Българският доклад е скандален, даже файлът е сбъркан
България се нарежда на 26-о място от 27-те държави-членки на ЕС в индекса на Европейската комисия на навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2022 г.
Това пише в българския доклад от индекса за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото(DESI) за 2022 г.
„Резултатът DESI на България нараства средно с 9% годишно през последните пет години. Предвид позиционирането на България, този темп на растеж не е достатъчен, за да може страната да догони останалите страни-членки.
Що се отнася до цифровите умения, въпреки положените в последно време по-големи усилия страната остава значително под средната стойност за ЕС от 45,7 с резултат от 32,6 . Делът на хората, притежаващи поне основни цифрови умения, както и на тези с цифрови умения над основните, е по-нисък от средния за ЕС, като във втория случай разликата е значителна (8% спрямо средната стойност за ЕС от 26%). Като се имат предвид амбициозните цели на ЕС за 80% от възрастните да имат поне основни цифрови умения до 2030 г., страната трябва да положи повече усилия, за да бъдат обхванати онези над две трети от нейното население без такива умения. Страната също така изостава спрямо дела на специалистите в областта на ИКТ от работната сила (3,5% спрямо 4,5% средно за ЕС). В България обаче делът на жените специалисти в тази област е висок.
… В областта на Свързаността, България постига много добър резултат при покритието с ‚Fibre to the premises coverage’ (85% от домакинствата спрямо 50% в ЕС). Цените са ниски, но цялостното усвояване на фиксиран и мобилен широколентов достъп до интернет остава ниско. Що се отнася до цифровизацията на предприятията, възприемането на цифрови технологии от малките и средни предприятия (МСП) достига почти наполовина от средното за ЕС. Само 6% от българските предприятия използват големи информационни масиви, 10% – услуги в облак и 3% изкуствен интелект (ИИ) в сравнение с целите на ЕС от 75% за всяка технология до 2030 г. С цел да подпомогне цифровизацията на предприятията, България използва европейски центрове за цифрови иновации.“
Цифровите иновации не са ни помогнали да направим PDF файла на българския доклад. Ето как са се справили испанците с картинката.
Какво още пише в доклада:
“Предоставянето на цифрови обществени услуги за обществеността (59% спрямо средната стойност за ЕС от 75%) трябва да се подобри значително, за да може България да допринесе за постигането на целите на програмата Дигитално десетилетие всички ключови административни услуги да се предлагат онлайн до 2030 г. За да постигне тази цел, България започна реформи в националния регистър и стартира процес, насочен към засилване на цифровата трансформация.”
Миналата година писах Пак сме последни в Европа по интегриране на цифрови технологии.
Ето и прессъобщението на комисията:
„…Европейската комисия публикува резултатите от индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2022 г., който проследява напредъка, постигнат в държавите – членки на ЕС, в областта на цифровите технологии. По време на пандемията от COVID-19 държавите членки напреднаха в усилията си за цифровизация, но все още се борят да запълнят пропуските в цифровите умения, цифровата трансформация на МСП и разгръщането на усъвършенствани 5G мрежи. Механизмът за възстановяване и устойчивост с около 127 милиарда евро, предназначени за реформи и инвестиции в областта на цифровите технологии, предлага безпрецедентна възможност за ускоряване на цифровата трансформация, която ЕС и неговите държави членки не могат да си позволят да пропуснат.
Констатациите показват, че макар повечето държави членки да отбелязват напредък в цифровата си трансформация, възприемането на ключови цифрови технологии от предприятията, като например изкуствения интелект (ИИ) и големите данни, остава слабо. Необходимо е да се увеличат усилията, за да се гарантира пълното разгръщане на инфраструктурата за свързаност (по-специално 5G), която е необходима за силно иновативни услуги и приложения. Цифровите умения са друга важна област, в която държавите членки трябва да постигнат по-голям напредък.
По този повод изпълнителният заместник-председател с ресор „Европа, подготвена за цифровата ера“ Маргрете Вестегер заяви: Цифровият преход се ускорява. Повечето държави членки напредват в изграждането на устойчиви цифрови общества и икономики. От началото на пандемията ние положихме значителни усилия, за да подкрепим прехода в държавите членки: чрез плановете за възстановяване и устойчивост и бюджета на ЕС, а напоследък и чрез структурирания диалог относно цифровото образование и умения. Ние трябва да се възползваме максимално от инвестициите и реформите, необходими за постигане на целите на цифровото десетилетие за 2030 г. Затова промяната трябва да се случи още сега.
Комисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон добави: Отбелязваме напредък в ЕС по отношение на нашите цели в областта на цифровите технологии, а сега трябва да продължим усилията си, за да превърнем ЕС в световен лидер в надпреварата в областта на технологиите. DESI показва къде трябва допълнително да увеличим работата си, например в стимулирането на цифровизацията на нашата промишленост, включително МСП. Трябва да увеличим усилията си, за да гарантираме, че всяко МСП, бизнес и промишленост в ЕС разполага с най-добрите налични цифрови решения и има достъп до инфраструктура за цифрова свързаност на световно равнище.
Предложението на Комисията относно Пътя към цифровото десетилетие, одобрено от Европейския парламент и държавите – членки на ЕС, ще улесни по-задълбоченото сътрудничество между държавите членки и ЕС за постигане на напредък във всички измерения, обхванати от DESI. То осигурява рамка за държавите членки за поемане на съвместни ангажименти и създаване на многонационални проекти, които ще укрепят колективната им сила и устойчивост в глобален контекст.
Финландия, Дания, Нидерландия и Швеция продължават да са начело на ЕС. Дори те обаче са изправени пред пропуски в ключови области: навлизането на усъвършенствани цифрови технологии, като ИИ и големите данни, се запазва под 30 % и много далеч от целта от 75 % на цифровото десетилетие до 2030 г.; широкоразпространения недостиг на умения, който забавя цялостния напредък и води до цифрово изключване.
Като цяло се наблюдава положителна тенденция на сближаване: ЕС продължава да подобрява своето равнище на цифровизация, а държавите членки, които започнаха от по-ниски равнища, постепенно наваксват, като напредват с по-бързи темпове. По-специално Италия, Полша и Гърция значително подобриха своите резултати по DESI през последните пет години, като реализираха устойчиви инвестиции със засилен политически акцент върху цифровите технологии, подкрепени и с европейско финансиране.
Тъй като цифровите инструменти се превръщат в неразделна част от ежедневието и участието в обществото, хората без подходящи цифрови умения рискуват да бъдат „изоставени“. Само 54 % от европейците на възраст между 16 и 74 години имат поне основни цифрови умения. Целта на цифровото десетилетие е най-малко 80 % до 2030 г. Освен това, въпреки че между 2020 и 2021г. на пазара на труда навлязоха 500 000 специалисти по ИКТ, 9-те милиона специалисти в областта на ИКТ в ЕС са далеч под целта на ЕС за 20 милиона специалисти до 2030 г. и не са достатъчни, за да се преодолее недостигът на умения, пред който понастоящем са изправени предприятията. През 2020 г. повече от половината от предприятията в ЕС (55 %) съобщават за трудности при попълването на свободните работни места за специалисти в областта на ИКТ. Този недостиг представлява значителна пречка за възстановяването и конкурентоспособността на предприятията в ЕС. Липсата на специализирани умения също забавя ЕС в усилията му да постигне целите на Зеления пакт. Поради това са необходими огромни усилия за преквалификация и повишаване на уменията на работната сила.
Що се отнася до внедряването на ключови технологии, по време на пандемията от COVID-19 предприятията увеличиха използването на цифрови решения. Използването на изчисления в облак например достигна 34 %. Въпреки това използването на ИИ и големи данни от предприятията е съответно само 8 % и 14 % (цел от 75 % до 2030 г.). Тези ключови технологии носят огромен потенциал за значително повишаване на иновациите и ефективността, особено сред МСП. От своя страна само 55 % от МСП в ЕС имат поне основно равнище на цифровизация (цел: най-малко 90 % до 2030 г.), което показва, че почти половината от МСП не се ползват от възможностите, създадени от цифровите технологии. Комисията публикува проучване на предприятията относно основаната на данни икономика.
През 2021 г. гигабитовата свързаност в Европа се увеличи още повече. Покритието на мрежите, свързващи сгради с оптични влакна, достигна 50 % от домакинствата, което доведе общото покритие с фиксирана мрежа с много голям капацитет до 70 % (цел от 100 % до 2030 г.). Покритието с 5G мрежи също се е увеличило миналата година, достигайки 66 % от населените райони в ЕС. Въпреки това предоставянето на радиочестотен спектър, което е важна предпоставка за търговското предлагане на 5G, все още не е приключило: само 56 % от общия хармонизиран 5G радиочестотен спектър е разпределен в по-голямата част от държавите членки (изключения са Естония и Полша). Освен това в някои случаи на много високо покритие се разчита на споделяне на радиочестотен спектър за 4G или на нискочестотната част от спектъра за 5G, което все още не позволява пълното разгръщане на авангардни приложения. Преодоляването на тези пропуски е от съществено значение, за да се разгърне потенциалът на 5G и да се даде възможност за нови услуги с висока икономическа и обществена стойност, като например свързана и автоматизирана мобилност, усъвършенствано производство, интелигентни енергийни системи или електронно здравеопазване. Комисията публикува и проучвания относно цените на мобилния и фиксирания широколентов достъп в Европа през 2021 г. и покритието с широколентов достъп в Европа.
Онлайн предоставянето на ключови обществени услуги е широко разпространено в повечето държави – членки на ЕС. Преди въвеждането на европейския портфейл за цифрова самоличност 25 държави членки разполагат с поне една схема за електронна идентификация, но само 18 от тях имат една или повече схеми за електронна идентификация, за които е изпратено уведомление съгласно Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги (eIDAS), което е ключов фактор за сигурни трансгранични цифрови трансакции. Комисията публикува сравнителния анализ за електронното управление за 2022 г.
ЕС предостави значителни ресурси в подкрепа на цифровата трансформация. 127 милиарда евро са предназначени за свързани с цифровите технологии реформи и инвестиции в 25-те национални плана за възстановяване и устойчивост, които досега са одобрени от Съвета. Това е безпрецедентна възможност за ускоряване на цифровизацията, повишаване на устойчивостта на Съюза и намаляване на външните зависимости както с реформи, така и с инвестиции. Държавите членки заделиха средно 26 % от своите средства по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) за цифровата трансформация, над задължителния праг от 20 %. Държавите членки, които са избрали да инвестират повече от 30 % от отпуснатите им по Механизма за възстановяване и устойчивост средства за цифрови технологии, са Австрия, Германия, Люксембург, Ирландия и Литва.
Определянето на цифровите технологии като ключов приоритет, предоставянето на политическа подкрепа и въвеждането на ясна стратегия и солидни политики и инвестиции са незаменими елементи за ускоряване на цифровата трансформация и за насочване на ЕС към постигане на визията, определена с цифровото десетилетие.
Контекст
Годишният индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото измерва напредъка на страните от ЕС към изграждане на цифрови икономики и общества и се основава на данни от Евростат, както и на специализирани проучвания и методи за събиране. DESI помага на държавите членки на ЕС, като идентифицира областите, в които се изискват целеви инвестиции и действия. DESI е също ключов инструмент за анализ на цифровите аспекти на European Semester.
Пътят към цифровото десетилетие, който бе представен през септември 2021 г. и се очаква да влезе в сила до края на годината, определя нов механизъм за управление под формата на цикъл на сътрудничество между институциите на ЕС и държавите членки, за да се гарантира, че те съвместно постигат целите и прилагат принципите на цифровото десетилетие. В него мониторингът на целите на цифровото десетилетие се възлага на DESI и поради това показателите на DESI сега са структурирани около четирите основни точки на Цифровия компас за 2030 г….“