Какво включва регистърът на трансграничните плащания, който трябва да водят доставчиците на платежни услуги?

Санкцията за лице, което не спазва закона, е от 500 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 20 000 лв.

На 29 март 2023 г. Националната агенция за приходите припомни, че доставчиците на платежни услуги водят регистър на трансграничните плащания.

В съобщението на приходната агенция пише:

„Доставчиците на платежни услуги, като банки, дружества за електронни пари, платежни институции и други, са задължени да подават данни в НАП за обработените от тях трансгранични плащания, за което е необходимо да водят електронен регистър. Това предвиждат промените в Закона за ДДС, обнародвани в Държавен вестник, брой 102/23.12.2022 г., които ще влязат в сила от 1 януари 2024 г.

На 8 декември 2022 г. НАП за първи път съобщи, че Доставчиците на платежни услуги ще подават данни за продавачите, които са получили 25 или повече трансгранични плащания за три месеца

На данъчните власти се предава само информация, свързана с преводи, които е вероятно да са свързани с икономическа дейност. Няма да се обменят потребителски данни и причините за плащането, написа тогава агенцията.

В съобщението от март пише, че „целта на новите правила за събиране и отчитане на данни за трансгранични плащания, свързани с електронната търговия и въвеждането на някои изисквания за доставчиците на платежни услуги, е да се противодейства на измамите с ДДС при онлайн продажбите и да бъдат идентифицирани продавачите в интернет.

Доставчиците на платежни услуги трябва да вписват в регистъра информация за лицата, които са получили 25 или повече трансгранични плащания за тримесечие, по-конкретно: данни за местонахождението и името на получателя на плащането, номер по ДДС или друг данъчен номер, дата, час, сумата и валутата на трансграничното плащане и други. Информация за паричния поток НАП ще събира и обобщава и от доставчиците на платежни услуги, обслужващи платци, когато плащанията са наредени към получатели в трета страна, уточняват от приходната агенция.

Данните за трансграничните плащания ще се отчитат на всеки три месеца, като информация за тях ще се подава към НАП в месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят. Първото отчитане е за периода януари-март 2024 г. и следва да се направи от 1 до 30 април 2024 г., напомнят от приходната агенция.

Обобщените данни от регистъра, подадени в НАП, ще бъдат изпращани към Централната електронна система с информация за плащанията (CESOP), където ще бъдат обработвани и съхранявани на ниво Европейска комисия.

А ето и новите текстове в закона:

§19.Създава се глава дванадесета „a“ с чл. 123а:

„Глава дванадесета „а“

ОБЩИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ДОСТАВЧИЦИТЕ НА ПЛАТЕЖНИ УСЛУГИ

Задължения за доставчиците на платежни услуги

Чл. 123а. (1) Данъчно задължено лице, което е доставчик на платежни услуги на получател, във връзка с трансграничните плащания е длъжен да води електронен регистър на получателите и на плащанията за всяко календарно тримесечие, когато:

  1. местонахождението на доставчика на платежни услуги на платеца и местонахождението на доставчика на платежни услуги на получателя на трансграничното плащане е в различни държави членки;
  2. е предоставил платежни услуги, съответстващи на повече от 25 трансгранични плащания към един и същ получател за съответния период; броят на трансграничните плащания се изчислява въз основа на броя на платежните услуги, предоставени от доставчика на платежни услуги поотделно към всеки получател по държави членки и по идентификатори, посочени в ал. 6; когато доставчикът на платежни услуги разполага с информация, че получателят има няколко идентификатора, изчисляването на броя на трансграничните плащания се извършва по получател.

(2) Данъчно задължено лице, което е доставчик на платежни услуги на платец, във връзка с трансграничните плащания, е длъжно да води електронен регистър на получателите и на плащанията, за всяко календарно тримесечие, когато:

  1. местонахождението на доставчика на платежни услуги на платеца е в държава членка, а местонахождението на доставчика на платежни услуги на получателя на трансграничното плащане е в трета страна или територия;
  2. е предоставил платежни услуги, съответстващи на повече от 25 трансгранични плащания към един и същ получател за този период; броят на трансграничните плащания се изчислява въз основа на броя на платежните услуги, предоставени от доставчика на платежни услуги поотделно към всеки получател по държави членки и по идентификаторите, посочени в ал. 5; когато доставчикът на платежни услуги разполага с информация, че получателят има няколко идентификатора, изчисляването се извършва по получател.

(3) Данъчно задължено лице, което е доставчик на платежни услуги на платец, не прилага ал. 2, когато поне един от доставчиците на платежни услуги на получателя се намира на територията на държава членка. В тези случаи доставчикът на платежни услуги на платеца включва платежните услуги при изчисляването на броя на трансграничните плащания по ал. 2, т. 2.

(4) В случаите по ал. 3 регистърът се води от лицето по ал. 1.

(5) За целите на ал. 1 и 2 за местонахождение на платеца се счита държавата членка, съответстваща на следните идентификатори:

  1. IBAN на платежната сметка на платеца или всеки друг идентификатор, който недвусмислено определя и предоставя местонахождението на платеца, или когато не са налични такива идентификатори;
  2. ВIC или всеки друг бизнес идентификационен код, който недвусмислено определя и предоставя местонахождението на доставчика на платежни услуги, действащ от името на платеца.

(6) За целите на ал. 1 и 2 за местонахождение на получателя се счита държавата членка или третата страна или територия, съответстваща на следните идентификатори:

  1. IBAN на платежната сметка на получателя или всеки друг идентификатор, който недвусмислено определя и предоставя местонахождението на получателя, или когато не са налични такива идентификатори;
  2. ВIC или всеки друг бизнес идентификационен код, който недвусмислено определя и предоставя местонахождението на доставчика на платежни услуги, действащ от името на получателя.

(7) Регистърът по ал. 1 и 2 се води в електронен формат, определен с правилника за прилагане на закона, и се съхранява за срок три календарни години считано от края на календарната година, в която е извършено плащането.

(8) Регистърът по ал. 1 и 2 съдържа следната информация:

  1. BIC или всеки друг бизнес идентификационен код, който недвусмислено идентифицира доставчика на платежната услуга;
  2. името или наименованието на предприятието на получателя, както е въведено в регистъра на доставчика на платежни услуги;
  3. идентификационния номер по ДДС или друг национален данъчен номер на получателя, когато има такъв;
  4. IBAN или когато липсва IBAN, всеки друг идентификатор, който недвусмислено определя и предоставя местонахождението на получателя;
  5. BIC или всеки друг бизнес идентификационен код, който недвусмислено определя и предоставя местонахождението на доставчика на платежни услуги, действащ от името на получателя, когато получателят получава финансовите средства, без да разполага с платежна сметка;
  6. адреса на получателя, както е въведен в регистъра на доставчика на платежни услуги, когато има такъв;
  7. данни за всяко трансгранично плащане;
  8. данни за всички възстановявания на изплатени средства, определени като такива, за трансграничните плащания по т. 7.

(9) Информацията по ал. 8, т. 7 и 8 съдържа следните данни:

  1. датата и часа на плащането или на възстановяването на изплатени средства;
  2. сумата и валутата на плащането или възстановяването на изплатени средства;
  3. държавата членка по произход на плащането, получено от получателя или от негово име, държавата членка по местоназначение на възстановяването на изплатени средства, в зависимост от случая, и информацията, използвана за определяне на произхода или местоназначението на плащането или на възстановяването на изплатени средства в съответствие с ал. 5 и 6;
  4. всякаква допълнителна информация, която недвусмислено идентифицира плащането;
  5. когато е приложимо, информация, че плащането е започнало в помещенията на търговеца.

(10) Доставчиците на платежни услуги предоставят информация от електронния регистър по ал. 1 и 2 не по-късно от последния ден на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася информацията. Информацията се предоставя по електронен път на Националната агенция за приходите, когато страната е държава членка по произход на доставчика на платежни услуги или е приемаща държава, когато доставчикът на платежни услуги предоставя платежни услуги в държава членка, различна от държавата членка по произход.“

От НАП уточняват, че „подробна информация за новите правила е публикувана в сайта НАП, а телефонна консултация по тези въпроси може да се направи с Информационния център на НАП на телефони: 0700 18 700,  02/ 9859 68 01 и имейл infocenter@nra.bg.“

 

Внимание!

Не забравяйте при всяко влизане в сайта на НАП да изключвате Google Analytics като премахнете предварително сложената отметка в бутона Промяна нивото на съгласие и натиснете „Запази“.

Никога не посещавайте сайта на НАП докато сте в профила си в Google!