Съдът на ЕС потвърждава очевидното – GDPR важи и за парламентаристи
Решение на Съда на ЕС по дело C-33/22 казва черно на бяло – парламентарната анкетна комисия по принцип е длъжна да спазва Общия регламент относно защитата на данните. С уговорката, че това не е така, когато тя фактически извършва дейност, насочена към запазване на националната сигурност.
Какво става известно по дело C-33/22?
Анкетната комисия, създадена от парламента на държава членка при упражняване на правомощието му на контрол върху изпълнителната власт, по принцип е длъжна да спазва Общия регламент относно защитата на данните (GDPR/ОРЗД)1. Това пише в прессъобщението на сайта на съда.
Освен това, когато в тази държава членка има само един надзорен орган, той по принцип има компетентност да осъществява надзор за спазването от анкетната комисия на ОРЗД. От друга страна, когато фактически извършва дейност, насочена към запазване на националната сигурност, анкетната комисия нито е обвързана от ОРЗД, нито следователно подлежи на надзор от страна на надзорния орган.
Nationalrat, камарата на народните представители в австрийския парламент, създава анкетна комисия, на която е възложено да изясни дали евентуално е налице политическо влияние върху австрийската федерална служба за защита на конституцията и борба с тероризма2. Тази анкетна комисия изслушва свидетел на заседание, предавано по медиите.
Протоколът от това заседание е публикуван на интернет страницата на австрийския парламент.
Въпреки искането за анонимизиране, направено от свидетеля, докладът съдържа пълните имена на това лице.
Тъй като счита, че упоменаването на имената му противоречи на ОРЗД, свидетелят подава жалба до австрийския орган за защита на данните. Той посочва, че работи като агент под прикритие в звеното на полицията за борба с уличната престъпност.
Органът за защита на данните отхвърля жалбата със съображението, че принципът на разделение на властите не допуска този орган като част от изпълнителната власт да осъществява надзор дали анкетната комисия, която е част от законодателната власт, спазва ОРЗД. Тогава свидетелят подава жалба срещу това решение пред австрийските съдилища.
Австрийският Върховен административен съд отправя до Съда въпрос дали анкетната комисия, която е част от законодателната власт и води разследване относно дейности в областта на националната сигурност, е обвързана от ОРЗД и подлежи на надзор от страна на органа за защита на данните.
Съдът постановява, че и анкетната комисия, създадена от парламента на държава членка при упражняване на правомощието му на контрол върху изпълнителната власт, по принцип е длъжна да спазва ОРЗД. Вярно е, че ОРЗД не се прилага към обработването на лични данни, извършвано от държавните органи в рамките на дейност, насочена към запазване на националната сигурност.
Без да се засяга проверката, която трябва да се направи от австрийския Върховен административен съд, обаче съответното разследване, изглежда, не е насочено към запазване на националната сигурност. Всъщност тази анкетна комисия е трябвало да разследва дали евентуално е налице политическо влияние върху орган, част от изпълнителната власт, на който е възложено да осигурява защита на Конституцията и да се бори с тероризма. Националната сигурност обаче може да обоснове налагането чрез законодателна мярка на ограничения на задълженията и правата, произтичащи от ОРЗД.
При все това от преписката по делото не е видно обсъжданата анкетна комисия да е твърдяла, че разкриването на имената на свидетеля е необходимо за запазването на националната сигурност и се основава на законодателна мярка. Все пак австрийският Върховен административен съд следва да извърши съответно необходимите проверки.
След като Австрия е решила да създаде само един надзорен орган по смисъла на ОРЗД, а именно Органа за защита на данните, същият по принцип има компетентност и да осъществява надзор за спазването от анкетна комисия като обсъжданата на ОРЗД, независимо от принципа на разделение на властите. Това следва от директния ефект на ОРЗД и от предимството на правото на Съюза, включително по отношение на националното конституционно право.
1 Регламент (ЕС) 2016/679 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни.
2 На 1 декември 2021 г. на мястото на тази служба е създадена Дирекция „Защита на държавата и разузнавателни служби“.