Големи бази данни (Big Data) и свързаната с тях възможност за профилиране

Анализът е публикуван в годишния отчет на Комисията за защита на личните данни за 2021 г.

Анализ „Големи бази данни (Big Data) и свързаната с тях възможност за профилиране“

Бързото технологично развитие, широкото използване на компютрите, интернет и цифровите технологии, глобализацията създават нови предизвикателства пред защитата на личните данни. В ерата на цифровия свят, в който живеем днес, всяка дейност оставя цифрова следа, която може да бъде събрана, обработена и оценена или анализирана. С новите информационни и комуникационни технологии се събират, записват и анализират все повече данни.

В анализа си относно съдържанието на концепцията за „големите бази данни“ КЗЛД посочва, че за пръв път през 2001 г. Laney споменава трите V-та (Volume, Variety, Velocity), които са в основата на дефиницията на понятието big data. Обемът (Volume) се отнася до огромния физически обем на масивите от данни, скоростта на нарастване (Velocity) – до актуалността, скоростта на обновяване, обработка и получаване на резултат в реално време, а многообразието (Variety) е свързано с различните източници и форми на представяне на данните.

„Големи информационни масиви“ („Големи бази данни“, Big Data) е модерен термин, който може да се отнася до няколко понятия в зависимост от контекста. Той най-общо включва „нарастващата технологична способност за събиране, обработване и извличане на нова и прогнозна информация от голям обем, скорост и разнообразие от данни“. Следователно понятието „големи информационни масиви“ обхваща едновременно самите данни и анализа на данните.

Източниците на данните са най-различни по вид и включват хора и техни лични данни, електронни устройства, машини или датчици, информация за климата, спътникови изображения, цифрови снимки и видеоматериали или GPS сигнали. Данните могат да се генерират от хора чрез мобилни приложения, в интернет, през социалните мрежи или плащания, данни на публичната администрация и др.

„Интернет свързаните устройства/интернет на вещите/интернет на предметите“ (Internet of Things, IoT) през последните години се утвърди като един от основните нови източници на големи данни. Метаданните също могат да образуват големите данни. Големи данни се получават също в производството, здравеопазването, образованието и други обществени сфери, като ежедневно обемът на съхраняваните в компютърните системи данни расте експоненциално.

Големите масиви от данни са толкова широкообхватни и сложни, че изискват нови технологии за обработка като изкуствения интелект.

Въз основа на анализа на ползите и рисковете, свързани с големите информационни масиви, се констатира, че действителното и потенциалното въздействие на обработката на огромни количества данни оказват влияние и засягат правата и свободите на хората, включително неприкосновеността на личния им живот. Затова предизвикателствата и рисковете, свързани с големите масиви от данни, налагат по-ефективна защита на данните.

Съвременните техники за обработване на данни са в състояние да обхванат големи масиви от данни, да импортират бързо нови данни, да осигуряват обработване в реално време на информацията при кратки срокове за реагиране и да предоставят възможност за множество и едновременни искания, като могат да анализират различни видове информация (снимки, текстове или номера).

Възможността за анализ и обработване на големи информационни масиви по структуриран начин осигурява нови средства за профилиране и целева реклама.

Анализът на големи информационни масиви може да разкрие закономерности между различните източници и масиви от данни, давайки възможност за осигуряване на полезна информация в различни области. Анализът на информацията в реално време може да бъде използван за подобряване на въведените системи.

Събирането и обработването на лични данни в една глобализирана икономика означават нарастване на броя на трансграничните потоци от данни. Това обработване може да доведе до значителни и видими ползи в ежедневието: интернет търсачките улесняват достъпа до значителни обеми информация и знания, услугите за социални мрежи дават възможност на хората в целия свят да общуват, да изразяват мнението си и да мобилизират подкрепа за социални, екологични и политически каузи, а дружествата и потребителите се възползват от ефективни и ефикасни маркетингови техники, които стимулират икономиката. Технологиите и обработването на лични данни също така представляват незаменими инструменти за държавните органи в борбата им срещу престъпността и тероризма.

Големите информационни масиви обаче носят и рискове, които обикновено са свързани с три техни характеристики: обем, скорост и разнообразие на обработваните данни. Рисковете за защитата на данните и неприкосновеността на личния живот, свързани с големите информационни масиви, са подчертани в становища на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) и на Работната група по член 29, в резолюции на Европейския парламент и в документи по политиката на Съвета на Европа. Те може да включват неправомерна употреба на големите информационни масиви от лица с достъп до масивите от информация посредством манипулиране, дискриминация или потискане на отделни лица или на конкретни групи в обществото.

Големите информационни масиви създават значителни рискове, а именно във връзка със защитата на основните права като правото на неприкосновеност на личния живот и защитата и сигурността на данните, а също и свободата на изразяване на мнение и недопускането на дискриминация. Техниките за псевдонимизация и криптиране може да смекчат рисковете, които са свързани с анализа на големи информационни масиви.

В определени случаи използването на големи информационни масиви включва и обучаването на устройства с изкуствен интелект като невронни мрежи и статистически модели с цел предвиждане на определени събития или поведение. Често данните за обучението са със съмнително качество и не са неутрални.

Развитието на комуникационните технологии и повсеместното използване на електронни устройства, устройства за наблюдение, социални медии, уеб взаимодействия и мрежи, включително устройства, които съобщават информация без намесата на човека, водят до развитието на масивни, нарастващи набори от данни, които чрез съвременни техники за обработка и анализ предоставят безпрецедентен поглед върху човешкото поведение, личния живот и обществото.

Чувствителна информация за лица може да се изведе и от нечувствителни данни, което размива границата между чувствителни и нечувствителни данни.

Цифровата грамотност и повишаването на осведомеността за цифровите права, неприкосновеността на личния живот и защитата на данните сред гражданите, включително и сред децата, както и повишаване на разбирането относно това къде и как потоците от данни се събират са от изключително значение.

Степента, в която може да бъде засегната неприкосновеността на личния живот и личните данни, е невъзможно да се измери точно.

Технологичният напредък и възможностите за анализи на големи информационни масиви, изкуственият интелект и машинното самообучение улесняват създаването на профили и вземането на автоматизирани решения, които имат потенциал да окажат значително въздействие върху правата и свободите на физическите лица.

Широкоразпространената достъпност на лични данни в интернет (физическите лица все по-често оставят лична информация, която е публично достъпна и в световен мащаб) и от интернет свързани устройства (IoT), както и възможността да се установяват корелации и да се създават връзки могат да позволят определяне, анализ и предвиждане на личностни или поведенчески аспекти на даден човек и на неговите интереси и навици.

В контекста на интернет на предметите/вещите големият обем лични данни, генерирани от различните взаимосвързани устройства, също поражда рискове за неприкосновеността на личния живот и защитата на данните. Поради множеството свързани устройства невинаги е ясно кой може да събира, да има достъп до и да използва данните, събрани от базираните на интернет на предметите устройства.

В тази връзка рисковете, правилата, гаранциите и правата по отношение на обработването на техните лични данни трябва да бъдат изяснени на физическите лица.

Свързаните чрез интернет на предметите устройства и множеството операции по обработване и засегнати данни също могат да бъдат предизвикателство за изискването за ясно и информирано съгласие за обработването на данни, когато това обработване се основава на съгласие. Хората често не разбират техническото функциониране на това обработване и следователно последиците от своето съгласие.

Друг важен повод за безпокойство е сигурността, като се има предвид, че свързаните устройства са особено уязвими към рисковете за сигурността. Свързаните устройства имат различни нива на сигурност.

От гледна точка на защитата на данните основните проблеми са свързани, от една страна, с обема и разнообразието на обработваните лични данни и от друга страна, със самото обработване и резултатите от него.

Големите информационни масиви и изкуственият интелект повдигат редица въпроси относно идентифицирането на администраторите и обработващите лични данни, както и относно тяхната отговорност: Кой е собственикът на данните, когато се събира и обработва такова голямо количество данни? Кой е администраторът, когато данните се обработват от машини и софтуер? Какви са конкретните отговорности на всяко действащо лице при обработването? и За какви цели могат да се използват големите информационни масиви?

Въпросът за отговорността в контекста на изкуствения интелект ще стане още по-сложен, когато изкуственият интелект вземе решение въз основа на обработка на данни, разработена от самия него.

Изкуственият интелект и автоматизираното вземане на решения повдигат въпроси за това кой носи отговорност за нарушенията, които засягат неприкосновеността на личния живот на субекта на данните, когато сложността и обемът на обработваните данни не може да бъдат определени със сигурност.

Големите информационни масиви поставят предизвикателство и пред принципа за точност на данните, тъй като свързаните с тях приложения обикновено събират данни от различни източници, без възможност да се проверява и/или поддържа точността на събираните данни.

Сложността и липсата на прозрачност по отношение на анализа на големи информационни масиви може да изискват преосмисляне на идеите за контрол на личните данни от страна на лицата.

Съгласието на субектите на данните и на лицата при обработването на големи информационни масиви също представлява предизвикателство за законодателството в областта на защитата на данните.

Контролът от страна на лицата върху обработването на техните лични данни и тяхната осведоменост по тези въпроси са от решаващо значение при анализа на големи информационни масиви: без това те няма да имат ясна представа кой е администраторът или обработващият лични данни и няма да могат да упражняват ефективно своите права.

Псевдонимизацията, анонимизиране или криптиране на личните данни са подходящи предпазни мерки за намаляване на рисковете за съответните субекти на данни, когато личните данни се използват в приложения за големи информационни масиви.

При всички случаи, независимо от избрания бизнес модел организациите, които обработват големи обеми лични данни, трябва да спазват приложимото законодателство в областта на защитата на данните.

Въпреки своите многобройни ползи цифровата ера създава и предизвикателства пред неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, тъй като огромни количества лична информация се събират и обработват по все по-сложни и непрозрачни начини.

Предизвикателствата пред големите данни включват тяхното регистриране, съхранение, анализ, търсене в тях, споделяне, трансфер, визуализация, правене на запитване/заявка в тях, обновяване, сигурност и видове източници за работа с тях. Важно е да се определят ясни правила и процедури за работа с големи бази данни, съдържащи лични данни на физически лица, в целия процес по тяхното обработване – събирането, получаването, съхранението, предоставянето и унищожаването им, като се предвидят възможности за минимизиране на рисковете за лицата при евентуално изтичане на такава информация. Обработката на големи данни изисква нов подход, базиран на изкуствения интелект (AI), в който връзката между големите данни и AI се осъществява от високоскоростни мрежи.

Защитата на данните е неразделно свързана с технологичните, социалните и политическите промени. Те влияят пряко на процесите по обработване на данните и предопределят бъдещите заплахи и предизвикателства пред защита на личните данни.

В резултат от направения анализ КЗЛД дава следните насоки към администраторите на лични данни и физическите лица за изпълнение на техните задължения и упражняване на техните права:

Задължения на администраторите на лични данни

Съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 в контекста на обработването на големи бази данни администраторите на лични данни са задължени да:

Уведомят субектите на данни за съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилиране (член 12), като уведомлението съдържа и съществена информация относно използваната логика при профилирането и предвидените последствия от това обработване за лицата (член 13, параграф 2, буква „е“);
Предприемат подходящи мерки, за да гарантира правата, свободите и законните интереси на субектите на данни. Това включва най-малко правото на човешка намеса от страна на администратора и възможността субектът на данните да изрази гледната си точка и да оспори решение, което се основава на автоматизирано обработване на личните му данни (член 22, параграф 3);
Изрично да предоставят подробности относно правото на възражение (член 21, параграф 1 и 2) на вниманието на субекта на данни и да ги представи по ясен начин и отделно от всяка друга информация (член 21, параграф 4);
Спазват принципа за свеждане на данните до минимум, както и изискванията за ограничение на целите и принципите за ограничение на съхранението;
Личните данни в контекста на профилирането следва да бъдат обработвани добросъвестно, законосъобразно, пропорционално и за конкретни и легитимни цели;
Предприемат мерки да коригират факторите, които водят до неточности в личните данни;
Въведат надеждни мерки за постоянна проверка и гарантиране, че повторно използваните или получените по косвен път данни са точни и актуални;
Демонстрират, че субектите на данни разбират с какво точно се съгласяват, и също така да помнят, че съгласието невинаги представлява подходящо основание за обработване;
При наличие на легитимен интерес трябва да се извърши балансиране, за да се оцени дали пред интересите на администратора преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните;
Ограничат рисковете или грешките, които профилирането може да предизвика;
Периодично да оценяват качеството на използваните данни и алгоритми;
Гарантират, че профилирането и автоматизираното вземане на индивидуални решения (независимо дали включва профилиране или не) не се използват по начини, които оказват необосновано въздействие върху правата на физическите лица;
Ако от профилирането се извличат чувствителни предпочитания и характеристики, администраторът следва да гарантира, че: 1. обработването не е несъвместимо с първоначалната цел, 2. е определил законосъобразно основание за обработването на специалните категории данни, както и 3. е информирал субекта на данни относно обработването;
Извършват анализ на риска и оценка на въздействието върху защитата на данните;
Определят видовете потребители в информационните системи;
Утвърдят правила за отделните потребители на информационните системи, функционалните им задължения и процедурите за тяхната дейност, в които достатъчно ясно да са разписани принципите на взаимодействие на отделните потребители;
Утвърдят правила за обработка на личните данни за всяка една от поддържаните информационни системи;
Утвърдят правила и процедури за защита на личните данни, в т.ч. информационната/киберсигурност;
Утвърдят вътрешни правила за обучение и тренировка на служителите за действия в случаи на незаконосъобразно обработване на лични данни;
Поддържат журнални записи (log файлове) на действията на потребителите на информационните системи;
Имат налична документация къде и как на етапа на проектиране на информационните системи е приложен чл. 25 от Регламент (ЕС) 2016/679 (защита на данните на етапа на проектиране и по подразбиране);
Утвърдят политики и процедури за защита на личните данни, които гарантират спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД, при наемане на облачни услуги и тяхното управление по отношение на достъп/преносимост/възстановяване/унищожаване на данни, в т.ч. извършване на анализ на риска при използването на външен доставчик.

Права на физическите лица

Съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 в контекста на обработването на големи бази данни физическите лица имат следните права:

Да не бъдат обект на решение, което ги засяга в значителна степен и се основава единствено на автоматизирано обработване, без да се вземат предвид техните гледни точки (Модернизирана конвенция №108, член 9, параграф 1, буква „а“);
Да предявяват искове срещу администратора, който е създал профила, и срещу администратора, който е взел автоматизирано решение относно субект на данни (със или без човешка намеса), ако тези две образувания са различни;
Правото на достъп до личните данни, обработвани от администратора чрез автоматизирано вземане на решения, остава незасегнато (член 15);
Да получат подробности относно лични данни, които се използват за профилиране, включително категориите данни, които се използват за създаване на профил;
Да упражнят правата си на коригиране, изтриване и ограничаване на обработването. Администраторът на данни може да бъде освободен от задължението да съобщава на субекта на данните за всяко извършено коригиране или изтриване на неговите лични данни и когато такова уведомяване „е невъзможно или изисква несъразмерно големи усилия“ (Регламент (ЕС) 2016/679, член 19);
Да оспорват решения, които се основават единствено на автоматизирано обработване. Те не могат да упражняват това право, ако автоматизираното решение е разрешено в закон, който е приложим спрямо администратора и в който се предвиждат и подходящи мерки за защита на правата, свободите и законните интереси на субектите на данни;
Да бъдат уведомени за причините за извършваното обработване (Модернизирана конвенция №108, член 9, параграф 1, буква „в“);
Да бъдат информирани от администратора и при определени обстоятелства имат право да възразят срещу „профилирането“, независимо дали се извършва изцяло автоматизирано вземане на индивидуални решения, основано на профилиране;
Да могат да оспорват евентуални неточности в използваните от администратора на лични данни и релевантността на прилагания към тях профил (Обяснителен доклад към модернизираната Конвенция №108, параграф 75);
Да възразят срещу обработването (включващо профилиране) на основания, свързани с неговата конкретна ситуация;
Да възразят срещу обработване на техните лични данни за целите на директния маркетинг, което включва и профилиране, доколкото то е свързано с директния маркетинг.

Цифровата грамотност и повишаването на осведомеността за цифровите права, неприкосновеността на личния живот и защитата на данните сред гражданите и сред децата, както и повишаването на разбирането относно това къде и как потоците от данни се събират (т.е. извличане на данни от интернет, съчетаване на стрийминг данни с данни от социални мрежи и свързани устройства и обединяването им в нов поток от данни) са от изключително значение. Контролът от страна на лицата върху обработването на техните лични данни и осведомеността им по тези въпроси са от решаващо значение при анализа на големи информационни масиви: без това те няма да имат ясна представа кой е администраторът или обработващият лични данни и няма да могат да упражняват ефективно своите права. Във връзка с това КЗЛД следва да насочи усилията си в извършването на постоянен анализ на потенциалните въздействия на големите информационни масиви и интернет свързаните устройства върху етиката и морала. Целта на подобен подход са намирането на баланса между реализацията на ползите от технологиите за обществото и гарантирането на правата и свободите на хората, в т.ч. правото на защита на техните лични данни. КЗЛД би могла да бъде полезна с консултации и насоки към администраторите при определянето на ясни правила и процедури за работа с големи бази данни, съдържащи лични данни на физически лица, в целия процес по тяхното обработване с цел минимизиране на рисковете за лицата при евентуално разкриване на такава информация. Това съдействие от КЗЛД може да се получи в рамките на производството по провеждане на предварителна консултация на основание чл. 36 от Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка с чл. 58 – 61 от Правилника на КЗЛД и на нейната администрация, вкл. по инициатива на Комисията, когато обработването е за изпълнението на задача в полза на обществения интерес, включително обработване във връзка със социалната закрила и общественото здраве.