Изборът на председател и членове на Комисията за защита на личните данни ще е точка пета в дневния ред на Народното събрание за петък, 9 май 2025 г.
Изборът на председател и членове на Комисията за защита на личните данни ще е точка пета за петък, 9 май 2025 г., решиха народните представители днес.
Ето и доклада на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред за изслушването:
ДОКЛАД
Относно: изслушване на допуснатите кандидати за председател и членове на Комисията за защита на личните данни
На свое редовно заседание, проведено на З април 2025 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред изслуша допуснатите кандидати за председател и членове на Комисията за защита на личните данни по реда на раздел IV от Процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател и членове на Комисията за защита на личните данни, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, както и процедурата за избирането им от Народното събрание, приети с Решение на Народното събрание на 19 февруари 2025 г.
На заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, проведено на 13 март 2025 г., бе извършена проверка на представените документи, както и дали кандидатите отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред констатира, че са представени всички изискуеми документи, както и че кандидатите отговарят на изискванията съгласно Закона за защита на личните данни. Извършена е предварителна проверка по Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия съгласно раздел III, т. 1 от Процедурните правила, резултатите от която са публикувани на специализираната тематична страница на интернет портала на Народното събрание.
След проведено гласуване за всеки кандидат по отделно Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред допусна до изслушване следните кандидати:
1.Борислав Божинов — кандидат за председател;
2.Василка Рангелова — кандидат за член;
3.Ивайло Станев — кандидат за член;
4.Цветана Червенякова-Илиева — кандидат за член;
5.Цветелин Софрониев — кандидат за член
От името на вносителя на изслушването присъстваха г-жа Мария Казанджиева и г-н Велико Демирев — правни съветници в Министерски съвет.
Председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предостави възможност на всеки кандидат да представи себе си накратко и да изложи концепцията си за дейностга на Комисията за защита на личните данни.
Господин Борислав Божинов, кандидат за председател на Комисията за защита на личните данни, се представи като служител на Министерството на вътрешните работи с повече от 17 години трудов стаж в системата на МВР. Завършил е Академията на МВР, впоследствие е завършил специалност „право” в ЮЗУ „Неофит Рилски”. Посочи, че е бил командирован служител на Министерството на вътрешните работи в Европейската комисия за период от две години. На по-късен етап отново е бил командирован, но в ЕВРОПОЛ.
В концепцията, която изложи пред членовете на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, г-н Божинов посочи, че Комисията за защита на личните данни, наричана по-нататък Комисията, е гарант за основните права, произтичащи от защитата правата на гражданите при обработка на личните им данни. Комисията е централен орган за приемане и разглеждане на сигнали по Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Акценти в работата на Комисията ще бъдат отчетност и контрол срещу неправомерната обработка на личните данни в унисон с българското и европейското законодателство и задълбочено взаимодействие с българските международни институции.
Според г-н Божинов за постигане на успешно развитие на Комисията, трябва да се следват основни принципи, като последователност; прозрачност и предвидимост в действията на представляващите Комисията; политическа неутралност и независимост при изпълнение на служебните задължения, уповавайки се единствено на закона; отчетност пред обществеността; поставяне и постигане на все по-високи цели; спазване европейските ценности при вземане на управленски решения.
Комисията за защита на личните данни ще се придържа към политика по хармонизиране на българското с европейското законодателство. комисията трябва да е разпознаваема в национален и международен план. Решенията, които ще се вземат, ще покриват високите очаквания за справяне с предизвикателствата по повод защитата на лични данни.
В своята концепция кандидатът за председател ще залага на превенция, с която да се постигне повишаване информираността на заинтересованите лица, чрез информационни кампании. Друг акцент, който поставя е активната защита в случай на нарушаване правата на гражданите, като се изготвят становища, препоръки и разпореждания към заинтересованите страни, а в краен случай ще се налагат глоби и имуществени санкции. комисията ще следи строго за нововъведения в европейската правна рамка, касаеща защитата на личните данни. Респективно ще предприема законодателна инициатива за постигане, хармонизиране на българското с европейското законодателство, посредством внасяне изменения на действащото законодателство, изготвяне предложения за нови закони, приемане на подзаконови нормативни актове, наредби и инструкции, които да улеснят прякото приложение на европейските регламенти и транспониране на европейските директиви в областта на защитата на личните данни.
Предвижда да се засили представителството на България на международни събития. Съвместната работа с европейски и международни агенции ще бъде от първостепенно значение, като целта е възприемане и налагане на положителни практики.
Господин Божинов посочи, че от първостепенно значение за Комисията ще бъде добрата комуникация и отлично взаимодействие с българските и европейските агенции и неправителствени организации, с цел възстановяване добрия имидж на България пред международните й партньори. Ако бъде избран за председател на Комисията, той ще настоява за въвеждане на добри европейски практики, с цел постигане модернизиране и хармонизиране на националната правна рамка, в духа на европейските начала, заложени в общия регламент на Европейския съюз за защита на личните данни, както и ще търси затвърждаване на Комисията като ясно разпознаваем в обществеността независим надзорен орган.
Към кандидата за председател на Комисията за защита на личните данни бяха отправени въпроси от народните представители Божидар Божанов и Петър Петров, на които беше отговорено.
Кандидатът за член на КЗЛД г-жа Василка Рангелова представи себе си накратко. Завършила е Техническия университет в София със специалност „Компютърни системи и управление“, магистър-инженер. Повече от 20 години има стаж в Министерството на вътрешните работи като системен администратор. Занимава се с криптографска сигурност и сигурност на информацията. Работи с много и различни информационни системи и фондове. Има завършен курс в Cisco академия. Ползва английски език.
Госпожа Рангелова сподели, че Комисията за защита на личните данни трябва да продължи в посоката, в която работи и в момента. Следва да се обърне внимание на укрепването и защитата на данните на етап проектиране на системите, както и да се провеждат обучителни програми. Да се обърне специално внимание в развитието на информационните технологии и системите с изкуствен интелект, които навлизат.
Към кандидата за член на Комисията за защита на личните данни бяха отправени въпроси от народните представители Божидар Божанов и Петър Петров, на които беше отговорено.
Следващият кандидат за член на КЗЛД г-н Ивайло Станев каза, че е завършил Академия на МВР през 2001 г. със специалност „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред”. През 2006 г. е завършил специалност „Право” във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Своята кариера е започнал през 2001 г. в Столична дирекция на вътрешните работи, като е заемал различни длъжности. След това е бил служител в Главна дирекция „Национална полиция”, Главна дирекция „Гранична полиция”. В периода от 2017 до 2022 г. е заемал ръководна длъжност в СДВР — началник на сектор „Разследване на икономически престъпления”. От 2022 г. до момента работи в ДАНС в „Дирекция икономическа сигурност и критична инфраструктура”.
По време на кариерата си е преминал обучения за развиване на професионалните квалификации в ILEA — Розуел, в ILEA — Будапеща, в Министерство на вътрешните работи — Франция, в Национален институт по правоприлагане и други.
В своята концепция г-н Станев посочи, че Комисията за защита на личните данни основно следва да прилага проактивен подход в дейността си, като смята, че тя трябва да е активна по отношение на създаването на насоки за бизнеса, както и за отделните субекти на данни, които да улесняват приложението на Европейския регламент за защита на личните данни, а така също и на Директивата относно защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушение на правото на Съюза и Регламента за установяване на хармонизирани правила относно изкуствения интелект. Посочи, че Комисията следва да осветли националните характеристики ясно с конкретни практически примери, с кратки обучителни видеа и кратки насоки в текстова форма, като например обяснение по приложенията и нуждата от оценка на въздействието, примери за съвместни администратори, трансфер на данни в трети страни, по-лесни връзки и повече преводи на насоките на Европейският борд за защита на данните. Според г-н Станев материята е изключително сложна и обществото все още не я припознава като ценна и не разпознава добавената стойност от осигуряването на защита при обработката на личните данни.
В заключение отбеляза, че Комисията не е само санкциониращ орган нито пък пощенска кутия за жалби. Тя следва да е органът, който задава културата за защита на личните данни в обществото, а това не може да стане без Регулаторът да влезе и в ролята на партньор на институциите и бизнеса. Именно Регулаторът е този, който трябва да зададе тон и постоянна комуникация между професионалистите от IT сферата и специалистите от правната сфера.
Въпроси към г-н Ивайло Станев бяха поставени от народния представител Петър Петров, на които беше отговорено.
Кандидатът за член на КЗЛД г-жа Цветана Червенякова-Илиева представи себе си като юрист, завършила СУ „Св. Климент Охридски”. През последните пет години заемам длъжността „старши юрисконсулт” в кабинета на управителя на Българска народна банка и е част от екипа на длъжностното лице по защита на личните данни, като подпомага юридически тази дейност в рамките на Централната банка.
Пред Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред г-жа Илиева изложи своята концепция, като посочи, че към настоящия момент Комисията има правомощия като независим надзорен орган, който следва да осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни, включително контрол по спазване на Общия регламент относно защита на личните данни и тези на централен орган за външно подаване на сигнали по смисъл на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Според нея функционирането на надзорния орган може да бъде подобрено чрез надграждане на вече създадената практика и засилване на проактивния подход. Такива действия следва да бъдат осъществени, както в областта на защитата на гражданите в качеството им на субекти на данни, така и при защитата, която се полага на лицата, които са решили да допринесат за защита на обществения интерес, чрез подаване на такива сигнали за нарушения или оповестяване на информация за нарушения на българско законодателство или актове на Европейския съюз.
Предложенията на кандидата са в посока на това да бъде подобрена консистентността в практиката на Комисията, като се подобри анализът на постъпващата информация в нея по производства, които се разглеждат по компетентност, тъй като в практиката се наблюдават немалко случаи на решения и становища, които противоречат на възприета от самия надзорен орган практика, а също така има и случаи, при които се наблюдават дублиращи се искания към страните по производствата. като цяло това води до забавяне на цялостния процес по събиране на доказателства и постановяване на решения, а оттам и до неефективност в дейността на надзорния орган.
Госпожа Илиева обърна внимание, че следва да се допълни съществуващата подзаконова нормативна уредба в областга на защитата на личните данни. И към настоящия момент липсват методически указания от надзорния орган относно извършването на оценка на въздействието върху правата и свободите на субекти на данни при дейности по обработване на лични данни. Тази оценка на въздействието е регламентирана в Общия регламент и е важна част от защитата на личните данни. Според нея публикуването на указания в тази насока ще допринесе в голяма степен и за правилното вземане на решения от страна на администратор на лични данни, които са решили да въведат нов процес или технология, включително такива, които включват използването на бързо навлизащите продукти с използване на изкуствен интелект. Следва да бъдат приети насоки относно техническите и организационните мерки, които администраторите на лични данни трябва да въвеждат при едни от най-разпространените дейности, осъществяване на мащабно обработване на лични данни или систематично мащабно наблюдение на публично достъпни зони, включително чрез видеонаблюдение, както и на общи методически указания относно начините на избор на технически и организационни мерки за защита.
Според г-жа Илиева и насоките, и общите методически указания биха представлявали общ инструмент, чрез който ще бъде преодоляна една съществуваща към момента празнота в нормативната уредба, тъй като с приемането на Общия регламент е отменена наредбата, която регламентира минималното ниво на технически и организационни мерки за защита. С това приемане за администраторите ще бъде създаден един практически инструмент, който не само ще допринесе за подобряване на законосъобразността и въобще на цялостната дейност по обработване на лични данни, но ще бъде попълнена и празнота в нормативната уредба.
Госпожа Илиева смята, че е необходимо по-ясно регламентиране на самото взаимодействие между Комисията в качеството на централен орган и компетентните органи по чл. 20 от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информации за нарушения, които в дадена хипотеза функционират като органи, в които постъпват външни сигнали за нарушения от поднадзорните им лица. Липсата на ясно регламентиран канал за комуникация, срокове за взаимно уведомяване между Комисията и тези органи по чл. 20 относно процеса по анализ, оценка, извършването на проверка, включително отчитането на тези резултати, води до забавяне на цялостния процес съответно до постигането на самата цел на Закона, а именно превенцията на тези деяния, които нарушават българското законодателство и актове на Европейския съюз и съответно защита на лицата, които подават сигнали в тази връзка.
Към кандидата за член г-жа Цветана Червенякова-Илиева не бяха зададени въпроси от народните представители.
Кандидатът за член на КЗЛД г-н Цветелин Софрониев е завършил право в СУ „Св. Климент Охридски” през 1998 г. От 2009 до 2014 г. е заемал длъжността главен секретар на Комисия за защита на личните данни, а от 2014 до 2019 г. е бил член на Комисията. Господин Софрониев посочи, че е бил част от състава на КЗЛД, когато е приет Общия регламент относно защитата на личните данни през 2018 г. и съответно Комисията е спомогнала при промяната на Закона за защита на личните данни, с цел хармонизиране на българското и европейското законодателство в тази област.
В своето изложение г-н Софрониев посочи, че освен надзорен орган по Общия регламент относно защита на данните, от месец май 2023 г. Комисията за защита на личните данни е и централен орган за външно подаване на сигнали по Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. От месец септември 2023 г. в Европейския съюз се прилага Акта за управление на данните, това е друг европейски регламент, който в голяма част засяга правомощията на Комисията, като в дефиницията си изрично препраща към Общия регламент относно защита на данните.
От 2 август 2026 г. в Европейския съюз ще започне да се прилага и Акта за изкуствения интелект на Европейския парламент и на Съвета, който е в сила от 1 август 2024 г. Европейския комитет по защита на данните препоръчва националните надзорни органи по защита на данните да бъдат определени от държавите членки като надзорни органи за прилагане и изпълнение на Акта за изкуствен интелект по отношение на високорисковите системи с изкуствен интелект. Това означава, че дотогава съставът и администрацията на Комисията, следва да бъдат функционално, административно и технически подготвени органът да поеме и да встъпи в правомощията си на национален компетентен орган по смисъла на този регламент. Правото на жалба на субектите на данни до надзорния орган по Акта за изкуствения интелект е уредено по сходен начин и с правото на жалба по Общия регламент относно защита на данните следователно по сходен начин ще протичат и административните процеси по тяхното разглеждане.
В качеството й на надзорен орган по Общия регламент комисията действа като първоинстанционна административна юрисдикция. Настоящата визия за развитието на Комисията съдържа съвсем конкретни предложения за функционирането на КЗЛД и нейната администрация предвид съществуващите и предстоящи предизвикателства. Предложенията не изискват законодателни промени нито са свързани с усвояването на допълнителни финансови ресурси от държавния бюджет. Същите могат да бъдат реализирани и въведени единствено чрез изменения и допълнения в Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация, който Комисията приема на основание чл. 9 от Закона за защита на личните данни.
С оглед функционирането на Комисията като първоинстанционна административна юрисдикция според г-н Софрониев е редно докладчик по производствата по чл. 38 от Закона да бъде член на Комисията. Въвеждането на принципа за докладване на жалбите от членове на Комисията в заседанията ще допринесе, на първо място, за уеднаквяване на практиката на надзорния орган, а от друга би унифицирало функционирането на колегиалния орган КЗЛД с това на другите утвърдени съдебни и административни юрисдикции.
Господин Софрониев изложи предложение, което засяга функционирането на администрацията на Комисията. Комисията за защита на личните данни е национален надзорен орган без поделения в страната. Като отговорен за защитата на основните права и свободи на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, Комисията стои далече от субектите, чиито права защитава — гражданите. По мнение на г-н Софрониев това усещане ще се засили още повече, когато към настоящите функции на Комисията се добавят и тези по новия регламент за установяване на хармонизирани правила относно изкуствения интелект. През 2023 г. са назначени 244 проверки. По всяка от тях са извършени командировки в страната, които са стрували на Комисията над 300 хил. лв. Общата численост на администрацията е 117 щатни бройки, от които около 40 са незаети. Това ще позволи откриването на такива териториални поделения, например в по 3-4 съседни области, където е необходимо да работят поне по двама служители с оглед на административно-наказателното производство.
На следващо място и с оглед непрекъснатото разширяване на института „защита на личните данни” през призмата на развитието на информационното общество, г-н Софрониев предлага да се предприемат стъпки за постоянното повишаване на административния капацитет и квалификация на две групи субекти — съществуващите при администраторите на лични данни и длъжностни лица по защита на данните и администрацията на Комисията. Това може да се постигне чрез сертифициране на обучаващи организации, както и чрез обучение от акредитирани висши учебни заведения. Следващото предложение се отнася до проверките, част от контролните правомощия на Комисията. Осемдесет процента от тях са свързани с видеонаблюдения. И за гражданите, и за администраторите на лични данни, а и за надзорния орган би било полезно, ако дейностите по видеонаблюдение бъдат правно регламентирани предвид и бързо разрастващите му се параметри. В тази връзка г-н Софрониев предлага Комисията да регламентира с наредба дейностите по осъществяване на видеонаблюдение на обществени места от администратори на лични данни и физически лица по начин, съобразен с настоящите достижения на технологичния напредък в обществените отношения.
Към кандидата за член г-н Цветелин Софрониев не бяха зададени въпроси от народните представители.
След изчерпване на въпросите от страна на членовете на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, г-н Манев зададе въпроси, постъпили по реда на чл. 89, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от Асоциация „Прозрачност без граници“, на които кандидатите отговориха изчерпателно.
Въз основа на проведеното изслушване, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да разгледа и гласува предложените кандидатури за председател и членове на Комисията за защита на личните данни по реда на раздел V от приетите Процедурни правила, за което се прилагат проекти на решение за избора им по азбучен ред на собствените им имена.