За какво сезираха най-често КЗЛД през миналата година?
Комисията за защита на личните данни представи в новия брой на бюлетина си Годишния отчет за 2021 г. Отбелязан е поставеният акцент върху надзора, осъществяван от КЗЛД в две основни насоки: разглеждане на жалби за нарушени права в областта на защитата на личните данни и осъществяване на проверки на администратори и обработващи лични данни за законосъобразност на обработването.
Към 31 декември 2021 г. в КЗЛД са постъпили общо 840 бр. жалби и 487 бр. сигнали за нарушения в областта на защитата на личните данни и искания за предприемане на контролни действия, подадени от физически и юридически лица, държавни органи и организации, както и запитвания по актуални въпроси във връзка с обработването на лични данни и изложени твърдения за нарушения на Регламент 2016/679 и ЗЗЛД. Налице е постоянна тенденция на повишаване обема и сложността на постъпващите жалби и сигнали, и извършените проверки. Прави впечатление, че подадените жалби се отличават с правна и фактическа сложност, включително с намесата на международен елемент – жалбоподатели, които не са български граждани или администратори на лични данни с основно място на установяване извън територията на Република България.
Продължава тенденцията от последните години за драстично увеличаване на жалбите срещу осъществявано видеонаблюдение – през 2021 г. техният брой расте до 196, обстоятелство, което води до засилена и натоварена контролна дейност върху обработването на лични данни на физически лица посредством изградени системи за видеонаблюдение. Други сектори на дейност на администраторите, срещу които през отчетния период най-често са постъпвали жалби от граждани, са банки и кредитни институции (64 бр.), държавни органи (57 бр.), телекомуникации (51 бр.), физически лица (51 бр.), политически субекти (46 бр.), здравеопазване (29 бр.), медии (22 бр.), трудови и осигурителни услуги (12 бр.), застраховане (9 бр.) и образование (4 бр.).
Комисията е приела решения по 420 жалби, както следва: по основателност на жалби – 257 решения (от тях за основателни са приети 142 жалби, а за неоснователни 115); по недопустимост на жалби – 49 решения (включително решение, с което КЗЛД е приела за недопустими 704 жалби, обединени в едно производство, подадени по повод нарушението на сигурността при обработване на лични данни от НАП); по нередовност на жалби и искания – 56 решения; за очевидна неоснователност – 54 решения. Оттеглените жалби са 4, с което КЗЛД на практика е била десезирана.
В отчета на ведомството пише, че от разгледаните през 2021 г. жалби преобладаващ е броят на констатираните нарушения на чл. 6, §1 от ОРЗД – обработване на лични данни без правно основание, както и обработване на личните данни в нарушение на принципите по чл. 5, §1 от ОРЗД – „законосъобразност и добросъвестност“, „свеждане на данните до минимум“, „цялостност и поверителност“ и „точност“. Констатирани са и нарушения, свързани със сигурността на данните и предприетите от администраторите технически и организационни мерки за защита на личните данни, както и такива, свързани с непроизнасяне по подадени от субекти на данни заявления за упражняване на права или произнасяне извън нормативно определените срокове. В тази връзка и най-често налаганите корективни мерки са именно за тези нарушения, като тази тенденция се запазва от 2020 г.
През 2021 г. по повод постъпили жалби са приложени следните корективни правомощия по чл. 58, §2 от Регламент (ЕС) 2016/679:
- предупреждение по буква „а“ – 2 бр.;
- официално предупреждение по буква „б“ – 14 бр.;
- разпореждане по буква „в“ – 6 бр.;
- разпореждане по буква „г“ – 83 бр.;
- забрана на обработването на данни по буква „е“ – 1 бр.;
- разпореждане по буква „ж“ – 1 бр.;
- имуществени санкции/глоби по буква „и“ – 38 бр.
Предвид спецификата на някои от нарушенията в допълнение към корективните мерки, най-често по тези по буква „г“, Комисията е наложила на администраторите и/или обработващите лични данни и административни наказания „имуществена санкция“.
Размерът на наложените през 2021 г. глоби и имуществени санкции в производството по чл. 38 от ЗЗЛД е в общ размер на 112 150 лв. Санкциите варират от 100 лв. (за нарушение на чл. 12, §3 от ОРЗД) до 30 000 лв. (за нарушение на чл. 5, §1, буква „а“ и „е“ и §2 от ОРЗД). В процес на принудително събиране от НАП към 31.12.2021 г. са санкции, наложени с Решения на КЗЛД, в размер на 568 209 лв., като през 2021 г. е събрана сума в размер на 89 048,30 лв. През 2021 г. доброволно са платени глоби и имуществени санкции в размер на 458 695 лева.
Водещи за определяне на размера на наложените имуществени санкции/глоби са естеството, тежестта и продължителността на нарушението, целта на съответното обработване, броят на засегнатите субекти на данни и степента на причинената им вреда, категориите лични данни, засегнати от нарушението, действията, предприети от администратора или обработващия лични данни за смекчаване на последиците от вредите, претърпени от субектите на данни, предишни нарушения на санкционираното лице, както и дали нарушителят е физическо или юридическо лице, респективно микро-, малко или средно предприятие. Определящ за размера на санкциите е и приложимият материален закон.
Съотношението между упражнените корективни правомощия по чл. 58, §2 от ОРЗД е дадено в следната графика (фиг. 2):
Фиг. 2
С оглед крайното решение на КЗЛД произнасянията по жалби са, както следва:
- по основателност на жалби – 257 решения. От тях за основателни са приети 142 жалби, а за неоснователни – 115;
- за спиране на административно производство поради наличие на друго, образувано пред органите на МВР или прокуратурата – 7 решения;
- по недопустимост на жалби – 49 решения, включително решение, с което КЗЛД е приела за недопустими 704 жалби, обединени в едно производство, подадени по повод нарушението на сигурността при обработване на лични данни от НАП;
- по нередовност на жалби и искания – 56 решения;
- очевидна неоснователност – 54 решения.
По 2 жалби, подадени от български граждани срещу администратори с основно място на установяване извън пределите на Република България, са стартирани процедури по международно сътрудничество с водещи надзорни органи съответно надзорните орган във Федерална република Германия и Нидерландия и засегнат надзорен орган КЗЛД.