Решения на Съда на ЕС по дела C-634/21, C-26/22 и C-64/22
Въпреки че финансово оценяване е разрешено само при определени условия, продължителното запазване на информация, свързана с предоставянето на освобождаване от оставащи дългове противоречи на GDPR. Това става ясно от публикуваните решения по дело C-634/21 и по съединени дела C-26/22 и C-64/22.
Редица членове на обществеността оспорват отказа на компетентния комисар по защита на данните да предприеме действия срещу определени дейности на SCHUFA, частна компания, предоставяща кредитна информация за клиенти, включително банки, пред Административния съд на Висбаден (Германия). По-конкретно, те се противопоставят на финансовото оценяване, („scoring“) и на съхраняването на информация, свързана с предоставянето на освобождаване от остатъка по задължения, взети от публичните регистри.
„Scoring“ е математически статистически метод, използван за прогнозиране на вероятността от бъдещо поведение, като например изплащане на заем. Информацията, свързана с предоставянето на опрощаване на оставащи дългове, се съхранява в германския публичен регистър по несъстоятелност в продължение на шест месеца, докато кодексът за поведение на германските агенции за кредитна информация предвижда период на съхранение от три години за техните собствени бази данни. Административният съд иска от Съда на ЕС да изясни обхвата на защитата на личните данни, предвиден в Общия регламент относно защитата на данните (GDPR)1.
Що се отнася до „scoring“, съдът приема, че той трябва да се разглежда като „автоматизирано индивидуално решение“, забранено по принцип от GDPR, доколкото клиентите на SCHUFA, като например банките, му приписват определяща роля при отпускането на кредит. Според Административния съд на Висбаден това е така. Този съд трябва да прецени дали германският федерален закон за защита на данните съдържа валидно изключение от тази забрана в съответствие с GDPR. Ако случаят е такъв, той все пак ще трябва да провери дали са изпълнени общите условия, определени от GDPR за обработка на данни.
По отношение на информацията, свързана с предоставянето на опрощаване на оставащи дългове, съдът счита, че е в противоречие с GDPR частните агенции да съхраняват такива данни по-дълго от публичния регистър на несъстоятелността.
Освобождаването от оставащи задължения има за цел да позволи на субекта на данните да влезе отново в икономическия живот и следователно е от жизненоважно значение за това лице. Тази информация все още се използва като отрицателен фактор при оценката на платежоспособността на субекта на данните. В този случай германският законодател е предвидил данните да се съхраняват шест месеца.
Поради това той счита, че в края на шестте месеца правата и интересите на субекта на данните имат предимство пред тези на обществеността за достъп до тази информация.
Доколкото запазването на данни е незаконно, какъвто е случаят след шест месеца, субектът на данните има право да поиска изтриването на данните и агенцията е длъжна да изтрие данните възможно най-скоро.
Що се отнася до паралелното съхраняване на такава информация от SCHUFA за тези шест месеца, отговорност на Административния съд е да претегли съответните интереси, за да прецени нейната законосъобразност. Ако заключи, че паралелното съхранение за шест месеца е законосъобразно, субектът на данните ще има право да възрази срещу обработването на неговите или нейните данни и правото да поиска изтриването на данните, освен ако SCHUFA не може да докаже наличието на по-важни законови основания.
Накрая Съдът подчертава, че националните съдилища трябва да могат да упражняват пълен контрол върху всяко правно обвързващо решение на надзорен орган.
1 Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица по отношение на обработването на лични данни и свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните).