След месец ще видим отчета на Комисията за защита на личните данни за 2024 г.
След месец ще се запознаем с отчета на Комисията за защита на личните данни за 2024 г. Дотогава имам да разказвам за още няколко текста от предишния отчет – за 2023 г.
В точка 3. Специфични казуси и практика на КЗЛД има следния текст: „Що се касае за специфични казуси по жалби, разгледани през отчетния период, могат да се посочат следните случаи:
3.1. Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба на субект на данни с изложени твърдения за неправомерно обявяване на лични данни в публичен регистър срещу институцията, която отговаря за воденето и поддържането му.
В хода на извършеното разследване по жалбата от КЗЛД е установено, че институцията, срещу която е подадена жалбата, освен правомощия по воденето и поддържането на регистъра има и такива да назначава ликвидатори в предвидените от закона случаи, съответно да извършва служебно вписване на тези обстоятелства и да обявява актовете – чл. 517, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс, съответно за извършва заличаване на вписани обстоятелства и обявени актове – чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.
В контекста на тези правомощия институцията е обявила лични данни на жалбоподателя като ликвидатор на петнадесет дружества.
Комисията е установила, че поначало оповестяването на данните в регистъра има за цел да позволи на всички заинтересовани трети лица да получат информация, без да е необходимо да доказват и обосновават наличието на право или интерес, които изискват защита, като целта на това оповестяване е защитата на интересите на третите лица и именно с оглед на това в закона са предприети мерки в насока задължителното оповестяване на определени обстоятелства и актове, вкл. лични данни – чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
Именно с оглед на горното са и очертани правомощията на институцията по повод вписването, заличаване и обявяването на обстоятелства и актове в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, вкл. и не само обявяването на данни и оповестяването на актове свързани с т.нар. принудителна ликвидация, обхващаща случаите, при които институцията назначава ликвидатори.
Установено е, че ликвидацията, в т. ч. въпросите, свързани с назначаваните от институцията ликвидатори, е уредена в глава 17 от Търговския закон, чл. 299 и сл., както и в Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Институцията, чрез длъжностното лице по регистрация, назначава ликвидатори в предвидените от закона случаи и са посочени изискванията и условията за това, като едно от установените изисквания за назначаване на ликвидатор е съответното лице да е включено в списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици съгласно чл. 655, ал. 2, т. 7 от Търговския закон и да е изразило съгласие да бъде в този списък (чл. 133, ал. 2 от наредбата).
Комисията анализира релевантните разпоредби и от същите е направила извод, че предпоставка за обявяването на обстоятелства и актове за назначаване на ликвидаторите, съответно лични данни, отнасящи се до последните, в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел от институцията, е от страна на ликвидаторите да е депозирана декларация – съгласие за извършване на възложената със съответният акт работа – чл. 266, ал. 3 от Търговския закон (ликвидаторите се вписват в търговския регистър, където се представят нотариално заверени съгласия с образци на подписите им).
В разрез обаче с посочените правила и в частност с разпоредбите на чл. 266, ал. 3 и чл. 655, ал. 2, т. 7 от Търговския закон институцията в разглеждания случай обявява обстоятелства и актове, съдържащи лични данни на жалбоподателя, в електронните дела на петнадесет търговци, обявени в ликвидация и по-конкретно при липса на данни жалбоподателят да е включен в списъка на ликвидаторите и от негова страна да е изразено съгласие, съответно да е предоставен образец на подписа.
Комисията приема, че в този случай обработката на данните, която се осъществява от институцията, е извършена при липса на условията на чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, тъй като законът не предвижда право и задължение за институцията да оповестява данни на жалбоподателя като ликвидатор на петнадесетте търговеца, обявени в ликвидация, чрез тяхното вписване/обявяване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, защото жалбоподателят не е включен в списъка на ликвидаторите и от негова страна не е дадено съгласие за приемане на възложената му с акта работа. Доколкото жалбоподателят не е приел възложената му работа с издадените петнадесет на брой актове за назначаването му за ликвидатор на тези търговци, не може да се приеме, че е налице и обществен интерес от оповестяването на негови данни като ликвидатор, тъй като същият няма такова качество.
Извод за извършените 15 на брой нарушения на чл. 5, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/679 от институцията е изведен от това, че за да се приеме, че процесната обработка на данните е извършена съобразно посочения принцип, законодателят изисква установяване и доказване преди всичко на наличие на валидно условие за обработване на личните данни по чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 (която разпоредба е приложима в разглеждания случай, тъй като се касае за обработка на обикновена категория лични данни) каквото условие не се установено и доказано в производството.
За констатираните нарушения е ангажирана административно-наказателната отговорност на администратора с наложена имуществена санкция и е издадено разпореждане по чл. 58, § 2, буква „г“ от ОРЗД за преустановяване на нарушенията.
Решението е обжалвано и не е влязло в законна сила.“