на ЕС5 въпреки това позволява на държавите членки, ако желаят, да предвидят механизъм за предварително разрешение, издадено от съдебен орган, който включва прокуратурата, по отношение на проверките от националните органи за защита на конкуренцията.
1 Член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
2 Решение от 4 октомври 2024 г., Bezirkshauptmannschaft Landeck (Опит за достъп до лични данни, съхранявани на мобилен телефон), C-548/21 (вж. прессъобщение № 171/24).
3 Член 8 от Хартата на основните права.
4 Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни.
5 Директива (ЕС) 2019/1 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за овластяване на органите по конкуренция на държавите членки, за да бъдат по-ефективни при прилагането им и за осигуряване на правилното функциониране на вътрешния пазар.