Пренебрежителното отношението на някои PR агенции към защитата на личните данни не се дължи само на митовете
Прегледах сайтове на няколко PR агенции след семинара за комуникатори и митовете за GDPR. Голяма част от фирмените им сайтове нямат нито ред за защитата на личните данни, които обработват.
Затова и на семинара обсъдихме Мит № 2 За кого се отнася
Ето и един от слайдовете на КЗЛД – Мит № 2. Току що съм спукала неговия балон
Мит № 2 За кого се отнася
Вариант 1: Не се отнася до мен, защото не извършвам дейност, а само съхранявам данни
Вариант 2: Не се отнася до мен, защото имам по-малко от 250 служители
Вариант 3: Не се отнася до мен, защото съм администратор на лични данни, но обработвам данните само за лична употреба
Вариант 4 (PR агенциите): Не се отнася до мен, защото аз съм междинно звено между медиите и клиента
На семинара проследихме зараждането на всеки от митовете – например откъде се взеха тези 250 души граница. Както и защо агенциите са обработващи лични данни при прилагането на договорите с възложителите си. И съответно във всеки момент трябва да са подготвени администраторът да им изпрати екип за одит на процедурите, които прилагат в работата си.
Но дори и там, където на сайтовете има публикувана фирмена политика за обработване на лични данни, тя е далеч от съвършенството. Например твърдението, че „Съгласието може да е било под формата на попълване на присъствен списък на събитие, организирано от нас…“
Да, като попълвам името си в присъствен списък аз давам съгласието си да бъдат обработени личните ми данни за целите на провеждане на съответното събитие, но само за него. И имам право да знам какво се случва с тези данни след това. И Политиката трябва да ми го каже, както и срокът, в който те ще бъдат обработвани и след който ще бъдат унищожени.
Не приемам аргумента, че фирмените политики са изработени от компетентни юристи и нямам право на мнение. Браншът е специфичен и трябва да се отчитат особеностите му. Затова и са специализираните семинари.