Кои български казуси влязоха в годишния отчет на Европейския комитет по защита на данните?

Българският надзорен орган е наложил административни санкции в размер на 265 207 евро

Комисията за защита на личните данни съобщи през седмицата, че на 2 юни 2021 г. Европейският комитет по защита на данните (EDPB) e представил своя Годишен доклад за 2020 г., озаглавен „Гарантиране на правата за защита на данните в променящия се свят”.

Европейският комитет за защита на данните (ЕКЗД) е независим европейски орган, създаден с Общия регламент относно защитата на данните (GDPR), който има за цел да осигури съгласувано прилагане на правилата за защита на данните в Европейското икономическо пространство (ЕИП). Тази цел се постига чрез насърчаване на сътрудничеството между националните надзорни органи и издаване на общи насоки за цялото ЕИП относно тълкуването и прилагането на правилата за защита на данните. ЕКЗД е съставен от представители на националните органи за защита на данните и Европейския надзорен орган по защита на данните. Без право на глас в него участват представители на Европейската комисия и на надзорните органи на страните от ЕИП (Исландия, Лихтенщайн и Норвегия), които също са членове на ЕКЗД.

В Годишния доклад ЕКЗД отчита работата си по всички направления в своята дейност – издаване на насоки, препоръки, становища, решения; провеждане на консултации; насърчаване на сътрудничеството между органите по защита на данните и т.н.

Докладът на ЕКЗД за 2020 г. предоставя подробен преглед на работата, извършена от Комитета през годината, белязана от световната пандемия от КОВИД-19, променила значително живота на хората в целия свят. По думите на председателя на ЕКЗД, Андреа Йелинек, „локдауните през 2020 г. във всички наши държави не означават спад в дейността на ЕКЗД”. Комитетът отчита, че 2020 година е белязана от много важни развития в правната сфера на ЕС за защита на данните, изискващи неговия експертен опит и насоки. Във връзка с предприетите в държавите-членки на ЕИП мерки за наблюдение, ограничаване и смекчаване на разпространението на вируса, Комитетът е издал насоки относно приложенията за местоположение и проследяване на контакти; обработката на здравни данни за научни изследвания; ограниченията на правата на субекта на данните при извънредно положение и обработката на данни в контекста на повторно отваряне на граници.

Отчетени са дейностите на ЕКЗД, последващи Решението на Съда на Европейския съюз по случая Schrems II, което има значителни последици за базираните в ЕИП субекти, които прехвърлят данни в САЩ и други трети държави.

През 2020 г. ЕКЗД определя своята стратегия за 2021-2023 г., която обхваща четири основни стълба със стратегически цели. За всеки от стълбовете е определен набор от ключови действия, които да спомогнат за постигането на тези цели.

Годишният доклад на ЕКЗД за 2020 г. е публикуван ТУК.

В документа пише, че българският надзорен орган е издал 426 решения по жалби, които е разгледал, и е наложил административни санкции в размер на общо 518 700 лева (265 207 евро). Повечето нарушения са извършени от администратори на данни, обработващи лични данни от видеонаблюдение, както и в сферата на телекомуникациите, медиите, банките и маркетингови компании, пише в доклада.

 

Можете да споделите: