Общо подадените сигнали през 2021 г. срещу медии са 16
Комисията за защита на личните данни включи в Годишния си отчет специфични казуси по жалби, постъпили или разгледани през за 2021 г. Специално по отношение на оплакванията от електронни медии в отчета пише, че един и същи адвокат е редовно подава жалби. Даже КЗЛД е разказала за тях:
„През отчетния период КЗЛД постановява решение, с което отхвърля жалбата на адвокат срещу две електронни медии по повод публикувани материали на собствените на дружествата онлайн платформи във връзка с отнет талон за безплатно паркиране на лицето, сезирало КЗЛД.
Въпросните материали предоставят информация за това, че лице, което има качеството на адвокат и което през 2019 г. е регистрирано и като кандидат за кмет, е декларирало в общината като свой настоящ адрес такъв, в който се помещава адвокатска кантора. Тези обстоятелства са установени от общината и са предприети мерки по заличаване на този адрес и за отнемане на талона за безплатно паркиране издаден въз основа на адресната регистрация на лицето.
В хода на проверката е изискано съдействието на трети, неучастващи в производството лица (съответната адвокатска колегия и община).
В резултат на проведеното разследване е установено, че процесната обработка на личните данни на жалбоподателя е извършена за журналистически цели и при спазване на принципа на законосъобразността.
До този извод Комисията стига след извършена преценка относно законосъобразността на обработката въз основа на формулираните от Европейския съд по правата на човека и Съда на ЕС критерии с отчитане на обстоятелствата по конкретния случай.
С решението КЗЛД отчита важната роля, която медиите играят в демократичното общество, и по-специално, че същите имат задачата да разпространяват информация и идеи от обществен интерес, но и че самата аудитория има право да ги получава, и в разглежданият случай превес следва да се даде в полза на тези права, като приема, че свободата да се разпространява информация е оправдана, за да се гарантират демократичността на обществените процеси и възможността на гражданите за изграждане на мнение и позиция относно проблеми, касаещи обществен интерес.
Решението не е обжалвано, същото е влязло в законна сила.
Следва да се отбележи, че през 2021 г. са влезли в сила две решения, постановени от КЗЛД по жалби, подадени от същия жалбоподател срещу електронни медии. Предмет на жалбите са твърдения за незаконосъобразно обработване на личните данни посредством публикуване на снимки с видим регистрационен номер на автомобил към журналистическа статия.
В хода на административните производства и след анализ на доказателствата по преписките Комисията е приела, че обработването на лични данни на жалбоподателя, съдържащи се в публично представените фотографски изображения, носещи лични данни, име на лицето, професия, собственик на определено МПС с посочена марка, модел и регистрационен номер, е в унисон със съдържанието на отправена до неограничен кръг потребители информация за събития от обществен интерес и само по себе си не съставлява нарушение на правото на личен живот. Комисията е приела, че посочените категории лични данни са обработени от администратори на лични данни с цел информиране на обществото за дадено поведение на субекта на данни в качеството му на публична личност – кандидат за кмет. В тази връзка и доколкото обработването е единствено за журналистически цели и, публикувайки статията в електронни медии администраторите, са упражнили правото на свобода на словото в съответствие с правото да се търси и получава свободно информация за събития от обществен интерес, поради което обработването не е прекомерно и е съобразено с принципа по чл. 5 от ОРЗД личните данни да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват („свеждане на данните до минимум“). По изложените съображения Комисията е оставила жалбите без уважение като неоснователни.
Постановените от Комисията две решение са обжалвани от субекта на данни и са потвърдени като правилни и законосъобразни от съда, като аргументите на КЗЛД за неоснователност на жалбите са изцяло споделени както от първа инстанция, така и от Върховния административен съд.“
Ето още един казус:
„През отчетния период КЗЛД се произнася по жалба с изложени твърдения за неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя, свързани със здравословното му състояние, а именно изнесена в две електронни медии информация, че е болен от КОВИД-19. Жалбоподателят твърди, че информация за заболяването му ведно с негово изображение и имена е публикувана в две статии със сензационни заглавия.
В хода на производството твърдяната от жалбоподателя фактическа обстановка е безспорно установена. Констатирано е, че в процесните статии се съдържат данни на жалбоподателя в обем от изображение, две имена (собствено и фамилия), информация за неговата длъжност – общински съветник, и заболяване от КОВИД-19, обстоятелства, които са верни и отговарят на обективната истина. Констатирано е, че статиите са публикувани в поддържани от ответниците в административното производство две електронни медии – новинарски уебсайтове, като данните безспорно са обработени за журналистически цели. Безспорно е обаче, че личните данни за здравословното състояние на жалбоподателя и заболяването от КОВИД-19 са публикувани от електронните медии без знанието и съгласието на лицето. Липсват доказателства същите да са публично оповестени от жалбоподателя или здравните органи.
При тази фактическа обстановка и при преценка на баланса между двете конкуриращи се права Комисията е достигнала до извод за допуснато от администраторите нарушение на чл. 25з от ЗЗЛД.
В конкретния случай е безспорно, че субектът на данни е публична личност и като такава се ползва с по-ниска степен на защита на личните му данни, но само и доколкото същите са относими и свързани с упражняваните от него функции на общински съветник, но не и на такива, свързани с конкретното заболяване от КОВИД-19, което не е свързано с тях. Публичните личности имат по-нисък праг на защита на личния им живот, но намесата в него е допустима само при баланс между правото на защита на неприкосновеността на личния живот и правото на свободата на изразяване и правото на информация. В конкретния случай баланс не е постигнат. Липсва преимуществен обществен интерес, какъвто твърдят медиите, от оповестяване на информацията, доколкото се касае за данни за здравословното състояние на лицето, които не са свързани с упражняваните от него функции на общински съветник. Разкрита е чувствителна здравна информация по смисъла на ЗЗдр.
От съдържанието на процесните статии е видно, а и от депозираните становища в производството пред КЗЛД е ясно, че акцентът на статиите е представяне на информация, че на национално съвещание на политическа партия ще присъства представител, който е бил контактен с лице, заразено с КОВИД-19. В тази връзка за здравия обществен интерес и правото на информация е ирелевантно кое е конкретното лице, констатирано с инфекция за КОВИД-19, доколкото не неговата самоличност, а фактът, че е носител на вируса, е релевантен за статията и свободата на изразяване. Информация, макар касаеща обществена фигура, не е необходима за изпълнение на задача в обществен интерес, доколкото същият би бил задоволен и без публикуване на тези данни. Доколкото обаче в статиите са публикувани лични данни за конкретното лице, се налага изводът за допуснато от администраторите нарушение на личната му неприкосновеност, доколкото тази информация в цялост и конкретика, отнесена към целта на публикацията, е несъотносима и по същество прекомерна.
Предвид събраните по преписката доказателства Комисията е приела, че и двата администратора на лични данни са допуснали нарушение на чл. 25з, ал. 1 от ЗЗЛД. Предвид констатираното нарушение и обстоятелството, че и към датата на произнасяне на КЗЛД данните за жалбоподателя са достъпни в процесните публикации, Комисията по целесъобразност с оглед прекратяване на нарушението е издала разпореждане на администраторите по чл. 58, §2, буква „г“ от ОРЗД да съобразят операциите по обработване на личните данни с разпоредбите на ЗЗЛД и Регламента, като заличат личните данни на жалбоподателя – имена и изображение, от процесните статии.
Решението е обжалвано от един от администраторите, потвърдено е от съда и е влязло в законна сила, като са представени доказателства за изпълнението му.