Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи изслуша поуките от почти 4-годишния регламент
На 17 март 2022 г. се състоя организираното от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) публично изслушване относно прилагането на Общия регламент относно защитата на данните (GDPR) действащ вече почти четири години.
В изслушването, ръководено от председателя на комисията по граждански свободи Хуан Фернандо Лопес Агилар, евродепутатите и експертите обсъдиха актуални въпроси в три тематични панела.
В началото на първия панел Урсула Пахл (заместник генерален директор, Европейска организация на потребителите BEUC) описа опита на GDPR като смесен от гледна точка на защитата на потребителите: информираността на потребителите и бизнеса за поверителността е повишена, но някои бизнес практики остават под въпрос. Например компаниите може да не предлагат прозрачна информация, да не отговарят на заявки за достъп и рядко предлагат право на преносимост. Тя също така подчерта проблеми с тъмните модели или практики, които манипулират потребителите, за да повлияят на техния избор. Пахл препоръча да се направи механизмът на едно гише по-гъвкав, а компаниите да приемат поверителността на етапа на проектирането вместо декларации, които потребителите може да не четат. Насърчи и Европейския парламент да изготви силен Закон за изкуствения интелект, който да допълни правилата за защита на данните.
Глобалният служител по поверителност на Vodafone Мико Нива твърди, че GDPR е успял да постави поверителността в дневния ред на бизнеса и заседателните зали. Според Нива има неясноти в рамката, което може да направи поверителността ясна само за експерти. Той цитира определението за частни данни, практическото приложение на преносимостта и обхвата на изтриването на данни като фактори, които могат да причинят проблеми на организациите.
Софи Генврес от Френския орган за защита на данните (CNIL) каза, че нарастващият брой искания от граждани показва, че хората вече са по-наясно с правото си на защита на данните. Въпреки това организациите може да не са наясно със своите права и задължения. Идентифицирането на страната, отговорна за обработката на данни, може да бъде трудно и има проблеми около обработването на исканията и жалбите: гражданите понякога смятат, че въпросите, които повдигат, не се разглеждат задълбочено и прозрачно.
След въпроси на евродепутатите, Генврес заяви, че преразглеждането на GDPR би рискувало да навреди на правата, които гражданите имат сега, и вместо това вниманието трябва да се съсредоточи върху прилагането. В същото време GDPR е нова концепция и ние все още сме в първите дни на прилагането й, аргументира се тя.
След първия кръг от презентации евродепутатите заявиха, че хората може да не смятат, че имат правата, предоставени от GDPR, поради сложни процеси и липса на хармонизация. Те също така критикуваха невъзпиращите глоби, които представляват само малка сума от приходите на технологичните компании. Освен това евродепутатите попитаха за практически решения за хармонизиране, например единен образец на ЕС за жалби.
Изпълнение и сътрудничество
Във втория панел Мар Еспана Марти (директор на испанския орган за защита на данните, AEPD) каза, че GDPR като цяло е успешен в отговор на предизвикателствата на днешния ден. Националните административни процедури обаче не са достатъчно хармонизирани и националните органи за защита на данните (DPA) нямат ресурси, човешки и финансови, за да отговорят на всички искове. Тя също така повдигна въпроса за европейското законодателство, за което националните органи не научават предварително, въпреки че то ги засяга и дори може да им предостави нови правомощия. Националните ОЗД трябва да бъдат уведомени предварително чрез Европейския комитет за защита на данните (EDPB), аргументира се тя.
Тобиас Юдин от Норвежкия орган за защита на данните (Datatilsynet) каза, че националните органи все още се приспособяват към промените, внесени от GDPR. Въпреки че ситуацията с ресурсите е предизвикателство, органът иска едновременно да третира големи, системни случаи и в същото време да отговаря правилно на всички искания. Фрагментираното прилагане е проблем: Datatilsynet е компетентен да прилага GDPR, но не и регламента за ePrivacy, а предстоящият Закон за AI може да влоши този проблем, каза Юдин. Според него механизмът за обслужване на едно гише в момента работи добре в повечето случаи, а по-зле в случаите, които засягат целия единен пазар на ЕС.
Гуендал льо Гранд от EDPB подчерта ролята на институцията в центъра на настоящата схема за правоприлагане. Секретариатът е изправен пред рязко нарастване на работното си натоварване, а исканията за достъп до документи също се увеличават. Със своите настоящи инициативи EDPB продължава да насърчава обща европейска култура на правоприлагане и да засилва сътрудничеството между различни органи. Когато се споделя опит, националните власти могат ефективно да разследват проблемите и да определят приоритети, каза льо Гранд.
Глория Гонзалес Фустер, професор по научни изследвания във Vrije Universiteit, Брюксел описа проблеми с прилагането на правата, предоставени от член 78 от GDPR, по-специално правото на съдебно средство за защита срещу надзорен орган. Тъй като гражданите не знаят дали жалбата им в момента се обработва, те са в неизвестност и не могат да наложат правата си, каза тя. В същото време жалбите могат да бъдат отхвърлени по фалшиви основания, например поради липсващи прикачени файлове.
Коментирайки въпросите по прилагането, евродепутатите се изказаха в подкрепа на независими национални органи за защита на данните с достатъчно ресурси и попитаха как те вземат решения за приоритизиране на случаите.
Значими и трансгранични случаи
Започвайки третия панел, Максимилиан Шремс(Почетен председател на Европейския център за цифрови права NOYB) заяви, че процедурните въпроси в момента са основният проблем за трансграничните дела. Той описа проблеми с компетентността и отзивчивостта на някои органи за защита на данните. В същото време обхватът на жалбите се определя по различен начин в цяла Европа: например в Австрия той се определя от жалбоподателя, а в Ирландия – от националния орган. Коментирайки обслужването на едно гише, Шремс твърди, че механизмът се подкопава от националните органи, които не участват в него с добра воля, например чрез задържане на доказателства и документи. Освен това някои органи са по-прозрачни от други, публикувайки много повече документи годишно със същия оперативен бюджет. Ефективността може да бъде важен фактор наред с ресурсите, твърди Шремс.
Мария Магиерска (PhD изследовател в Европейския университетски институт) подчерта значението на трансграничните казуси като демонстрация на рамката на GDPR на практика. Въпреки че повечето национални органи искат да си сътрудничат, някои проблеми остават, каза тя. Настоящият механизъм за сътрудничество е проектиран по начин, който разчита на органите, които желаят да си сътрудничат, и е проблематично, че GDPR не предвижда краен срок за проекторешения – които понякога отнемат години, за да пристигнат. Магиерска призова за въвеждане на крайни срокове и посочи, че някои инструменти, предоставени от GDPR, като съвместни операции или правоприлагане, в момента не се използват.
Представлявайки ГД „Правосъдие“ на Европейската комисия, Оливие Микол заяви, че в момента работи механизмът на едно гише. Той изтъкна наскоро публикуваните насоки на EDPB за трансгранично сътрудничество като важна стъпка. Микол посочи, че различните национални органи имат различни предизвикателства: някои от тях се занимават с по-големи компании с по-добри ресурси, които ще оспорват решения в съда. Комисията вече е започнала четири дела за нарушения като част от усилията за прилагане, каза Микол.
В своите реакции евродепутатите попитаха какви срокове трябва да бъдат въведени за вземане на решения, кои технически решения биха могли да подобрят обработката на делата и какво е въздействието на неотдавнашното решение на СЕС относно обслужването на едно гише. В същото време те биха искали Комисията да поеме по-активна роля.
При закриване на изслушването генералният директор на ГД „Правосъдие“ Ана Галего приветства дебата относно подобряването на прилагането на GDPR. Тя заяви, че GDPR е оказал реално въздействие върху правата на гражданите. Подчерта и важността на сътрудничеството между националните органи.
Изслушването е достъпно в Мултимедийния център на европарламента.