Неделна разходка 38: Защо няма да се присъединя към колективен иск за изтеклите данни

Всяка неделя разказвам за смешни истории, свързани със социалните мрежи, GDPR и сигурността на личните данни в интернет. Тази седмица ще ви разкажа защо според мен е смешно да се включа в инициативата на двама адвокати да се търсят обезщетения за неимуществени вреди след изтичането на лични данни от НАП.

В понеделник гледах двама адвокати, които се хвалеха, че ще поведат съдебна битка срещу НАП, в резултат на която 100 души ще получат по 1000 лева обезщетения заради неимуществените вреди от техни притеснения какво лошо може да им се случи.

Ето защо няма да се включа в подобни инициативи.

Според Препоръка на Комисията от 11 юни 2013 година за общи принципи на механизмите за колективни искове за преустановяване на нарушения и колективни искове за обезщетение в държавите членки, свързани с нарушения на правата, предоставени съгласно правото на Европейския съюз:

III. Общи принципи за колективната защита под формата на искове за преустановяване на нарушения и колективната защита под формата на искове за обезщетение на вреди

Процесуална легитимация за предявяване на представителни искове

  1. Държавите членки следва да определят представителни организации, които могат да предявяват представителни искове въз основа на ясно определени условия за допустимост. Тези условия следва да включват поне следните изисквания:

а) организацията следва да е с нестопанска цел

б) следва да е налице пряка връзка между основните цели на организацията и правата, предоставени от правото на Европейския съюз, за които се претендира, че са били нарушени, и по отношение на които е заведен искът;

както и

в) организацията следва да има достатъчен капацитет от гледна точка на финансови средства, човешки ресурси и правен експертен опит да представлява множество ищци в техен най-добър интерес.

Финансиране

  1. При откриване на производството страната ищец следва да декларира пред съда произхода на средствата, които ще използва, за да придвижи съдебния иск.
  2. Съдът следва да може да спре производството, ако в случай на използване на финансови средства, предоставени от трета страна,:

а) е налице конфликт на интереси между третата страна и страната ищец и нейните членове;

б) третата страна не разполага с достатъчни средства, за да изпълни финансовите си ангажименти към страната ищец, по чиято молба е образувано производството по колективния иск;

в) страната ищец не разполага с достатъчни средства, за да плати всички разноски на насрещната страна в случай на неуспех на производството по колективния иск.

Процесуално представителство и адвокатски хонорари

  1. Държавите членки следва да гарантират, че адвокатските възнаграждения и методът за тяхното изчисляване не създават стимули за воденето на съдебни производства, които са ненужни от гледна точка на интереса на всяка от страните.
  2. Държавите членки не следва да допускат адвокатски хонорари, които се определят според присъденото обезщетение и по този начин крият риск от създаване на такива стимули. Държавите членки, които по изключение позволяват адвокатските хонорари да се определят според присъденото обезщетение, следва да предвидят подходяща национална уредба на тези хонорари при дела по колективни искове, като по-специално се отчита правото на пълно обезщетение на членовете на страната ищец.

Да обобщя – колективните искове да се подават от достатъчно финансово обезпечени неправителствени организации, а адвокатския хонорар да не се определя според присъденото обезщетение. Може и да не съм прецизна във формулировките, но както моите читатели знаят, аз не съм юрист. Просто търся аргументи. Последните два намерих в Регламент (ЕС) 206/679.

Според Общия регламент относно защитата на данните (GDPR):

Член 80

Представителство на субектите на данни

1.Субектът на данни има право да възложи на структура, организация или сдружение с нестопанска цел, което е надлежно учредено в съответствие с правото на държава членка, има уставни цели, които са в обществен интерес и действа в областта на защитата на правата и свободите на субекта на данни по отношение на защитата на неговите лични данни, да подаде жалба от негово име и да упражни от негово име правата по членове 77, 78 и 79, както и правото на обезщетение по член 82, когато то е предвидено в правото на държавата членка.

2.Държавите членки могат да предвидят всяка структура, организация и сдружение по параграф 1 от настоящия член, независимо от възложения от субекта на данни мандат, да има право да подаде в съответната държава членка жалба до надзорния орган, който е компетентен съгласно член 73, и да упражни правата по членове 78 и 79, ако счита, че правата на субект на данни съгласно настоящия регламент са били нарушени в резултат на обработването на лични данни.

Съображение (142) Когато субектът на данни смята, че правата му по настоящия регламент са нарушени, той следва да има право да възложи на структура, организация или сдружение с нестопанска цел, което е учредено съгласно правото на държава членка, има уставни цели, които са от обществен интерес и работи в областта на защитата на личните данни, да подаде жалба от негово име до надзорен орган, да упражни правото на средства за съдебна защита от името на субектите на данни или ако то е предвидено в правото на държавата членка да упражни правото на обезщетение от името на субектите на данни. Държавите членки могат да предвидят такава структура, организация или сдружение да има право да подаде в тази държава членка жалба, независимо от възложения от субекта на данни мандат, и право на ефективни правни средства за защита, когато има основания да смята, че правата на субект на данни са били нарушени в резултат на обработване на лични данни, което нарушава настоящия регламент. Тази структура, организация или сдружение не може да има право да претендира за обезщетение от името на субекта на данни, независимо от възложения от субекта на данни мандат.

Можете да споделите: