Мотивите за отмяната на Решението на ЕК, с което се отказва достъп до текстовите съобщения между председателя Фон дер Лайен и главния изпълнителен директор на Pfizer
Със заявление, основано на регламента за достъп до документи – Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, Matina Stevi, журналистка, работеща за всекидневника The New York Times, иска от Европейската комисия да предостави достъп до всички текстови съобщения, разменени между председателя Урсула фон дер Лайен и Алберт Бурла, главен изпълнителен директор на Pfizer, между 1 януари 2021 г. и 11 май 2022 г. Комисията отхвърля това искане с мотива, че не държи посочените в заявлението документи. Г-жа Stevi и The New York Times искат от Общия съд на Европейския съюз да отмени решението на Комисията.
С решението си Общият съд уважава жалбата и отменя решението на Комисията.
Общият съд припомня, че регламентът за достъп до документи има за цел да даде възможно най-широко действие на правото на публичен достъп до документите, държани от институциите. По принцип до всички документи на институциите следва да бъде осигурен публичен достъп. Когато обаче институция твърди в отговор на заявление за достъп, че даден документ не съществува, несъществуването на документа се презюмира в съответствие с презумпцията за истинност на това твърдение. Тази презумпция обаче може да бъде оборена въз основа на представени от заявителя релевантни и непротиворечиви доказателства, пише в прессъобщението на съда.
В настоящия случай Общият съд отбелязва, че отговорите на Комисията относно поисканите в хода на производството текстови съобщения се основават или на хипотези, или на променяща се или неточна информация. Обратно на това, г-жа Stevi и The New York Times представят релевантни и непротиворечиви доказателства, описващи наличието на обмен, по-специално под формата на текстови съобщения, между председателя на Комисията и главния изпълнителен директор на Pfizer във връзка със закупуването от Комисията на ваксини от това дружество по време на пандемията от COVID-19. По този начин те успяват да оборят презумпцията за несъществуване и за непритежаване на исканите документи.
При това положение Комисията не може просто да твърди, че не разполага с исканите документи, а трябва да представи достоверни обяснения, позволяващи на обществеността и на Общия съд да разберат защо тези документи не могат да бъдат намерени. Комисията не е обяснила подробно какъв вид търсене е предприела, за да намери посочените документи, нито е уточнила местата, в които е проведено търсенето. Следователно, тя не е представила правдоподобно обяснение, за да докаже, че не разполага с исканите документи. Освен това Комисията не е изяснила в достатъчна степен дали поисканите текстови съобщения са били заличени и в такъв случай дали заличаването е било извършено доброволно или автоматично или дали мобилният телефон на председателя междувременно е бил заменен.
Накрая, Комисията също така не обяснява по правдоподобен начин защо е приела, че текстовите съобщения, разменени при закупуването на ваксини срещу COVID-19, не съдържат съществена информация или информация, изискваща последващи действия, чието съхранение трябва да се осигури.