Какво пише в отчета на Комисията за защита на личните данни за подадените жалби?

Този документ е важен, защото в него има за всекиго по нещо – и за хората, които търсят правата си, и за администраторите, които ползват личните данни на хората. Затова ще публикувам отчета – всеки ден по малко, дано повече хора го прочетат!

Годишен отчет на Комисията за защита на личните данни за дейността ѝ през 2019 г.:

III. ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА СУБЕКТИТЕ НА ДАННИ ПРИ ОБРАБОТВАНЕ НА ЛИЧНИТЕ ИМ ДАННИ

  1. Производства по разглеждане на жалби и искания. Прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 при разглеждане на жалби

Едно от правомощията на КЗЛД като част от осъществяването на цялостна контролна дейност в областта на защитата на личните данни е разглеждането на жалби, подадени от физически лица срещу АЛД и/или ОЛД за нарушения на правата им, предвидени в ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679.

През 2019 г. с приемането на измененията и допълненията в ЗЗЛД и на нов Правилник за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (обнародван в ДВ, бр. 60 от 30.07.2019 г.), както и с приемането на промени в Закона за съдебната власт и Административнопроцесуалния кодекс (обнародвани в ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), бяха въведени изменения в националното законодателство на Република България, които както пряко, така и косвено влияят върху производството по разглеждане на жалби.

Следва да се отбележи, че в ЗЗЛД са предвидени допълнителни, извън тези, посочени в Регламент (ЕС) 2016/679, състави на нарушения, съобразно дерогациите, предвидени в последния, в това число такива, касаещи обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното или литературното изразяване.

Регламент (ЕС) 2016/679 не се прилага за обработване на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнение на наложените наказания, включително предпазването и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност. Такива правила са разписани в ЗЗЛД, глава 8 от закона Правила за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентни органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване. С последните са въведени изискванията на Директива ЕС 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г., като в компетентността на КЛЗД са разглеждането и произнасянето по жалби с такава специфична предметна насоченост.

Важно уточнение е, че извън компетентността на КЗЛД е надзорът на дейностите по обработване, извършени от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции, доколкото съобразно промените в ЗЗЛД и Закона за съдебната власт компетентен да разглежда и да се произнася по жалби с такъв предмет е Инспекторатът към Висшия съдебен съвет.

Новата нормативна уредба в сферата на защитата на личните данни предвижда различни срокове за сезиране на КЗЛД с оглед дата на извършване на твърдяното нарушение. Жалбите и исканията, касаещи нарушения, извършени до влизане в сила на измененията на ЗЗЛД, могат да се подават в едногодишен срок от узнаване на нарушението от страна на искателя, но не по-късно от пет години от извършването му. За нарушения, извършени след тази дата, субектът на данните има право да сезира КЗЛД в срок от 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му. Сроковете са преклузивни, а пропускането им води до невъзможност за упражняване на правомощията на КЗЛД и произнасяне по съществото на спора.     Както и досега, в производствата за разглеждане на жалби от КЗЛД не се дължат такси и в тази връзка възможността за защита на правата, предвидени в ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679, е достъпна за всяко физическо лице. Остава възможността физическо лице да сезира за нарушението и съответния компетентен административен съд, но посоченото право не може да бъде упражнено, ако има висящо производство пред КЗЛД за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда.

Съгласно изискванията на ПДКЗЛДНА, в сила от 30.07.2019 г., производството по жалби започва по писмено или устно искане от физическото или юридическото лице. Писмените искания се подават в деловодството на Комисията с писмо, по факс или по електронен път на имейла на КЗЛД, като в последния случай жалбата трябва да бъде оформена като електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис (КЕП).

С оглед спецификата на производството в ПДКЗЛДНА са разписани изисквания по отношение съдържанието на жалбата, като следва да се отбележи, че липсата на някои от реквизитите води до нередовност на искането. Жалбата следва да съдържа: дата на узнаване на нарушението; посочване на лицето, срещу което е подадено искането; дата и подпис. Необходима е точната идентификация на жалбоподателя, доколкото съществото на производството касае нарушения по отношение на личните данни на конкретно лице, поради което по отношение на искателя/жалбоподателя в жалбата следва да са посочени: имена, адрес за кореспонденция и постоянен адрес, телефон за връзка, електронен адрес (при наличие).

Въведеното изискване за посочване на постоянен адрес на подателя е обусловено от измененията в местната подсъдност на постановените от КЗЛД актове в производствата по жалби. Съгласно чл. 133, ал. 1 и 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) (разпоредбата, изменена с ДВ, бр. 77 от 2018 г. в сила от 1.01.2019 г.) делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалище на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете се разглеждат от Административен съд София-град. Когато посочените в акта адресати са повече от един и са с различен постоянен адрес или седалище, но в рамките на един съдебен район, делата се разглеждат от административния съд в района на териториалната структура на органа, издал акта. Във всички останали случаи делата се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа. В тази връзка следва да се отбележи, че преди цитираните изменения постановените от КЗЛД актове в производството по жалби бяха подсъдни единствено на Административен съд – София-град (АССГ), като първа инстанция.

Производството по жалба се развива по реда на АПК и е предвидено в чл. 38 от ЗЗЛД – приключва с административен акт на КЗЛД, който има характер на индивидуален административен акт, подлежащ на двуинстанционен съдебен контрол.

С решението си по същество на жалба КЗЛД може да остави жалбата без уважение като неоснователна – когато не се установи нарушение на правата на жалбоподателя, а при основателна жалба КЗЛД следва да упражни някое от предвидените в чл. 58, §2 от Регламент (ЕС) 2016/679 корективни правомощия:

a) да отправя предупреждения до АЛД или ОЛД, когато има вероятност операции по обработване на данни, които те възнамеряват да извършат, да нарушат разпоредбите на настоящия регламент;

б) да отправя официално предупреждение до АЛД или ОЛД, когато операции по обработване на данни са нарушили разпоредбите на настоящия регламент;

в) да разпорежда на АЛД или ОЛД да изпълни исканията на субекта на данни да упражнява правата си съгласно настоящия регламент;

г) да разпорежда на АЛД или ОЛД да съобрази операциите по обработване на данни с разпоредбите на настоящия регламент и ако е целесъобразно, това да стане по указан начин и в определен срок;

д) да разпорежда на АЛД да съобщава на субекта на данните за нарушение на сигурността на личните данни;

е) да налага временно или окончателно ограничаване, в т.ч. забрана, на обработването на данни;

ж) да разпорежда коригирането или изтриването на лични данни, или ограничаването на обработването им съгласно чл. 16, 17 и 18, както и уведомяването за тези действия на получатели, пред които личните данни са били разкрити съгласно чл. 17, §2 и чл. 19;

и) да налага административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ съгласно чл. 83 в допълнение към мерките, посочени в настоящия параграф, или вместо тях в зависимост от особеностите на всеки отделен случай;

й) да разпорежда преустановяването на потока на данни към получател в трета държава или към международна организация.

Допустимо е кумулативното налагане на административно наказание „глоба“ и/или „имуществена санкция“ в допълнение към наложена принудителна административна мярка, каквито по същество са тези по буква „а“, „б“, „в“, „г“, „д“, „е“, „ж“ и „й“ от Регламента.

Измененията на ЗЗЛД с оглед целесъобразност и процесуална икономия допускат, когато жалбата е очевидно неоснователна или прекомерна, с решение на КЗЛД същата да се остави без разглеждане.

Следва да се отбележи, че в КЗЛД постъпват много на брой искания, наименувани „жалби“, относно упражняването на права на субекти на данните по Регламент (ЕС) 2016/679, доколкото с приемането и действието на Общия регламент относно защитата на данните от 25 май 2018 г. се въвежда разширен кръг от права на физическите лица и се вменяват допълнителни задължения на администраторите на лични данни. В резултат на това обстоятелство гражданите активно търсят съдействие и разяснение относно прилагането на новата правна рамка, и по-конкретно, упражняването на права от субекти на данни. В отговор при спазване на принципа за бързина, процесуална икономия и целесъобразност КЗЛД, като надзорен орган по смисъла на чл. 51, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679, в съответствие с чл. 57, §1, буква „б“ насърчава обществената информираност и разбиране на рисковете, правилата, границите и правата, свързани с упражняването на права, като указва на субектите на данни специалния ред и условия за упражняване правата по Регламент (ЕС) 2016/679 – право на достъп, право на коригиране, право „да бъдеш забравен“, право на ограничаване на обработването, право на преносимост на данните, право на възражение и произтичащите от тях последици и отговорност за администраторите на лични данни, както и възможността за сезиране на надзорния орган.

Можете да споделите: