Това е DESI, но с нови въпроси и загладени ръбове
Откакто прекръстиха Индекса на цифровата икономика и общество (DESI), става все по трудно човек да се ориентира в резултатите в годишните анализи. Тази година Докладът за състоянието на цифровото десетилетие e сресан и със загладени ръбове.
Докладът за състоянието на цифровото десетилетие за 2025 г. призовава за подновяване на действията по отношение на цифровата трансформация, сигурността и технологичния суверенитет, пише в съобщението на ЕК.
„Докладът на Европейската комисия „Състояние на цифровото десетилетие 2025“ оцени напредъка на ЕС по четирите целеви области за цифровата трансформация на ЕС до 2030 г., като подчерта постиженията и пропуските в областите на цифровата инфраструктура, цифровизацията на бизнеса, цифровите умения и цифровизацията на публичните услуги.
Докладът показва, че въпреки известния напредък, внедряването на инфраструктура за свързаност, като например оптични кабели и самостоятелни 5G мрежи, все още изостава. Все повече компании внедряват изкуствен интелект (ИИ), облачни технологии и големи данни, но приемането им трябва да се ускори. Малко над половината от европейците (55,6%) имат основно ниво на цифрови умения, докато наличието на ИКТ специалисти с напреднали умения остава ниско и с рязко разделение по пол, което възпрепятства напредъка в ключови сектори, като киберсигурността и ИИ. През 2024 г. ЕС постигна стабилен напредък в цифровизацията на ключови обществени услуги, но значителна част от правителствената цифрова инфраструктура продължава да зависи от доставчици на услуги извън ЕС.
Данните показват продължаващи предизвикателства, като фрагментирани пазари, прекалено сложни регулации, сигурност и стратегическа зависимост. По-нататъшните публични и частни инвестиции и по-лесният достъп до рисков капитал за компаниите от ЕС биха ускорили иновациите и разрастването им.
Държавите членки ще прегледат препоръките на Комисията и ще обсъдят с нея бъдещите действия. През 2026 г. Комисията ще прегледа целите на DDPP, за да оцени дали те все още отразяват развиващия се цифров пейзаж и отговарят на изискванията на приоритетите и амбициите на ЕС,“ пише в съобщението .
На 13.7.2024 г. писах, че Още сме на последно място в ЕС по цифрови умения „above basic“: България е на последно място в ЕС по броя на хора с цифрови умения „above basic“, показват данните на Eurostat. Проучването е в във връзка в редовната проверка на постигането на целите на цифровото десетилетие.
Ето как изглеждаме тази година:
От български доклад научих, че имаме Актуализиран национален стратегически документ Цифрова трансформация 2024 – 2030.
Какво пише в проучването на достъпа до безопасни и защитаващи поверителността цифрови технологии?
„Респондентите са най-склонни да смятат, че тези права и принципи се прилагат добре в тяхната страна във Финландия (76%), Малта (71%) и Люксембург (69%). Най-ниските резултати са установени в Гърция (35%), България (45%) и Португалия (47%).
От 2024 г. насам в няколко страни се наблюдава увеличение на броя на респондентите, които смятат, че правата и принципите се прилагат добре в тяхната страна за получаване на достъп до безопасни и защитаващи поверителност цифрови технологии. Най-голямо увеличение се наблюдава в Малта (71%, +9 процентни пункта) и Румъния (53%, +7 процентни пункта). Сред страните, където е наблюдаван спад, най-голямо е в Гърция (35%, -7 процентни пункта) и Словакия (48%, -7 процентни пункта).
Почти шест от десет европейци са наясно, че правата, които важат офлайн, също трябва да бъдат уважавани онлайн
Много права, като например свободата на изразяване, защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот, са защитени в Европейския съюз. Тези права важат и в цифровата среда.
Респондентите бяха попитани дали са били наясно преди това, че правата, които важат офлайн, трябва да се спазват и онлайн.
Почти шест от десет анкетирани (59%) казват, че преди това интервю са били наясно, че тези права, които се прилагат офлайн също трябва да се уважава онлайн, въпреки че това представлява леко намаление (-3 процентни пункта) в сравнение с 2024 г. Има разлики на национално ниво. В пет държави повече от осем от десет анкетирани казват, че преди това са били наясно с факта, че правата, които важат офлайн, трябва да се спазват и онлайн: Нидерландия (82%), Словения (82%), Финландия, Люксембург и Литва (по 81%).
Най-ниската отчетена осведоменост е в България (39%), Румъния и Италия (по 41%), и Португалия (49%). В сравнение с 2024 г. осведомеността в Ирландия се е увеличила значително (+11 процентни пункта).
За разлика от това, в Полша (-11 процентни пункта), Италия (-10 процентни пункта) и Румъния (-9 процентни пункта) се наблюдава забележим спад в осведомеността.
Най-склонни са респондентите да смятат, че тези права и принципи се прилагат добре в тяхната страна във Финландия (76%), Малта (71%) и Люксембург (69%). Най-ниските резултати са установени в Гърция (35%), България (45%) и Португалия (47%).
От 2024 г. насам в няколко държави се наблюдава увеличение на броя на респондентите, които смятат, че правата и принципите се прилагат добре в тяхната страна за получаване на достъп до безопасни и съобразени с поверителността цифрови технологии. Най-голямо увеличение се наблюдава в Малта (71%, +9 процентни пункта) и Румъния (53%, +7 процентни пункта)
Сред страните, където е наблюдаван спад, най-голям се наблюдава в Гърция (35%, -7 процентни пункта) и Словакия (48%, -7 процентни пункта).