Неправителствената организация анализира аргументите за използването на безплатното съгласие
Европейският център за цифрови права публикува доклад за безплатното съгласие. Неправителствената организация припомня, че през ноември 2023 г. Meta въведе платен абонамент за потребителите на Instagram и Facebook, които не искат да бъдат проследявани. Този ход бе предприет в отговор на решение на Съда на Европейския съюз (CJEU) от юли 2023 г., с което обработката от Meta на потребителски данни бе обявена за незаконна. Сега, вместо да иска съгласието на потребителите, компанията ги принуждава или да плащат такса за неприкосновеността на личния си живот, или да се съгласят да бъдат проследявани за целите на целевата реклама. Но гигантът в областта на социалните медии не е измислил системата сам. „Pay or Okay“ беше въведена за първи път от уебсайтове на новинарски медии, които търсеха начин да увеличат броя на съгласията.
Юристът на NOYB Феликс Миколаш, е цитиран да казва: „През последните години „Pay or Okay“ се разпространи в целия ЕС и сега може да се намери на стотици уебсайтове. Въпреки това органите за защита на данните все още не са възприели последователен подход в целия ЕС за справяне с тези системи. Те трябваше отдавна да са постигнали съгласие по този въпрос.“
Поддръжниците на „Pay or Okay“ до голяма степен разчитат на предполагаемата икономическа необходимост от финансиране на качествени медии и се преструват, че персонализираната реклама е източникът на приходи, който ще спаси изпитващите затруднения новинарски медии. В действителност цифровата реклама съставлява едва около 10% от приходите на пресата. Целевата реклама е още по-малка: Едва около 5 % от приходите на вестниците и списанията се дължат на обработката на лични данни за рекламни цели, пише NOYB.
Повечето компании твърдят, че „Pay or Okay“ трябва да позволява някаква форма на икономическа справедливост. Цената за опцията Pay е умопомрачителна в сравнение с приходите от реклама. Академични изследвания показват, че издателите печелят по 0,24 евро на потребител и месец от проследяване – докато при избора на опцията Pay се получават огромните 3,24 евро на потребител и месец. Същото изследване подчертава, че „Pay or Okay“ увеличава „приходите, свързани с банери с бисквитки“, с 16,4%. Като се има предвид, че средно само 5% от приходите на пресата идват от програмна реклама, „Pay or Okay“ би увеличило общите приходи на пресата средно само с 0,82%. Макар че такова незначително увеличение на приходите няма да спаси новинарската индустрия от икономическия ѝ упадък, то със сигурност ще убие идеята за свободно дадено съгласие според GDPR в Европа.
В GDPR ясно се посочва, че съгласието на потребителите трябва да бъде „свободно дадено“, за да се счита за валидно. Това означава, че ако някоя система произвежда проценти на съгласие, които не отговарят на истинските желания на субектите на данни, тя е манипулативна. Документи от индустрията обаче показват, че системите „Pay or Okay“ постоянно осигуряват проценти на съгласие от 99 % до 99,9 % – докато според проучванията само 0,16 % до 7 % от хората искат да бъдат проследявани или данните им да бъдат използвани за персонализирана реклама. Тази разлика от над 90 % показва болезнено ясно, че „Pay or Okay“ не дава възможност за „свободно дадено“ съгласие. В действителност истинската причина за въвеждането на такава система е да се увеличи процентът на съгласието далеч отвъд всеки реалистични „истински или свободен избор“ на потребителите.
Миколаш казва: „В момента потребителите са ефективно и незаконно потиквани да се „съгласяват“ да бъдат проследявани. Сега EDPB има възможност да заеме ясна позиция по този въпрос в предстоящите си насоки.“
NOYB е акроним за „none of your business“