Будапеща домакинства Пролетната конференция на европейските органи по защита на данните

КЗЛД стана част от нейния постоянен управителен комитет

Директорът на хърватската Агенция за защита на личните данни (AZOP) Здравко Вукич е приветствал участниците в 31-та пролетна конференция на европейските надзорни органи за защита на данните, която се проведе в Будапеща от 10 до 12 май 2023 г.

Вукич, като домакин на миналогодишната Пролетна конференция, посочил  във встъпителната си реч, че надзорните органи в цяла Европа имат общ глас и споделят едни и същи цели и предизвикателства. GDPR определено все още не е разкрил пълния си потенциал, но остава един от най-силните и всеобхватни закони за регулиране на събирането и използването на лични данни от правителствата и частния сектор, смята Вукич. Без съмнение GDPR неизмеримо подобри правата на поверителност на хората и се превърна в компас за страни извън Европейския съюз, които искат да осигурят на своите граждани високо ниво на защита на личните данни.

Конференцията на европейските надзорни органи, т.нар. Пролетна конференция е затворена само за членове и наблюдатели и се състои от 62 национални и регионални надзорни органи за защита на данните, Европейската комисия, Европейския парламент, Агенцията на Европейския съюз за основните права, Европол, Евроюст и Съвета на Европа.  Това е изключителна възможност за надзорните органи да обсъдят проблемите, пред които са изправени, както и да обменят добри практики, да споделят опит и да придобият нови знания в областта на защитата на личните данни.

Хърватският надзорен орган е пълноправен член на Конференцията с право на глас от 2008 г., а миналата година, под егидата на правителството на Република Хърватия, за първи път беше домакин и организира юбилейната 30-та пролетна конференция в Кавтат, където беше взето решение за ускоряване на ратификацията на Конвенция 108+.

Конвенция 108+, която е незаменим инструмент за защита на личния живот и достойнството на хората в модерния свят, управляван от данни, беше ратифицирана от Република Хърватия през 2019 г., като по този начин допълнително подобри защитата на личните данни на нейна територия.

Темите на тазгодишната конференция бяха въздействието на новите технологии върху правото на неприкосновеност на личния живот и защита на данните, взаимодействието на законите за защита на конкуренцията и защитата на данните, добрите практики при осъществяване на сътрудничество между органите за защита на данните, както и защитата на неприкосновеността на личния живот на децата в цифрова среда (съпътстващо събитие, организирано от италианското DPA, Garante Privacy), и ролята на длъжностното лице по защита на данните в рамките на организацията.

Ролята на длъжностното лице по защита на данните беше обсъдена на симпозиума за поверителност през 2023 г., в панела „Бъдещето на служителите по защита на данните“, където участва и директор Вукич. Тогава той посочва, че разбирането на важността на ролята на длъжностните лица по защита на данните сред администраторите на данни, както и техните познания, все още са на ниско ниво и че служителите нямат достатъчно независимост в своите работа.

Агенцията обаче винаги е била поддръжник на служителите по защита на данните и непрекъснато организира различни обучения, специално предназначени за служители, като ще продължи да прави същото чрез изпълнението на европейския проект ARC II . Този проект, който се реализира с цел оказване на подкрепа на микро, малки и средни предприемачи за хармонизиране на бизнеса със законовите разпоредби за защита на данните, беше представен и на участниците в Пролетната конференция.

На 17 май 2023 г. българската Комисия за защита на данните съобщи в сайта си, че в Пролетната конференция са взели участие председателят й Венцислав Караджов и началникът на отдел „Международно сътрудничество и управление на проекти”, Христо Аламинов.

В сайта пише: През първите два дена се проведоха закритите сесии на Конференцията, предназначени за нейни членове, а в последния ден, за пръв път в историята на Конференцията бе организирана открита сесия за представители от публичния сектор, бизнеса, неправителствените организации и академичните среди. Организаторите бяха подбрали три основни теми за закритата сесия и една – за откритата.

Първата тема бе посветена на новите технологии – оценка на социалните въздействия от използването на нови технологии в различни области. Отчетено бе, че технологиите позволяват използването на лични данни в безпрецедентен мащаб и преобразяват както икономиката, така и социалния живот. Подчертано бе, че поради скоростта на технологичните промени понякога е трудно да се реагира бързо и да се оценява въздействието им върху ежедневието. Разгледани бяха тези въздействия върху хората – тяхното мислене, човешки взаимоотношения, върху начина, по който функционира обществото.

Един от фокусите на Конференцията бе регулацията за конкуренцията. Целта на този панел бе да бъдат представени взаимовръзките между правилата за защита на конкуренцията и правото на защита на личните данни, както и да се идентифицира как тези две области на правото могат да се подкрепят взаимно и да са от полза за обществото. През последните десетилетия обработването и използването на лични данни нарасна до такава степен, че има значително икономическо въздействие с огромни печалби. Операциите по обработване на лични данни могат да осигурят голямо конкурентно предимство за компаниите и хората. Същевременно, възниква въпросът дали достъпът до тези данни се получава при справедливи условия и дали все още има шанс за лоялна конкуренция. На Конференцията бе подчертано, че надзорните органи, които прилагат правилата за защита неприкосновеността на личния живот и конкуренцията, трябва да действат по единен начин, за да постигнат справедливост както в конкуренцията, така и при обработването на лични данни.

Една панелна дискусия бе посветена на предоставяне на актуална информация за съдебни решения – за най-важните случаи на съдилищата в Страсбург и Люксембург, като бе отбелязано, че съдебната практика на Европейския съд и Европейския съд по правата на човека е област, в която е трудно да се поддържа бързо темпо. Разгледани бяха добри практики и казуси от сътрудничеството в правоприлагането между държави във и извън ЕИП. Целта бе да се сподели опит, натрупан в сътрудничеството по правоприлагане между държави извън сътрудничеството по Общия регламент относно защитата на данните.

В последния ден на Конференцията се състоя „Открита сесия”, чиито фокус бе темата за Длъжностните лица по защита на данните (ДЛЗД). Безспорна е ролята в рамките на техните организации за постигане на съобразена с изискванията за поверителност среда. Компетентността и отношението на ДЛЗД могат да изградят или да нарушат стандарта за защита на данните на една организация. Ако тези позиции се заемат от висококвалифицирани професионалисти, спазването на правилата за защита на данните ще бъде по-добро и по този начин ще се облагодетелства обществото. На Конференцията бе подчертано, че ДЛЗД трябва да си сътрудничат с органите по защита на данните, като и двете страни могат да спечелят от тази връзка. Споделени бяха добри практики в обучението на ДЛЗД. Подчертано бе и значението на добре развитите мрежи на ДЛЗД за поддържане на актуални информация, знания, ноу-хау и най-добри практики.

Традиционно Пролетната конференция завърши с приемането на резолюции от обсъжданията. Наред с резолюцията, с която се изменят процедурните правила за функционирането на Конференцията, беше приета и резолюция относно необходимостта от засилено сътрудничество в областта на защитата на данните и конкуренцията.

Чрез втората резолюция националните надзорни органи по защита на личните данни, членове на Конференция, се ангажират да работят за засилено сътрудничество в постигането на напредък както в защитата на основните права на неприкосновеност на личния живот, така и в защитата на личните данни и в честната конкуренция, като задълбочат сътрудничеството и обмена на информация с органите по защита на конкуренцията. Вносители на резолюцията бяха домакинът на Конференцията – Националният орган по защита на данни и свободата на информация на Унгария, както и Комисията за защита на личните данни на Република България, подпомагани от Европейския надзорен орган по защита на данните и Норвежкия орган по защита на личните данни.

КЗЛД стана част от постоянния Управителен комитет на Конференцията, като в следващите две години нейни представители ще бъдат ангажирани активно с институционалното изграждане и годишните й издания.