Защо Европейският икономически и социален комитет туитна становището си за киберсигурността от януари?

На 23 януари 2019 г. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) съобщи, че подкрепя инициативата на Комисията за създаване на европейски център за промишлени, технологични и изследователски експертни познания в областта на киберсигурността и Мрежа от национални координационни центрове.

Тези дни ЕИСК напомни в Twitter за становището си по проекторегламента, изготвено от Антонио Лонго и Алберто Мацола. Може би просто комитетът иска да популяризира превода на документа на езиците на ЕС. А може и да иска да подскаже на държавите в ЕС, че предстои създаване на правила за усвояване на бюджет от 2 милиарда евро по линия на програмите „Цифрова Европа“ и „Хоризонт Европа“, както и финансовия принос на държавите-членки, който ще е поне равен на вноската на ЕС.

Няколко са забележките към проекта: “В предложението би трябвало по-ясно да се посочи по какъв начин Центърът може да участва в координирането на финансирането на програмите „Цифрова Европа“ и „Хоризонт Европа“ и по-конкретно според какви ръководни насоки ще бъдат изготвени и възложени евентуални договори за обществени поръчки. Това е от ключово значение, за да се избегне дублиране или припокриване. Освен това, за да се увеличи финансовият пакет, се препоръчва разширяване на взаимодействието с други финансови инструменти на ЕС (напр. регионалните фондове, структурните фондове, МСЕ, Европейски фонд за отбрана, InvestEU и др.)“, се казва в становището.

ЕИСК отбелязва, че Консултативният съвет би трябвало да се състои от 16 членове и че не са ясно посочени механизмите, чрез които ще се осъществяват връзки с предприятията, университетите, научните изследвания и потребителите. Комитетът смята, че е полезно и подходящо членовете на този съвет да се отличават с високи познания в тази сфера и балансирано да представляват различните участващи сектори.

ЕИСК счита, че е важно да се определят редът и условията за сътрудничество и отношенията между Европейския център и националните центрове. Важно е също така, националните центрове да бъдат финансирани от ЕС, поне що се отнася до административните разходи, като се улесни административната хармонизация и хармонизацията на уменията, с цел намаляване на съществуващите различия между европейските държави.

В съответствие със своите предходни становища, ЕИСК подчертава значението на отличното образование и обучение на човешките ресурси в областта на киберсигурността, включително чрез специални учебни, университетски и следдипломни програми. Важно е също така да се осигури достатъчна финансова подкрепа за МСП и стартиращите предприятия от сектора, което е от съществено значение за разработването на авангардни научни изследвания.

ЕИСК счита, че е от съществено значение по-добре да се изяснят съответните отговорности и разграничения между мандата на Центъра и този на ENISA, като ясно се определят условията за сътрудничество и взаимна подкрепа и се избягва припокриването и дублирането на усилията . В предложението за регламент се предвижда присъствието на представител на ENISA като постоянен наблюдател в Управителния съвет, но това присъствие не е гаранция за структуриран диалог между двата органа. Подобни проблеми възникват във връзка с другите органи, които се занимават с киберсигурност, като EDА, Европол и CERT-EU. Във връзка с това представлява интерес меморандумът за разбирателство, подписан през май 2018 г. между ENISA, EDA, Европол и CERT-EU.”

Във връзка с това становище разгледах изследването на съществуващите  центрове, лаборатории и институти по киберсигурност по държави. На картата  България присъства с 13 структури, включително университети.

Можете да споделите: