През миналата година само два пъти КЗЛД е запитана за мнението й официално
Докладът на Агенцията на Европейския съюз за основните права (European Union Agency for Fundamental Rights, Fundamental Rights Agency, FRA) има цял раздел за консултациите с надзорните органи по законодателни инициативи.
DPA трябва да могат да предоставят съвети по собствена инициатива, като коментират всяка законодателна инициатива, стига да има последици за защитата на данните, според някои интервюирани. Те не трябва да отговарят само на официални искания преди влизането в сила на законодателството. На практика обаче липсата на ресурси не позволява на DPA да предоставят непоискани препоръки, въпреки желанието им да го направят.
Сетих се за този текст от доклада, за който писах на 30.06.2024 г. – Какво мислят за прилагането на GDPR служителите на надзорните органи?
Поводът беше една публикация на португалския орган по защита на данните (CNPD) от тази година с негово становище.
Становището е изготвено по искане на Централната банка на Португалия преди BdP и Службата за сигурност и разузнаване (SIS) да подпишат протокол относно сътрудничеството между тях по въпросите на предотвратяването и борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Становището идва, след като през 2024 г. е изпратено искане на CNPD за оценка на въздействието върху защитата на данните.
В становището си надзорният орган дава конкретни предписания за начините на обмен на информацията, включително нейния носител и криптирането на данните, за проследимост на достъпите.
Отбелязва и различните крайни срокове за съхранение на информацията, след които тя трябва да бъде унищожена.
Та всичките тези текстове ми липсваха, докато четох Инструкция за взаимодействие и обмен на информация между Държавна агенция „Национална сигурност“ и КФН, за която писах на 03.07.2024 г.
Комисията за защита на личните данни е дала 2 бр. становища през миналата година „В изпълнение на задачата си да дава становища по проекти на нормативни актове или регулаторни мерки, имащи отношение към обработването на лични данни“- в отчета на ведомството пише, че КЗЛД е сезирана от народен представител в 49-ото Народно събрание на Република България с молба за изразяване на становище по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИД на КТ), № 49-354-01-23, внесен от него и група народни представители на 04.05.2023 г. и в рамките на междуведомствената съгласувателна процедура по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, КЗЛД изразява становище и по законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ЗИД на ДОПК). В този случай КЗЛД изразява становището си както в качеството си на надзорен орган по защита на личните данни по Регламент (ЕС) 2016/679, така и като Централен орган за външно подаване на сигнали по смисъла на ЗЗЛПСПОИН.