Две години след разследването на PEGA злоупотребите продължават
Аргументи за забрана в целия ЕС на шпионски софтуер съдържа докладът на най-голямата мрежа от неправителствени организации за защита на правата и свободите онлайн EDRi.
На 10.05.2023 г. писах за окончателния доклад на Анкетната комисия на Европейския парламент за разследване на използването на Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение (PEGA). Оттогава минаха две години, а положението се влошава, показва анализ, цитиран от EDRi: поне 14 страни от Европейския съюз (ЕС) са използвали търговски шпионски софтуер. Въпреки че докладваната употреба варира по интензивност, тя разкрива тревожна реалност: придобиването и внедряването на търговски шпионски инструменти са станали широко разпространени, а регулацията почти напълно липсва.
Ето защо EDRi публикува документ, насочен към справяне със специфичните предизвикателства, породени от употребата на шпионски софтуер и неговото търговско разпространение. Той допълва позиционния документ на EDRi от 2022 г., озаглавен „Достъп на държавите до криптирани данни – перспектива на цифровите права“, който разглежда различни форми на държавно хакерство, включително задължителни задни врати за криптиране и принудителен достъп до устройства. В този документ EDRi оценява важни развития в законодателството на ЕС, политическите дебати и полицейските операции от гледна точка на основните права и в резултат на това установява, че използването на шпионски софтуер е несъвместимо със стандартите на демократично общество, основано на върховенството на закона. Надграждайки и развивайки тази позиция, ние призоваваме за пълна забрана на шпионския софтуер и на пазара на търговски шпионски софтуер като препоръка към законодателите на ЕС да действат.
EDRi пише, че понеже шпионският софтуер предполага особено сериозна намеса в правата на личен живот и защита на данните, той засяга и упражняването на други права и свободи, като например свободата на изразяване, сдружаване и събрания.
Въпреки нарастващите доказателства за системни злоупотреби, законодателните реакции са бавни и неадекватни, което позволява на доставчиците на търговски шпионски софтуер да печелят значително от тези нарушения на правата на човека на пазар, който през 2023 г. е възлизал на над 12 милиарда долара.
Снизходителността на ЕС към пазара на търговски шпионски софтуер и неконтролираното му използване от държавите членки засягат не само самия ЕС, но и други региони. Например, тази ситуация създава легитимност и модел за производството и използването на такива инструменти в неговите зони на влияние, като например страните кандидатки като Сърбия, Северна Македония и други страни от Западните Балкани, както и от други партньори с тесни връзки с ЕС. Освен това, като се установяват в ЕС, частните търговци получават маркетингова легитимност да продават продуктите си на държави извън ЕС.
Призивът на EDRi за забрана на разработването, производството, маркетинга, придобиването, продажбата, вноса, износа и употребата на шпионски софтуер в държавите-членки на ЕС изисква изясняване на определението за това какво представлява шпионски софтуер. Освен това, ние вярваме, че растежът на индустрията за шпионски софтуер, експоненциалното нарастване на скандалите с използването на шпионски софтуер от държавите и въздействието на шпионския софтуер върху правата на човека и демокрацията са такива, че сега изискват по-фокусиран анализ от холистична гледна точка на правата на човека, пише в сайта на EDRi.
„През последните години пазарът на търговски шпионски софтуер се разшири бързо с разпространението на доставчици на шпионски софтуер и доходоносен пазар на уязвимости, на който частни субекти използват софтуерни недостатъци, за да проникват незаконно в устройства.
Първо, нашата статия се опитва да изясни определението за шпионски софтуер, тъй като липсата на точно и приложимо определение досега е възпрепятствала усилията за регулиране на употребата му. Ние се застъпваме за забрана на шпионския софтуер, като го определяме като всеки софтуер, който, главно чрез уязвимости, тайно прониква в устройство, компрометира неговата цялост и позволява дистанционно наблюдение, събиране на данни, извличане на данни, контрол и/или манипулация.
Второ, анализира ролята и растежа на пазара на търговски шпионски софтуер, като твърди, че той представлява присъща заплаха за нашата колективна сигурност, демокрация и човешки права и следователно трябва да бъде забранен.
Трето, ние разглеждаме възможностите за правна защита на жертвите на използването на шпионски софтуер от страна на държавата. Ние се застъпваме за изчерпателен списък с мерки за обезщетение на всички жертви, в цяла Европа и извън нея, на които досега е било отказано правосъдие и са били пренебрегвани от властите.“
Не мога да не отбележа, че цитирана в сайта компания с офис и в София, е пуснала обява за набиране на служители този месец, на фона на кухия дебат в Европарламента и липсата на информация за проверката на градската прокуратура, започнала февруари 2022 година.


