В отчета на ведомството пише, че през 2020 г. КЗЛД е сезирана с 680 жалби
Годишен отчет на Комисията за защита на личните данни за дейността ѝ през 2021 г.:
Статистика и анализ на постъпилите в КЗЛД жалби
През 2021 г. КЗЛД е сезирана с над 840 жалби, подадени от физически лица, с твърдения за нарушения при обработване на лични данни и упражняване на права. Забелязва се чувствително увеличаване на броя жалби в сравнение с предходната, 2020 г., когато броят на жалбите е 680.
Съотношението между подадените през 2020 и 2021 г. жалби е дадено в следната графика (фиг. 1):
Фиг. 1
На този фон се запазва тенденцията подадените през 2021 г. жалби да се отличават с правна и фактическа сложност, включително с намесата на международен елемент – жалбоподатели, които не са български граждани или администратори на лични данни с основно място на установяване извън територията на Република България, а също и неиндивидуализирани от жалбоподателите ответни страни, най-често администратори на електронни сайтове – обстоятелство, което изисква и сътрудничество с органите на МВР за установяване на последните. Фактическата и правна сложност на казусите налага провеждането на повече от едно открито заседание, допускане на експертизи, събиране на гласни доказателства, служебно събиране на писмени доказателства, извършване на проверки за установяване на относимите факти и обстоятелства, служебно конституиране на страни и сътрудничество с други надзорни органи, както и междуинституционално взаимодействие. В тази връзка и в съответствие със служебното начало за поредна година може да се отчете успешно междуинституционално взаимодействие/сътрудничество между Комисията, от една страна, и Националната агенция за приходите (НАП), Централната избирателна комисия (ЦИК), Националния институт по криминалистика, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, органите на МВР и Прокуратурата, от друга.
Като отрицателна тенденция в производствата, влияеща върху изхода им, все по-често се забелязва, че въпреки дадени от КЗЛД изрични указания за разпределяне на доказателствената тежест в процеса жалбоподателите не представят доказателства за твърдяното от тях нарушение. Липсата на процесуална активност от тяхна страна невинаги може да бъде компенсирано от служебното начало, доколкото страните следва да оказват съдействие на органа при събиране на доказателства, като са длъжни да предоставят доказателствата, от които черпят права и които се намират при тях и не се намират при административния орган (чл. 36, ал. 2 от АПК).
Секторите на дейност на АЛД, срещу които най-често са постъпвали през 2021 г. жалби от физически лица, са следните:
Видеонаблюдение 196 жалби
Банки и кредитни институции 64 жалби
Държавни органи 57 жалби
Телекомуникации 51 жалби
Физически лица 51 жалби
Политически субекти 46 жалби
Здравеопазване 29 жалби
Медии 22 жалби
Трудови и осигурителни услуги 12 жалби
Застраховане 9 жалби
Образование 4 жалби
Наблюдава се тенденция към драстично увеличаване на жалбите срещу осъществявано видеонаблюдение – през 2021 г. техният брой расте до 196. Този сектор запазва тенденцията си от няколко години за увеличаване на броя на жалбите. За 2017 г. жалбите, подадени в КЗЛД с твърдение за неправомерно обработване на лични данни чрез системи за видеонаблюдение, са били 32 броя, за 2018 г. броят им се доближава до 84 жалби, през 2019 г. е 102, а за 2020 г. секторът се превръща във водещ по брой жалби – общо 159, тенденция, която продължава и през 2021 г., когато броят на жалбите се увеличава и достига до 196.
Както и досега, видеонаблюдението може условно да се раздели на следните категории:
- Видеонаблюдение, осъществявано в жилищни сгради в режим на етажна собственост (ЕС): в тези случаи администраторът следва да получи съгласието на останалите живущи в етажната собственост, като за целта трябва да бъде взето Решение на проведено общо събрание на ЕС с 51 на сто от присъстващите. Дори да има такова решение, обхватът на видеонаблюдението трябва да бъде ограничен в рамките на общите части на жилищната сграда, като не трябва да се заснемат публични места – улици, тротоари, затревени площи, както и други сгради.
- Видеонаблюдение на имоти в режим на съсобственост: администраторът трябва да ограничи обхвата на видеозаснемане само до частта от имота, която е определена за ползване от него, а ако имотът не е поделен условно, се взема под внимание дали легитимният интерес на охраняващия има превес над интереса на субекта на данни.
- Видеонаблюдение между съседи, обитаващи съседни имоти: администраторът трябва да ограничи обхвата на видеозаснемане само до рамките собствения си имот, като не трябва да заснема публични места – улици, тротоари, затревени площи, както и чужди имоти.
- Видеонаблюдение на работното място: в случаите, в които администраторът, в качеството си на работодател, е инсталирал системи за видеонаблюдение с цел контрол на работния процес, следва да уведоми служителите за извършване на такова видеонаблюдение. От съществено значение в такива случаи е да се извърши преценка и да се балансират легитимните интереси на администраторите и правата и свободите на субектите на данни. В обхвата на видеонаблюдение не трябва да попадат стаи за почивка, санитарни помещение, помещения за преобличане.
Голяма част от жалбите касаят видеонаблюдение на обществени места – улици, тротоари, зелени площи. Практиката на КЗЛД и резултатите от контролната дейност констатират все по-често използването на „бутафорни“ камери, имитиращи осъществяване на видеонаблюдение, поставени с цел превенция срещу противоправни действия и евентуални криминални прояви.
Разглеждането на казуси, свързани с обработване на лични данни чрез изградени системи за видеонаблюдение, отнема сериозен финансов и експертен ресурс на КЗЛД. Отчита се липсата на уреждане на обществените отношения извън тези по Закона за частната охранителна дейност, свързани с изграждане и поддържане на системи за видеонаблюдение от физически и юридически лица с цел защита на имоти. Тежест представлява и липсата на териториални административни звена на КЗЛД, което налага разходване на средства и командироване на експерти за извършване на проверки на място. Впечатление прави обстоятелството, че в голяма част казусите са свързани с обострени междуличностни конфликти.
Ръст бележат жалбите, подадени срещу банки и дружества, предлагащи кредитни услуги. През 2020 г. техният брой е 49, а през 2021 г. достига 64. В тази категория жалби попадат освен твърдения за неправомерно предоставяне на лични данни за събиране на задължения от физическите лица, така и твърдения, свързани с употребата на лични данни за отпускане на кредити, без същите да са поискани и/или усвоени, особено такива, сключени в електронна среда посредством кандидатстване и отпускане на кредити по електронен път, като прави впечатление високият размер на отпуснатите средства. Нужно е да се посочи, че само по три от жалбите средствата, които са отпуснати, са в размер общо на 360 000 лв. В тази връзка се налага да бъде извършен анализ на необходимостта от законодателни промени с цел минимизиране на рисковете при индивидуализацията на физическите лица при отпускане на кредити.
Незначителен ръст се забелязва по отношение на жалбите, подадени срещу администратори в телекомуникационни сектор. През 2020 г. подадените жалби са 49, а за 2021 г. броят им е 51. Секторът остава сред водещите, срещу които най-често постъпват оплаквания, като предметът на жалбите, с които е сезирана КЗЛД, остава идентичен с жалбите, подавани в предходните години – предоставяне на лични данни за събиране на задължения, произтекли от сключени договори и електронни съобщения, сключване на договор за услуги без знание и съгласие на лицето и без реално същото да е ползвател на предоставената услуга.